О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
[населено място], 29.01.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 1521/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 11 от 12.01.2015г. по в. т. д. № 61/2014г. на Окръжен съд – Разград, с което е отменено решение № 294 от 12.08.2014г. по гр. д. № 252/2014г. на Районен съд Исперих и [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 17 940 лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор от 29.01.2009 г. за изготвяне на идеен проект за обект „ПСОВ [населено място], [община]”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С първоинстанционното решение Исперихски районен съд е отхвърлил предявения от [фирма] против [община] иск с правно основание чл.79, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 17 940 лева, представляваща задължение на ответника, произтичащо от договор за услуга от 29.01.2009г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който да бъде отхвърлен предявеният иск или в случай, че се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита, че касационната жалба е неоснователна, изложените в нея твърдения са необосновани и неаргументирани и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните в производството е възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за изработка, по който има изпълнение от страна на [фирма]. Съдът е изложил съображения, че процесният договор за възлагане на обществена поръчка е сключен между страните по делото и следователно обвързва само тях, като поражда за тях взаимни права и задължения. Според съда, поведението или действията на трето лице, което не е страна по договора, не може да бъде основание за неизпълнение на поетото задължение за плащане, ако насрещната страна е изпълнила своята престация. Съдът е счел, че възложителят не може да отказва да заплати уговореното възнаграждение излагайки мотива, че трети за договора субекти бездействат. Въззивната инстанция се е позовала и на прекратената процедура за подбор на проекти, които да бъдат финансирани от програмата, поради което проектът изобщо не е могъл да бъде избран и финансиран от тази програма. Ето защо, неполучаването на заплащане по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.” не може да бъде условие за плащане към дружеството – ищец, а още по-малко да се тълкува като уговорен модалитет, тъй като модалитетите обуславят действието на целия договор или неговото прекратяване, а не падежа на една от престациите при извършено изпълнение по договора от другата страна. Противното би довело до извода, че изпълнението на задължението да се плати възнаграждението е в зависимост те от извършената и приета работа, а от действията на субект, който не е страна по договора. Такова тълкуване би противоречало на общия принцип в облигационното право в чл.21 ЗЗД. Следователно, според въззивния съд, вземането на ищеца като изпълнител не може да зависи от възможността трети на договора лица да престират към неговия длъжник. Противното би означавало да се приеме тезата, че отсъствието на средства освобождава от отговорност да се плати т.е. би означавало да се наруши още един основен принцип на облигационното право, залегнал в разпоредбата на чл.81, ал.2 ЗЗД. Ако ответникът по иска не дължи плащане по договора, защото не е получил финансиране на проектното предложение от ОП „Околна среда 2007г.-2013г.” към МОСВ, тогава вземането на дружеството ищец не би станало изискуемо, тъй като общината не е определена като допустим бенефициент, който може да кандидатства за финансиране.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Касаторът поставя следния материалноправен въпрос който счита, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Може ли съдът, при тълкуване волята на страните по спорна за тях клауза, а именно: чл. 5, ал. 3 от Договор за услуга от 29.01.2009г. – окончателно плащане в размер на 50 % от стойността – след финансиране на проектното предложение от ОП „Околна среда 2007 – 2013г. към МОСВ”, да се отклони от правилото на чл.20 ЗЗД и да съпоставя същата с други разпоредби на закона и общи принципи на правото като чл.21 и чл.81 ЗЗД, а не с други клаузи в него, със смисъла, който произтича от целия договор, целта му, обичаите в практиката и добросъвестността, и това тълкуване да доведе до подмяна на вложената от страните обща воля? Във връзка с поставения въпрос, касаторът сочи следната задължителна практика по чл. 290 ГПК на ВКС, в противоречие с която въззивният съд е постановил решение: решение № 15/22.04.2014г. по т.д. № 46/2013г.; решение № 129/12.07.2013г. по т.д. № 558/ 2012г.; решение № 81/07.07.2009г.; решение № 89/17.07.2009г.; решение № 546/23.07.2010г.; решение № 151/05.10.2010г. и решение № 157/30.10.2012г. По следващите два съществени материалноправни въпроси, според касатора, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата: /1/ Представлява ли отлагателно условие – бъдещо несигурно събитие по смисъла на чл.25 ЗЗД – уговорка в договор, при която страните са поставили изискуемостта на вземането за възнаграждение в зависимост от действието на трето за договора лице, като са договорили следното: „Окончателно плащане в размер на 50 % от стойността – след финансиране на проектното предложение от ОП „Околна среда 2007 – 2013 г. към МОСВ”? Във връзка с поставения въпрос, касаторът сочи следната практика на съдилищата, в противоречие с която се е произнесъл въззивният съд: решение № 254/10.02.214г. на САС; решение № 2087/06.11.2013г. на САС; решение от 08.07.2011 г. на СЗОС; решение № 1332/12.12.2011г. на СГС; /2/ Противоречи ли клаузата на чл.5, ал.3 от Договор за услуга от 29.01.2009г. т.е. „Окончателно плащане в размер на 50 % от стойността – след финансиране на проектното предложение от ОП „Околна среда 2007 – 2013 г. към МОСВ”, с която страните са поставили изискуемостта на вземането от сбъдването на бъдещо несигурно събитие, изразяващо се в действие на трето за договора лице (финансиране), на разпоредбата на чл. 21 ЗЗД? По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 254/10.02.2014г. на САС.
Поставените от касатора въпроси във връзка с приложението на чл.20, чл.21, чл.25 и чл.81 ЗЗД, въпреки че са обсъдени от въззивния съд не предпоставят осъществяването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като крайният изход на спора е обусловен и то на самостоятелно основание от друг довод на въззивният съд, за който няма формулиран въпрос от жалбоподателя, свързан с прекратената процедура за подбор на проекти, които да бъдат финансирани от програмата, като общината при новата процедура не е определена като допустим бенефициент, който може да кандидатства за финансиране. Ето защо, разглеждането на въпросите в изложението, не би могло само по себе си да доведе до промяна на изхода на делото.
С оглед неосъществяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК безпредметно е обсъждането на наведените от касатора допълнителни основания.
Предвид изхода на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 1800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 12.01.2015г. по в. т. д. № 61/2014г. на Окръжен съд – Разград.
ОСЪЖДА [община], [населено място] [улица], област Р., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени по делото разноски в размер на 1800 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.