О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№472
гр. София, 03.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2074 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С. срещу определение № 565 от 08.09.2016г. по в.т.д. № 651/2016г. на Апелативен съд Варна, с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалване с частна касационна жалба в размер на 15 лева, обективирано в молба вх. № 5160/05.08.2016г.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като недопустимо, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че обстоятелствата по чл.83 ГПК могат да бъдат проверени служебно от съда. Твърди, че по делото има и представена декларация.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без уважение подадената от адв. С. в лично й качество молба за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева по частна касационна жалба, апелативният съд е приел, че същата не е изпълнила в дадения от съда срок указанията за представяне на декларация за имущественото си състояние, поради което с оглед чл.83, ал.2 ГПК не се доказва наличие на основание за освобождаване на страната от заплащането на посочената държавна такса.
Определението е валидно, допустимо и правилно.
Невярно е твърдението на частната жалбоподателка, че е изпълнила указанията за представяне на декларация за имотно състояние в дадения от съда срок. Декларацията е условие по чл.83, ал.2, т.2 ГПК за преценка на основателността на молбата за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса. С оглед непредставянето й от страната, въпреки дадените от съда указания в тази насока, правилен е изводът на апелативния съд, че липсва основание за освобождаване на жалбоподателката от заплащането на такса, чийто размер в конкретния случай е и изключително нисък – 15 лева.
Предвид изложеното, атакуваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 565 от 08.09.2016г. по в.т.д. № 651/2016г. на Апелативен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.