О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
[населено място], 20.05.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3205 /2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на Г. И. К. от [населено място] срещу решение № 198/20.07.2015г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по в.т.дело № 143/2015г., с което е уважен искът по чл.422 ГПК на [фирма] срещу касатора.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] в писмен отговор излага аргументи за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Въпросите „Какво следва да е съдържанието на извлечението от счетоводните книги на банката, каква информация трябва да съдържат, за да удостоверят надлежно за изпълнение вземане срещу длъжника, какво и следва ли последното да се установява и в самия договор за банков кредит? и „ Налице ли е редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417, ал.2 ГПК удостоверяващ подлежащо на изпълнение изискуемо и ликвидно вземане на банката – кредитор, когато представените в заповедното производство документи не отразяват настъпили изменения в размера на първоначалните суми, в резултат на направените от длъжника погасителни вноски, както колко и кои вноски не са платени от последния, момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, периодите на забавата и начина на начисляване на наказателната и договорна лихва? Следва ли да бъде обезсилена издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, когато се установи, че изначално не са налице предпоставките за нейното издаване?” Първият въпрос е аргументиран с критерия по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – определение № 207/15.02.2011г. по ч.т.дело № 970/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 693/16.11.2009г. по ч.т.д. № 731/2009г. на ІІ т.о. По останалите въпроси касаторът се позовава на селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение намира, че поставените от касатора правни въпроси не отговарят на обшия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата дейност на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Въпросите са относими към предпоставките по чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги на банки, като преценката дали документът съдържа достатъчни данни за кредитополучателя, за поетото задължение, размерът на кредита, за предсрочната изискуемост и остатъка от задължението се прави от съда, пред който е депозирано заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Ако длъжникът оспори издаването на заповедта за изпълнение, чрез подаване на възражение по чл.414 ГПК, тежестта на доказване на вземането е на кредитора. Банката в случая е предявила установителен иск по чл.422 ГПК, чийто предмет е установяването на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение. В това производство кредиторът трябва да докаже основанието и размера на вземането си по договора за жилищен и ипотечен кредит от 12.09.2008г., а ответникът своите възражения напр. за невъзникване на вземането, за погасяването му /изцяло или частично/ или за недействителност на основанието.
За да уважи искът, въззивният съд е приел, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение целият кредит е станал предсрочно изискуем – на 14.06.2013г., когато кредитополучателят е бил уведомен от банката – кредитор, че е направила кредита предсрочно изискуем. Размерът на дължимите главница, договорна и санкционна / наказателна лихва/ са установени от заключението на ССЕ, а не само от представените в заповедното производство извлечение от счетоводните книги. Поставените от касатора въпроси в т.1, раздел ІІ на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са били предмет на изследване от ССЕ, която е работила по поставени от двете страни въпроси. Доводи по приетите от експертизата заключения не са правени от касатора при приемане на ССЕ от първоинстанционния съд.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат посочените от касатора допълнителни основания за това/ т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В обобщение, въззивното решение не се допуска до касационно обжалване, затова ВКС, ТК , състав на първо отделение
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №198/20.07. 2015г., постановено по в.т.дело № 143/2015 г. Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: