О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
[населено място], 09.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч. т.д. № 992/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. А. К. и И. И. В. – К. от [населено място], чрез пълномощника адв.И. Т. – САК срещу определение № 1074/ 15.05.2013г., постановено по гр.дело № 2334/2012г. на САС, гр. отделение, четвърти състав с което е изменено решение №206 от 29.01.2013г. в частта за разноските като двамата касатори са осъдени да заплатят на [фирма] разноски 4000 лв. Частните жалбоподатели считат, че искането за разноски не е направено своевременно от ответника във въззивното производство. Представянето на списъка за разноски по чл.80 ГПК с писмената защита противоречи на изр.последно от цитирания закон. Счита за неправилен извода на съда, че претендираното адвокатско възнаграждение не е в завишен размер.
Ответникът [фирма] – [населено място] не заявява становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по молба на [фирма] по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на решението в частта за разноските. Констатирал е, че молителят е направил своевременно искане за присъждане на разноски за въззивното производство, че списъкът за разноски е представен в съдебно заседание заедно с писмените бележки и е уважил молбата за присъждане на разноски за въззивната инстанция на ответното дружество. Направен е извод, че в хипотезата на допълване на съдебното решение в частта за разноските, непредставянето на списък по чл.80, изр. първо ГПК, не е основание да се откаже произнасяне по искането за разноски. За неоснователно е прието възражението на въззивниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Взети са предвид размера на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото и разпоредбите на Наредба №1/2004г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения.
Неоснователно е твърдението на частните касатори за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.80 ГПК. С отговора на въззивната жалба адв. Щ., в качеството си на процесуален представител на [фирма] е направил искане за присъждане на направените от дружеството разноски за въззивната инстанция, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар. Посочено е, че договорът за правна помощ ще бъде представен в първото по делото съдебно заседание. На стр.31 , преди протокола от съдебното заседание е приложен договор за правна помощ от 4.11.2012г., в който е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение от 4000 лв. е платено от представляваното лице.
При тези данни, правилно съдът е счел за своевременно направено искането за присъждане на разноски / преди приключване на съдебното дирене/, договорът за правна помощ в случая представлява разписка за получено от адвокатското дружество адвокатско възнаграждение и съгласно т.8 на ТР №6/2012г. от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските, какъвто е случая.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено от съда, ако възнаграждението е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.В случая съдът се е съобразил с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ преди изм. ДВ бр. 28/2014г./ адвокатското възнаграждение, както и с постановките на т.3 на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в пар.2 от Наредба №1/2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер. С оглед на извършената преценка за фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че определението на съда е съобразено с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, поради което определението като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1074/ 15.05.2013г., постановено по в.гр.дело №2334 /2012 г. на Софийския апелативен съд, гр.колегия, 4състав , с която Б. А. К. и И. И. В. – К. от [населено място], са осъдени да заплатят на [фирма] – [населено място] разноски 4000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: