1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 841
[населено място], 17.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3020/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на „Г. фонд” София , чрез пълномощник адв. А. Николова срещу определение на Пловдивския апелативен съд №1443/16.07.2014г., постановено по ч.гр.дело № 812/2014г., по частна жалба на И. С. С. от [населено място], Пловдивска област чрез адв. М. З. – Адвокатска колегия, [населено място], с което жалбоподателят е осъден да заплати допълнително разноски в размер на 2550 лв., представляваща разликата между претендираните от С. разноски и присъдените му с определение №570/28.02.2014г., постановено по гр.дело № 1191/2012г. на Старозагорския окръжен съд в размер на 1300 лв.
Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно и необосновано. Според частният касатор изводът на въззивният съд за представен списък на разноските по чл.80 ГПК до датата на приключване на устните състезания в Старозагорския окръжен съд е неправилен. По този процесуален въпрос, частният касатор се позовава на критерия по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС , цитирана в частната касационна жалба. Поддържа, че непредставянето на списък на разноските по чл.80 ГПК е основание да се откаже молбата на ответника за изменението на определението в частта за разноските. Счита, че неоснователно съставът на Пловдивския апелативен съд не е уважил молбата за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по частната касационна жалба И. С. С., чрез адв. М. З. заявява становище за неоснователност на жалба. Претендира разноски в размер на 200 лв. – адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита от 29.04.2014г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че се присъждат само реално направените към датата на приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция разноски, за което С. е представил доказателства – договор за правна помощ / стр.82 на първоинстанционното дело/ и списък на разноските по чл.80 ГПК / приложен на стр.83 на първоинстанционното дело/. Определението на Пловдивският апелативен съд е съобразено със задължителните указания в т.8 на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Страната, която не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК, не може да иска изменение на определението в частта за разноските на основание чл.248, ал.1 ГПК. Правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. В случая С. е представил списък на разноските и договор за правна защита с отговора на исковата молба, приложен на стр.83 на гр.д. №1191/2012г.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд по въпроса за намаление на адвокатското възнаграждение поради прекомерност при направено искане по чл.78, ал.5 ГПК от страната. Мотивите на въззивния съд са съобразени с указанията дадени в т.3 на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. В конкретния случай Пловдивският апелативен съд е изложил подробни мотиви относно фактическата и правна сложност на делото, като е преценил обема на осъществената правна помощ в първоинстанционното производство, участие при събирането на доказателства, усложняване на делото от фактическа и правна страна по възражението за направен отказ на ответника С. от наследството на С. С., предизвикал ПТП и смъртта на пътниците в автомобила.
В обобщение по поставените правни въпроси Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд, затова .
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1443/16.07.2014г., постановено по ч.гр.дело № 812/2014г. на Пловдивския апелативен съд, 3гр.състав.
ОСЪЖДА Г. фонд –гр.София да заплати на И. С. С. от [населено място], Пловдивска област, ЕГН [ЕГН] разноски в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: