О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр. София, 07.06.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова т.д. №2659/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба [фирма] –с. Г., обл. София против решение № 259 от 1.08.2016 г., постановено по в.т.д. № 223 по описа за 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 133 от 25.06.2015 г., постановено по т.д. № 43 по описа за 2014 г. на Кърджалийския окръжен съд. С първоинстанционното решение е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] н. –гр.Кърджали на споразумение от 11.04.2012 г., сключено в [населено място] между [фирма] –с.Г. от една страна и от друга страна [фирма] –гр.София, [фирма] –гр.София и [фирма] –гр.Кърджали, с което [фирма] е встъпило като съдлъжник на [фирма] и на [фирма] към [фирма] за сумата в размер на 1 058 349 евро.
Касаторът твърди, че направените от въззивния съд изводи в обжалваното решение са неправилни поради противоречие с материалния закон. Развити са подробни съображения защо [фирма] н. е имал интерес да встъпи в дълга на своя мажоритарен акционер [фирма], което изключва възможността [фирма] да действа безвъзмездно. Договорът за встъпване в дълг не разкрива никоя от особеностите, присъщи на безвъзмездните договори, изрично уредени в ЗЗД като такива –договорите за дарение, за заем за послужване, за заем без лихва, за влог и за поръчка. Приема, че регресното право на встъпилия в дълг, който е платил на кредитора, да иска онова което е платил от първоначалния длъжник, не е основание за сключване на договора за встъпване в дълг, но отбелязва, че неговото наличие означава, че за встъпилия в дълг е предвидена компенсация на неговата престация, макар и не от кредитора. Споразумението от 11.04.2012г. не е безвъзмездно, не само защото липсва дарствено намерение при сключването му от [фирма] н., но и защото срещу встъпването на дружеството в задължението на [фирма] и [фирма] е уговорена конкретна насрещна престация изразяваща се в отстъпки от дължимото на [фирма], осъществено по размер. Свързва встъпването в дълг с личното обезпечение, при което едно лице се задължава да отговаря персонално за задълженията на друго лице и като такова подлежи на отмяна по реда на чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ, а не по реда на чл.647, ал.1, т.2 ТЗ. Касаторът излага съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, като необсъдени доводи за значението на намерението, с което е сключено споразумението, за квалифицирането му като възмездна или безвъзмездна сделка, а също липсвало обсъждане на факта, че [фирма] е било акционер в [фирма]. Претендира разноски.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът посочва следните правни въпроси като значими за изхода на делото и от значение за точното прилагане на закона: „1/ Абстрактен или каузален договор се явява договорът за встъпване в дълг? Разрешен в противоречие с: решение №134/10.09.2012 г. по т.д. № 134/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС.; 2/ Непосочването на основанието –каузата на договора в текста му, превръща ли договорът в абстрактен?; 3/ За да бъде един договор безвъзмезден, вкл. договорът за встъпване в дълг, достатъчно ли е в него да се предвижда, че едната страна има задължението да престира в полза на другата, без последната да има задължението в полза на първата или е необходимо освен това, да има и намерение на престиращата страна да прояви щедрост и да облагодетелства другата страна за своя сметка? 4/ Безвъзмезден ли е договорът за встъпване в дълг, сключен между кредитора, първоначалния длъжник и встъпващото в дълг лице, когато в полза на последното не е уговорено възнаграждение или друга престация, но същото може да иска възстановяване на платеното в полза на кредитора от първоначалния длъжник, по силата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД?; 5/ Безвъзмезден ли е договорът за встъпването на дъщерно дружество в задължения на холдинг към кредитна институция, който е акционер, когато и двете дружества се явяват свързани лица или икономически свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на Закона за кредитните институции?; 6/ Допустимо ли е да се обяви относителна недействителност по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ на встъпването в дълг, когато последното нито е единствен предмет на договор, нито представлява отделна сделка, а е елемент от договор /споразумение, спогодба/, която като цяло не попада в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, понеже няма безвъзмезден характер? 7/ Представлява ли встъпването на едно лице в задължение на друго лице, за което дотогава встъпващият в дълг не е отговарял, учредяване на лично обезпечение по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 4 ТЗ?; Разрешен в противоречие с решение № 45/23.02.2015 г. по в.т.д. № 715/2014 г. на АС-Варна; 8/ Може ли да се обяви относителна недействителност на договора за встъпване в дълг по предявен иск по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, ако договорът е сключен извън срока по чл.647, ал. 1, т. 4 ТЗ? Разрешен в противоречие с решение №45/23.02.2015 г. по в.т.д. № 715/2014 г. на АС –Варна; 9/ Дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да обсъди становищата на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност? Разрешен в противоречие с решение № 79/24.06.2009 г. по т.д. № 645/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 642/15.09.1994 г. по гр.д. № 1573/1993 г. на ВС.”
Препис от касационната жалба и нейните приложения е връчен на другите страни по делото, които не изпращат писмен отговор, в който да изразят становището си по нея.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
След тълкуване на споразумението от 11.04.2012 г., съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД, въззивният състав е заключил, че същото е насочено към уреждане отношенията между кредитора [фирма] и неговите длъжници [фирма] и на [фирма] / основанията и размера на задълженията, сроковете и начините на погасяване на установеното парично задължения, уговорки за конкретни отстъпки на кредитора във връцзка с уговореното изпълнение/, като едно от условия за уреждането на тези отношения по уговорения начин, е встъпването на [фирма] като съдлъжник на двете дружества в цялото им задължение към [фирма]. Приема договорът в частта, с която [фирма] встъпва в дълг, за абстрактен, тъй като от съдържанието му или от други доказателства по делото не може да се извлече основанието на което дружеството встъпва в чуждия дълг. Наличието на някакви вътрешни отношения между [фирма] и [фирма] обуславящо интерес и наличие на клауза за встъпване в дълга, не е подкрепено с конкретни уговорки в споразумението или от длруги доказателства по делото. Според съда, възникването на регресно вземане в полза на суброгиралия се в правата на кредитора солидарен длъжник срещу останалите съдлъжници е последица от действието на договора за встъпване в дълг, а не основание за сключването му, нито насрещна престация срещу поетото с договора задължение. Изводът за безвъзмездният характер на договора за встъпване в чужд дълг следва от съдържанието на споразумението от 11.04.2012г., от липсата на каквито и да е уговорки за свързване на изразеното от [фирма] съгласие в т.3.2 от споразумението – да встъпи като съдлъжник, с получаването на насрещна облага. Намира, че споразумението има характер на договор за встъпване в дълг, а не съдържанието на лично обезпечение по чл.247, ал.1, т.4 ТЗ – поръчтилество, тъй като поетото задължение е идентично по обем и съдържание на старото, и съществува на самостоятелно основание, като са изложени приликите и разликите на двата института. За да потвърди първоинстанционното решение, решаващият съд е акцентирал на безвъзмездността на договора за встъпване в чужд дълг, с което е осъществен състава на чл.647, ал.1, т.2 ТЗ., наред с доказване на останалите процесуални предпоставки за предявяването му от синдика на [фирма] в н.
Допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК представлява произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Този въпрос не трябва да касае правилността на обжалваното решение, възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събрани по делото доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Предвид така очертаните критерии от ВКС в ОСГТК в ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., за съотносимост на правния въпрос и неговата значимост за изхода на спора, настоящият състав на ВКС, ТК намира, че въпросите от №1 до №5 не осъществяват общия селективен критерий. Първият и вторият въпрос не осъществяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото съдът, за да уважи искът по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ е акцентирал на безвъзмедния характер на договора за встъпване в дълга на дружествата – длъжници, уточнен в споразумението като основание и размер. Третият, четвъртият и пети въпроси касаят правилността на атакуваното въззивно решение, която подлежи на проверка след като бъде допуснат касационен контрол. Безвъзмездният характер на договора за встъпване в дълга на [фирма] и на [фирма] към [фирма] от [фирма] / т.3.2 от споразумението/ въззивният съд е извел от тълкуването на клаузите на споразумението от 11.04.2012г., както и от липсата на доказателства, от които може да се направи друг извод. Тъй като правните изводи на Пловдивския апелативен съд са направени въз основа фактите по делото в правомощията му на инстанция по съществото на спора, въпросите нямат характеристиката на правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Във фазата на селектиране на касационната жалба касационната инстанция не може да извърши контрол по законосъобразност на атакувания съдебен акт/ т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Шестият въпрос не е коректно поставен, доколкото въззивният съд е приел, че встъпването в чужд дълг е договор, по силата на който [фирма] се е съгласило да поеме едно съществуващо задължение като солидарен длъжник. Обстоятелството, че договорът е част от споразумението от 11.04.2012г., не променя характеристиката му на самостоятелен договор. При формулирането на въпроса касаторът не е съобразил извода на въззивния съд, че договорът за встъпване в дълг е безвъзмезден. По седмия въпрос: С представеното решение №45/23.02.2015 г. по в.т.д. № 715/2014 г. на АС-Варна касаторът не обосновава допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице идентитет със спора по настоящото дело, тъй като дружеството, което е встъпило в чужд дълг е дало обезпечение към кредитора – банка, каквото представлява учредената договорна ипотека и запис на заповед, сделки по чл.647, ал.1, т.4 ТЗ. Осмият въпрос не обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК тъй като въззивният съд не се е произнасял по иск с правно основание чл.647, ал.1, т.4 ТЗ. Съдът се е произнесъл за наличието на процесуалните и материални предпоставки за допустимост и основателност на иска по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ. По отношение на деветия въпрос становище на ВКС е следното: Твърдяното противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС не е налице. Пловдивският апелативен съд е обсъдил доказателствата по делото и доводите на касатора във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение относно характера на споразумението и конкретно на клаузата за встъпване в дълг от [фирма] във връзка с финансовата обвързаност на дружеството с [фирма], поради вътрешните им отношения като група и встъпва ли [фирма] в правата на кредитора при изплащане на дълга, отхвърлени като неоснователни. Според Пловдивския апелативен съд възникването на регресно вземане в полза на суброгиралия се в правата на кредитора солидарен длъжник срещу останалите съдлъжници е последица от действието на договора за встъпване в дълг, а не основание за сключването му, нито насрещна престация срещу поетото с договора задължение. Изложено е, че не представлява насрещна престация за [фирма] поетите от кредитора в споразумението отстъпки във връзка с уговореното изпълнение на дълга, като отказ от провеждането на принудително изпълнение и от част от вземанията, доколкото с тях биха се облагодетелствали длъжниците [фирма] и [фирма] след като вземанията/ задълженията/ произтичат от вътрешните им отношения с кредитора по договорите за финансов лизинг, страна по които не е [фирма]. Съдът е изложил и съображения по довода защо счита, че споразумението представлява договор за встъпване в дълг, а не учредяване на лично обезпечение за чужди задължения по чл.647, ал.1, т.4 ТЗ, изведени от съдържанието на споразумението.
Не се обсъжда допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото по въпросите към които е отправен като селективен критерий не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 259 от 1.08.2016 г., постановено по в.т.д. № 223 по описа за 2016 г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.