1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
[населено място], 17.07.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3734/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от Н. Г. – юрисконсулт срещу решение №1084/30.05.2013г., постановено по т.дело № 3575/2012г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, шести състав, с което е отменено решение № 103 от 20.01.2012г., по т.дело № 785/2010г. на СГС, т.о. и е отхвърлен като неоснователен иска на касатора [фирма] срещу [фирма] за неразплатени СМР по три броя фактури на обща стойност 191 025.15 лв., за сумата от 19 102.51 лв. договорна неустойка, 100 000 лв., предявен като частичен иск от сумата от 460 076.88 лв., представляваща сбора от сумите, удържани по всеки един от 11-те броя протоколи образец 19 като гаранция за добро и качествено изпълнение и за сумата от 10 000 лв., частичен иск за пропусната печалбата, която ищецът би получил от изпълнението на договора. В полза на въззиваемата страна [фирма] – [населено място] са присъдени разноски в размер на 24 202.55 лв. Искането е за отмяна на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение съдопроизводствените правила и като необосновано. Обосновава касационното обжалване с критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], представлявано от адв. М. П. и адв. В. Г., в писмен отговор излагат съображения за не допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.
САС е приел, че правоотношенията между страните са възникнали на основание сключен договор за изработка по чл.258 ЗЗД. Неправилно СГС е квалифицирал иска по чл.266 ЗЗД, вместо по чл.268 ЗЗД. Основанията за прекратяване на действието на договора за изработка са посочени в раздел VІІІ от договора. При съпоставка на основанията, изложени в писмото от 21.05.2009г. на възложителя до изпълнителя нито едно от тях не попада от тези изброени в т.VІІІ на договора. В практиката на ВКС, разпоредбата на чл. 268 ЗЗД е дефинирана като специален случай на прекратяване на договора за изработка в хода на изпълнението му без вина на изпълнителя. Отказът в случая е заявен ясно и категорично в писмо от 21.05.2009г., но основателни причина за отказа няма, поради което той не е произвел ефект. Направен е извод, че договорът не е прекратен на посоченото в писмото основание. При непрекратен договор, изпълнителят може да реализира отговорността на възложителя по чл.79 във връзка с чл.266 ЗЗД, поради което въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание по чл.268 ЗЗД и съединените с него искове.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият обуславя решаващите изводи на въззивния съд.
Според касотора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, създадена по реда на по чл.290 ГПК по въпроси: за правомощията на въззивният съд при условията на ограничен въззив по чл.269 ГПК , за обхвата на служебната проверка на първоинстанционното решение от въззивния съд и обвързан ли е от изложените във въззивната жалба оплаквания, за правомощията му при липсата на доклад по чл.146 ГПК, респ. при непълен и неточен доклад и задължен ли е въззивният съд да извърши процесуални действия, присъщи на първоинстанционния съд за изясняване на спора от фактическа страна при възприетата от него правна квалификация.
Въпросът, по който следва да се допусне касационното обжалване, съдът формулира според изложението към касационната жалба и даденото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснение за възможността ВКС да конкретизира правния въпрос, а именно: за правомощията на въззивния съд, като съд по същество и при условията на ограничен въззив по чл.269 ГПК, при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Произнасянето по останалите два материалноправни въпроса е обусловено от произнасянето по процесуалния въпрос.
На основание чл.18, т.2 от Тарифата за ДТ по ГПК касаторът ще следва да заплати ДТ в размер на 6202.55 лв., като представи платежен документ. Не внасянето на ДТ е основание за прекратяване на производството по делото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1084/30.05. 2013г., постановено по в.гр.д. № 3575/2012 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав.
Указва на касатора [фирма], [населено място] да представи платежен документ в деловодството на ТК на ВКС, за внесена по сметка на ВКС ДТ в размер на 6202.55 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на документа за внесена ДТ, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: