1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
[населено място], 23.03.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №2634/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение №230 от 27.10.2016г., постановено по т.дело №2766/2016г. на Върховния касационен съд, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от частния жалбоподател С. частна жалба вх. № 4038/25.03.2015г. срещу решение №409/27.02.2015г. по в.гр.д. № 2445/2014г. на САС, осми състав, в частта, с която е отменено решение № 7850/25.11.2013г. по гр.дело № 3423/2010г. по описа на СГС, І-7 състав , в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за сумата от 10 232.73 лв., и в частта, с която САС е отменил постановеното по реда на чл.248 ГПК определение №3688/20.02.2014г. по гр.дело № 3423/2010г. на СГС, І-7 състав, с което на С. са присъдени разделно от всеки от ищците разноски за първата инстанция в общ размер от 10 232.74 лв., и вместо това на сдружението са присъдени разноски за първоинстанционното производство само в размер на 1139.40 лв., като не са му присъдени изобщо разноски за производството пред СГС, представляващи адвокатски хонорар.
В частната жалба се поддържа, че съставът на ВКС, ТК неправилно е определил предмета на частната жалба, както и извода му, че решението на въззивният съд в частта за отмяна на първоинстанционното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване. Твърди се, че предметът на обжалване е формулиран по-широко и обхваща не само отмяната на решение №7850/25.11.2013г. по гр.дело № 3423/2010г. на СГС, но и в частта на решението на САС за отмяна на първоинстанционото определение, постановено по молба по чл.248 ГПК, с което ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 10 232.73 лв. разделно, както и в частта за присъждане на деловодни разноски за първоинстанционното производство от 1 139.40 лв., без да са включени разноските за адвокатски хонорар. Поддържа се, че решението на САС за отмяна на първоинстанционното определение по чл.248 ГПК подлежи на обжалване, тъй като до отмяна на това определение се стига, с оглед на приемане от САС за основателна подадената от ищците частна жалба. Искането е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на САС за произнасяне по молбата на С. по чл.248 ГПК.
Ответниците по частната жалба не вземат становище по допустимостта и основателността на жалбата в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да приеме, че частна жалба вх. № 4038/25.03.2015г. срещу решението от 27.02.2015г. на САС е недопустима, съставът на ВКС е приел, че постановения диспозитив в решението на САС, за отмяна на определението по чл.248 ГПК от 20.02.2014г. на СГС, не разрешава по същество въпросът за отговорността за разноски. С определението по чл.248 ГПК, СГС е постановил изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като в рамките на присъдените в полза на ответника разноски от 10 232.73 лв., е разпределил сумата за плащане от всеки един от ищците. След отмяна на първоинстанционното решение, САС с решението от 27.02.2015г. се е произнесъл по разноските, като е присъдил на ответника за двете инстанции разноски, дължими от всеки един от ищците, каквото е съдържанието на определението по чл.248 ГПК. Прието е още, че с отмяна на решението на СГС, следва да се счита за отменено и определението по чл.248 ГПК, с което е изменено решението на СГС в частта за разноските. От тук е изведен извод, че решението на САС в частта, с която е отменено определението на СГС по чл.248 ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване.
Определението е правилно.
С частната жалба № 4038/25.03.2015г. частният жалбоподател е обжалвал решение № 409 /27.02.2015г. на САС в частта, с която е отменено решението на СГС, с което са уважени исковете на ищците, както и в частта, с която са осъдени да заплатят на ответника С. разноски в общ размер 10 232.73 лв., изменено с определение № 1056/22.05.2015г. на СГС, като същият размер е присъден на сдружението да се плати от всеки един от ищците. Въпросът за разноските е разрешен от САС с постановения осъдителен диспозитив, с който всеки един от ищците е осъден да заплати на ответника разноски. Присъдените на С. разноски, са разноските направени от него пред двете инстанции, съобразно изложените от САС мотиви. В тази част, с което е решен въпросът за разноските, решението на САС не е обжалвано. В този смисъл, правилен е изводът на състава на ВКС, ТК, че решението на САС, с което е отменено определението, постановено по реда на чл.248 ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като с него не се разрешава спор за разноски.
Обжалваното определение е правилно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №230 от 27.10.2016г., постановено по т.дело №2766/2016г. на Върховния касационен съд, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от частния жалбоподател С. частна жалба вх. № 4038/25.03.2015г. срещу решение №409/27.02.2015г. по в.гр.д. № 2445/2014г. на САС, осми състав, в частта, с която е отменено решение № 7850/25.11.2013г. по гр.дело № 3423/2010г. по описа на СГС, І-7 състав, в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за сумата от 10 232.73 лв., и в частта, с която САС е отменил постановеното по реда на чл.248 ГПК определение №3688/20.02.2014г. по гр.дело № 3423/2010г. на СГС, І-7 състав, с което на С. са присъдени разделно от всеки от ищците разноски за първата инстанция в общ размер от 10 232.74 лв., и вместо това на сдружението са присъдени разноски за първоинстанционното производство само в размер на 1139.40 лв., като не са му присъдени изобщо разноски за производството пред СГС, представляващи адвокатски хонорар.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: