О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр. София, 10.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 175 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл.244 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу разпореждане от 15.09.2016г. по т.д. № 5437/2015г. на Апелативен съд София, с което е постановено издаване в полза на ищеца на изпълнителен лист срещу частния жалбоподател – ответник по исковете, за присъдените суми по постановеното по делото въззивно решение № 1805 /08.09.2016г. /без присъдените разноски/ .
Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното разпореждане е нищожно, недопустимо, съответно неправилно, поради което моли да се прогласи неговата нищожност, съответно да се обезсили или отмени. Излага съображения, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист е постановено от функционално некомпетентен съд, тъй като съгласно чл.405, ал.2, пр.1-во ГПК, компетентен по молбата за издаване на изпълнителен лист е първоинстанционният съд. Позовава се и на факта, че въззивното решение не е влязло в сила, тъй като е обжалвано с касационна жалба.
Ответникът по частната жалба, Национална търговско-банкова гимназия, счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Поддържа, че на основание чл.405, ал.2 ГПК, компетентен да разгледа молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение, подлежащо на предварително изпълнение, е съдът, който го е постановил.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният съд е издал разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдително въззивно решение за присъдените с него суми /с изключение на разноските/.
Разпореждането е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл.404, т.1, пр.2-ро ГПК, осъдителните решения на въззивните съдилища са самостоятелно изпълнително основание, отделно от влезлите в сила съдебни решения. С оглед посочената разпоредба, невлязлото в сила въззивно осъдително решение подлежи на незабавно изпълнение. Обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист е издадено въз основа на акт, подлежащ на незабавно изпълнение, поради което съгласно чл.405, ал.2, пр.2-ро ГПК, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист е съдът постановил решението – Апелативен съд София. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател за приложение на разпоредбата на чл.405, ал.2, пр.1-во ГПК, тъй като тя обхваща хипотези, когато съдебното решение е влязло в сила, какъвто не е настоящият случай.
С оглед горното, атакуваното разпореждане е издадено от надлежен съдебен състав в кръга на неговата компетентност, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.09.2016г. по т.д. № 5437/2015г. на Апелативен съд София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.