О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 14.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2751 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на г-н Б. Д. Х. и г-жа Д. М. Х. чрез адвокат С. В. срещу решение № 146/24.01.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданска колегия, VІІ състав по в.гр.д. № 2167/2012 г., потвърждаващо отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по иск на настоящите касатори срещу [фирма] по чл.55 ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск от г-н Б. Д. Х. и г-жа Д. М. Х. срещу [фирма] по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД за сумата 45733.50 евро, равностойни на 89446.95 лв. Ищците твърдят, че с ответника са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, в изпълнение на който са извършили плащане на уговорените в договора вноски. Претендират връщане на платеното, поради нарушение от страна на ответника на чл.4.2 – вписване на договорни ипотеки върху имотите от комплекса, включително имота, предмет на предварителния договор, което е основание за едностранното му разваляне без предизвестие от тяхна страна. Искът е отхвърлен от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че в случая не е налице увреждане на интересите на купувача със сключените договорни ипотеки, тъй като те касаят не самия имот, описан в предварителния договор, а правото на строеж за изграждането му, поради което не е налице сделка от посочените в чл.4.2 вр. чл.4.1, б”б” от договора, при която се увреждат интересите на кредиторите и за тях възниква право за разваляне на договора с едностранно изявление без предизвестие. Посочено е още, че ответникът е доказал и твърдението си за заличаване на договорните ипотеки по отношение на всеки от апартаментите, включително и върху процесния апартамент, предмет на процесния предварителен договор към 18.05.2009 г. – преди предявяване на исковата молба /17.12.2009 г./.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК: 1. Учредената договорна ипотека от ответника по касационната жалба представлява ли сделка от категорията на посочените в чл.4.2 във връзка с чл.4.1 от процесния договор? 2. Има ли правно значение фактът дали към момента на осъществяване на сделката същата пряко уврежда интереса на купувача по предварителния договор или пък създава една потенциална заплаха за неговата правна сфера за в бъдеще? 3. Следва ли решаващите изводи на съда да се базират на съображения за отсъствие на доказателства за наличие на реално увреждане интересите на кредитора както и отсъствие на пречки за последващо точно изпълнение на договора от продавача, основание за нотариално прехвърляне на процесния апартамент без тежест? 4. Допустимо ли е решаващият състав при тълкуване на процесния договор на основание чл.20 ЗЗД да подмени волята на страните, обективирана в същия със своят
Първият въпрос е обуславящ изхода на спора, но отговорът произтича от извършеното от въззивния съд тълкуване на клаузите по предварителния договор във връзка със събраните по делото доказателства при осъществяване от САС на решаващата му дейност по съществото на спора. Правилността на извършеното тълкуване не може да бъде проверявана от ВКС в рамките на производството по селектиране на касационната жалба в производството по чл.288 ГПК. Вторият въпрос не е обуславящ изхода на спора, липсват конкретни аргументи от САС за действието на учредената ипотека като пряко увреждаща интересите на купувача към момента на учредяването й – преценена е липсата й след извършване на строежа и към момента на предявяване на иска. Некоректно зададен с оглед изложените мотиви от САС е и трети въпрос. Четвъртият въпрос е също некоректно зададен, тъй като се касае за тълкуване на договора, а не за изменение на същия. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с посочените решение № 81/07.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 761/2008 г. и № 559/17.05.1993 г. по гр.д. № 1724/1992 г. на ВС /допълнително основание за достъп до касация по чл..280, ал.1,т.1 и т. 2 ГПК /, защото с тях ВКС се е произнесъл по приложението на чл.20 ЗЗД и обвързаността на страните със силата на закон от сключения в границите на чл.9 ЗЗД договор, но при различна конкретна фактическа обстановка. Следва да се посочи още, че е налице и задължителна съдебна практика, обективирана в постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК, които настоящият състав на ВКС възприема и с които въззивното решение е съобразено. В тези решения е застъпено становището, че за да е налице виновно неизпълнение от страна на продавача, водещо до невъзможност за сключване на окончателен договор и съставляващо основание за разваляне на предварителния договор по реда на чл.87 ЗЗД, следва ипотечното задължение да не е било заличено към момента на предаване на имота /р. №153 от 28.12.2012 г. по т.д.№1022/2011 г., І Т.О., р. №231 от 13.02.2013 г. по т.д.№1268/2011 г. ІІ, Т.О.,р. №32 от 25.03.2013 г. по т.д.№126/2012 г., І Т.О., р. №22 от 03.04.2013 г. по т.д.№821/2011 г. І Т.О., р. №57 от 17.07.2013 г. по т.д.№29/2012 г. І Т.О, р. №41 от 16.05.2013 г. по т.д.№1171/2011 г. ІІ Т.О., р. №35 от 06.03.2013 г. по т.д.№74/2012 г. ІІ Т.О., р. №140 от 19.08.2013 г. по т.д.№405/2012 г. ІІ Т.О., р. №146 от 30.09.2013г по т.д.№780/2012 г. ІІ Т.О/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146/24.01.2013 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, VІІ състав по в.гр.д. № 2167/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.