3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
гр. София, 26.10.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2040 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по молба на В. С., инкорпорирана в частна жалба по ч.т.д. № 3414/ 2015г. на ВКС,ТК, с която по същество се иска допълване на постановеното на 25.09.2015г. определение по ч.т.д. № 2040/ 2015г. на ВКС, ТК, I ТО, с твърдение, че съдът не се произнесъл по целия предмет на обжалване, а именно в частта, с която с разпореждане от 25.02.2015г. на СГС по ч.т.д. № 13965/ 2014г. е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 вр. чл.257, ал.2 ГПК частната жалба на адв. В. С. срещу разпореждане от 22.08.2014г. по гр.д. № 6971/ 2012г. на СРС, 40-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за определяне и изплащане на допълнително възнаграждение за участието й като особен представител в производството по чл.47, ал.6 ГПК.
Молбата за допълване на определението от 25.09.2015г. се явява основателна, тъй като в частната жалба, по която е образувано ч.т.д. № 2040/ 2015г., въпреки, че се иска отмяна на разпореждането в частта, в която се оставя без уважение молбата за продължаване на срока за заплащане на държавната такса по въззивната частна жалба е посочено общо, че частната жалба е насочена срещу разпореждането на СГС от 25.02.2015г. С оглед на това, настоящият състав намира, че следва да се произнесе по същество и в частта, в която се обжалва разпореждането на СГС за връщане на въззивната частна жалба, поради невнасяне на държавна такса по същата в определения от съда срок, в която насока се установява следното:
Въззивният съд с разпореждане от 03.11.2014г., връчено на жалбоподателката на 16.01.2015г., е указал на същата да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателство за внесена по сметката на СГС държавна такса по частната жалба в размер на 15 лева с посочване, че при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде върната. Молбата на С. за продължаване на срока е оставена без уважение с разпореждане от 25.02.2015, като депозирана след изтичане на законовия срок по чл.63, ал.1 ГПК за сезиране на съда с искането. Със същото разпореждане СГС е върнал частната жалба на адв. С. срещу разпореждането от 22.08.2014г. по гр.д. № 6971/ 2012г. на СРС, 40-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за определяне и изплащане на допълнително възнаграждение за участието й като особен представител в производството по чл.47, ал.6 ГПК. Изложени са съображения, че жалбата срещу разпореждането на районния съд е подадена на защита на права на адвоката, а не на страната, поради което даденото в т.7 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение не намира приложение, като съгласно чл.261, т.4 вр. чл.275, ал.2 ГПК за разглеждане на частната жалба се дължи държавна такса в посочения размер в т. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Жалбоподателката, С., поддържа, че тъй като има качеството на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК не дължи държавна такса по частната въззивна жалба, върната с разпореждането на СГС.
Разпореждането на въззивния съд е правилно.
С въззивната частна жалба се упражнява правото на жалба от адвокат С. не за защита на правата на представляваната от нея страна в качеството й на особен представител, а за защита на собственото й право на възнаграждение на разноски на ищеца. В случая, правилно въззивният съд е приел, че в случая е неприложимо даденото в т.7 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение, тъй като то обхваща различна хипотеза, при която задължението за заплащане на разноските по делото /държавната такса/ е на страната, а не на нейния представител, вкл. когато е назначен от съда, доколкото последният няма качеството на страна в процеса. С оглед горното, адвокат С. дължи заплащане на държавна такса по частта жалба, с която обжалва отказа за определяне и изплащане на допълнително възнаграждение на разноски на ищеца.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно в частта, в която се допълва определението от 25.09.2015г., постановено по настоящото дело.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПЪЛВА постановеното на 25.09.2015г. определение по ч.т.д. № 2040/ 2015г. на ВКС, ТК, I ТО, както следва:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.02.2015г. на Софийски градски съд по ч.т.д. № 13965 / 2014г., с което на основание чл.262, ал.2, т.2 вр. чл.257, ал.2 ГПК е върната частната жалба на адв. В. С. срещу разпореждане от 22.08.2014г. по гр.д. № 6971/ 2012г. на СРС, 40-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за определяне и изплащане на допълнително възнаграждение за участието й като особен представител в производството по чл.47, ал.6 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.