О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
София, 30.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 497 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], приподписана от адвокат Л. Г. срещу решение № 248/06.07.2015 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, Търговско отделение, ІІІ състав по т.д. № 304/2015 г., потвърждаващо решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, с което е обявена неплатежоспособността на дружеството, определена е начална дата на неплатежоспособността – 21.02.2011 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му, постановено е спиране съдебните и арбитражни спорове по имуществени, граждански и търговски дела на дружеството, спрени са изпълнителните производства срещу имуществото на дружеството с изключение на тези по чл.193 от ДОПК, назначен е временен синдик и е определена датата на първото събрание на кредиторите. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба: [фирма] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и изложение към него; К. „А.-98“ не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решението на ПОС, с което е обявена неплатежоспособността на дружеството, определена е начална дата на неплатежоспособността – 21.02.2011 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му, спрени са съдебните и арбитражни спорове по имуществени, граждански и търговски дела на дружеството, спрени са изпълнителните производства срещу имуществото на дружеството с изключение на тези по чл.193 от ДОПК, назначен е временен синдик и е определена датата на първото събрание на кредиторите, ПАС е приел, че са налице предпоставките на чл.607а ТЗ. Изводът е направен с оглед представените по делото доказателства във връзка с подадените молби на кредиторите на [фирма] – [фирма] и К. „А.-98“, а именно изпълнителни листа от същите и образувани изпълнителни дела срещу длъжника, извлечение от А. по вписвания, представените ГФО и годишни данъчни декларации, подадени от длъжника, както и изслушаните заключения на две съдебно-счетоводни експертизи. От първоначалното заключение на вещото лице на базата на финансови отчети за 2010 г. и 2011 г. се установява, че към 31.12.2011 г. активите на дружеството са надвишавали пасивите му, което сочело на висок коефициент на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. За следващите години финансови отчети не са подавани. При преизчисляване на наличните ликвидни активи към 30.06.2014 г., според вещото лице, наличните ликвидни активи на дружеството са вече 646000 лв. и не могат да покриват текущите му парични задължения от 688000 лв. Вещото лице е посочило коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост на дружеството към 30.06.2014 г., които са: за финансова автономност – 0.18 и коефициент за задлъжнялост – 5.55, което сочи на висока степен на зависимост на предприятието от своите кредитори. От допълнителното заключение на вещото лице, съобразило данните от многобройните изпълнителни дела, образувани срещу [фирма] се установява, че коефициентите на ликвидност са: обща ликвидност – 0.46, бърза ликвидност – 0.31, незабавна ликвидност – 0.31, на финансова автономност – 0.29, на задлъжнялост – 3.48, които показват декапитализация на дружеството и свръхзадлъжнялост като на 21.02.2011 г. длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си, която дата е приета от съда за начална дата на неплатежоспособност.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай в изложението си касаторът излага доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, същите обуславящи според касатора и недопустимост на въззивното решение. Касаторът твърди, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение без да се произнесе по въпроса дали затрудненията на дружеството имат временен характер и без да установи по категоричен и безспорен начин дали дружеството разполага с имущество да покрие задълженията си. Така изложените доводи и „въпрос“ в изложението не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а изразяват защитната позиция на касатора – длъжник в образуваното производство по несъстоятелност, която позиция не се подкрепя, а се опровергава от събраните по делото доказателства. По делото са представени доказателства, установяващи икономическото състояние на дружеството, проследено от вещото лице в годините от 2010 г. насам и установяващи различия в развитието на същото. Вещото лице в съответствие с представените доказателства е посочило в основно и допълнително заключение, неоспорени от страните, доброто икономическо състояние на дружеството през първите години, влошаването на това състояние, множеството образувани изпълнителни дела срещу дружеството, спирането на плащанията към кредиторите. При преизчисляване на наличните ликвидни активи към 30.06.2014 г. именно на базата на данните от многобройните изпълнителни дела срещу дружеството вещото лице е преизчислило коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството, както и финансова автономност, показващи декапитализация на дружеството и свръхзадлъжнялост. С оглед на така дадените отговори в изслушаните заключения на вещото лице – основно и допълнителни, няма основание да се приеме наличие на данни за вероятна недопустимост на въззивното решение, за което съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, напротив съдът е проявил активност при установяване действителното икономическо състояние на длъжника в съответствие със задълженията си на решаващ съд в производството по несъстоятелност – чл.621а ал.1 т.2 ТЗ. По така изложените доводи на касатора за установяване икономическото състояние на длъжника, приложената съдебна практика не обуславя и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /т.2 и т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ – приложени са определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК и по чл.307 ал.1 ГПК, както и невлезли в сила решения на САС по обективно неидентични казуси и доказателства във връзка с решаването им.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като ответниците по касационната жалба не претендират такива, нито има доказателства да са сторили разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 248/06.07.2015 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, ІІІ състав по т.д. № 304/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.