О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр. София, 13.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 464 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 2295 от 22.11.2013г. по ч.в.т.д. № 1304/2013г., с което Апелативен съд – Пловдив е оставил без разглеждане частната въззивна жалба на същото дружество срещу определение от 04.10.2013г. по т.д. № 24/2013г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението му, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред, направено в качеството му на ответник по исковете, като въззивното производство по частната жалба е прекратено, като недопустимо.
Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и моли да бъде отменено, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че с определението, с което се оставя без уважение възражението, че спорът следва да се разглежда по общия исков ред, а не по реда на търговските спорове, подлежи на обжалване като прекратително, тъй като определяйки, че производството по делото ще се развие по специалния ред на глава 32 от ГПК, съдът прекратява производството по делото по общия исков ред.
Ответникът, [фирма], [населено място], моли да се потвърди обжалваното определение, като правилно. Сочи, че под израза „преграждане на по-нататъшното развитие на делото” по чл.274, ал.1,т.1 ГПК следва да се разбира препятстване на разглеждането на делото от съда изобщо, а не разглеждане на спора по определен, предвиден в ГПК процесуален ред. Излага аргументи, че на обжалване подлежи само определението по чл.369 ГПК, с което се постановява разглеждане на спора по общия ред, като по аргумент от противното, определението, с което се отхвърля възражението за разглеждане на делото по общия исков ред, не подлежи на обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната въззивна жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което се оставя без уважение възражението на ответника по исковете, че спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред, и прекрати въззивното производство, апелативният съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу разпореждане на съда, което не е съдебен акт от видовете, посочени в чл.274, ал.1 ГПК. Посочено е, че разпоредбата на чл. 369, ал. 2 ГПК, предвиждаща обжалваемост само на определението, с което съдът приема, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред, урежда конкретна хипотеза, поради което не може да бъде тълкувана разширително, като по аргумент от противното, определението, с което се отказва разглеждане на спора по общия ред, не подлежи на обжалване
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.369, ал.1 ГПК, в срока за отговор на исковата молба ответникът може да направи възражение, че спорът подлежи на разглеждане не по реда на особеното производство по търговски спорове, а по общия ред. В същия срок въпросът може да бъде повдигнат и служебно от съда, но не и от ищеца по делото. Не съществува процесуална възможност за обратната хипотеза – преминаване от общия исков ред към особеното производство по търговски спорове, нито по възражение на ответника, нито по почин на съда.
При упражнено право по чл.369, ал.1 ГПК, законодателят в ал.2 на чл.369 ГПК изрично е предвидил обжалваемост само на определението, с което се постановява разглеждане на делото по общия ред, т.е. когато съдът е пререшил въпроса за развиващото се по специалния ред на глава 32 ГПК производство, служебно или по сезиране в срока за отговор на исковата молба от ответника по иска.
Следователно, при отчитане на разликата между двете производства /общото исково и по търговските спорове/, законодателят е предвидил, че преценката на окръжния съд по кой ред следва да се разгледа спора – по общия или по особения за търговските спорове, подлежи на инстанционен контрол само в една хипотеза – на преминаване от особеното производство по търговски спорове към общия ред на разглеждане на гражданските дела. По аргумент от противното, отказът на съда да уважи възражението за разглеждане на спора по общия ред, не подлежи на обжалване. Актът не се явява преграждащ спрямо процесуалния ред, по който е започнало разглеждането на делото – този по глава 32 на ГПК. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че с неуважаване на възражението по чл.369, ал.1 ГПК се „прекратява производството по делото по общия исков ред”, тъй като предпоставка, за да се прекрати движението на делото по посочения съдопроизводствен ред, е разглеждането на спора да е започнало по този ред, което условие в случая не е изпълнено.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2295 от 22.11.2013г. по ч.в.т.д. № 1304/2013г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.