О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
гр. София, 25.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2216 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] и С. К. А. срещу определение № 215 от 29.09.2016г. по в.ч.гр.д. № 162/2016г. на Окръжен съд Търговище, с което е оставено без разглеждане като просрочено възражението им по чл.423 ГПК, обективирано в „жалба” вх. № 3371/ 18.07.2016г. на ДСИ при Т., срещу заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена под № 728 от 17.09.2015г. по ч.гр.д. № 1360/ 2015г. по описа на Районен съд- Търговище.
Частните жалбоподателки молят да се отмени атакуваното определение, поради необоснованост и противоречие със закона, и се разгледа подаденото от тях възражение. Считат за неправилно становището на окръжния съд, че частната жалба е просрочена. Поддържа се, че С. А., който е и управител на дружеството – жалбоподател, считано от 23.10.2015г. е изпълнявал длъжността „главен офицер” на моторен кораб „Б.”, плаващ под флага на Република М., обстоятелство неразгледано от съда, въпреки, че е наведено и което изключва възможността на тази дата А. да е отказал получаване на съдебните книжа. По-късно – на 28.10.2015г. връчването е направено на лице, с което А. живее, но с което няма сключен граждански брак и което не го представлява.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита частната жалба на [фирма] за недопустима, тъй като по отношение на дружеството обичайното местожителство на управителя му е ирелевантен факт. Излага съображения за неоснователност на частната жалба на С. А.. Представеният трудов договор сочи единствено, че лицето го е сключило на тази дата, но не и кога е напуснало пределите на Р България и кога се е върнал. Банката се е позовава и на факта, че на датата, на която се твърди, че физическото лице е изпълнявало длъжност на кораб, плаващ под чужд флаг, и на която му е връчена заповедта за изпълнение при отказ, А. се е явил пред български нотариус и е подписал пълномощно, с което упълномощава С. Р. да го представлява. Освен това, в първоначалната молба – възражение по чл.423 ГПК С. А. е посочил, че заповедта за изпълнение му е връчена на 28.10.2015г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1 ГПК.
За да остави без разглеждане възражението по чл.423 ГПК, окръжният съд е приел, че същото е просрочено. Според решаващия състав, видно от съобщението от ДСИ, А. е узнал за заповедта по чл.417 ГПК още на 23.10.2015г.- датата, на която е отказал да получи поканата за доброволно изпълнение и заповедна за незабавно изпълнение, удостоверено с подпис на връчващия по чл.44, ал.1, изр.5-то ГПК, като молбата по чл.423, ал.1 ГПК е подадена пред ДСИ при РС Търговище на 18.07.2016г. – няколко месеца след изтичане на едномесечния срок от узнаване на заповедта от длъжниците. Прието е за недоказано, посоченото от длъжника, че от 23.10.2015г. А. няма постоянно местожителство в Р България. Изложени са съображения, че независимо, че трудовият договор на А. е с дата 23.10.2015г. за длъжност „старши помощник капитан”, считано от 26.10.2015г., това не оборва удостовереният от връчващото лице отказ да се приемат книжата – поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение /каквито доводи и не се правят/, предвид разстоянието между [населено място] и [населено място] и времетраенето на пътуването между двата града, което е около 1,5 часа. Допълнително е аргументирано, че на същата дата – 23.10.2015г. са заверени подписите на А. по две пълномощни пред нотариус в [населено място]. Разпореденото от ДСИ ново връчване, осъществено на 28.10.16г., не оборва констатациите за узнаване на заповедта от длъжниците на 23.10.2015г.
Определението е правилно.
Началният момент на течението на едномесечният преклузивен срок за подаване на възражение по чл.423 ГПК, като извънреден способ за защита, е законоустановен и е свързан с момента на узнаването от длъжника на заповедта за изпълнение. Правилни са изводите на окръжния съд, че в конкретния случай жалбоподателите са узнали за заповедта за изпълнение на датата, на която С. А., в качеството си на физическо лице и като управител на дружеството, е отказал получаване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение към нея. Отказът е удостоверен в официален свидетелстващ документ, оборването на чиято материална доказателствена сила следва да се извърши от оспорващата го страна при условията на главно и пълно доказване, каквото в случая не е налице. Фактът, че на датата на отказа А. е сключил трудов договор за работа на кораб под чужд флаг, сам по себе си не опровергава връчването на книжата при отказ. Нещо повече, твърдението, че А. е бил отплавал с кораба към датата на оформянето на отказа, се опровергава, както от подписването от него пред български нотариус на две пълномощни на същата дата, така и от обстоятелството, че трудовият му договор е в сила от по-късна дата- 26.10.2015г. Обосновано окръжният съд е приел, че заверяването на пълномощните от нотариус във Варна не изключва връчването на книжата в Търговище на същата дата, с оглед близкото разстояние между двата града. Обстоятелството, че ДСИ е извършело повторно връчване на заповедта за изпълнение не се отразява на факта на узнаване на заповедта за изпълнение от длъжниците по нея към датата на отказа за получаването й. На последно място, видно от мотивите на обжалвания акт, неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че окръжният съд не е взел предвид всички обстоятелства по делото и че липсват мотиви относно оборването на материалната доказателствена сила на призовката, с която са връчени при отказ книжата, за които страните са узнали на датата на отказа.
С оглед изложеното, определението като правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 215 от 29.09.2016г. по в.ч.гр.д. № 162/2016г. на Окръжен съд Търговище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.