О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр. София, 16.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 508 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 589 от 14.12.2016г., постановено по ч.т.д. № 788/2016г. от Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено определение № 719 от 14.09.2016г. по т.д. № 104/2015г. на Окръжен съд Хасково в частта, в която е оставена без уважение молбата на дружеството за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивна жалба вх. № 7408/ 25.07.2016г., подадена срещу постановеното по делото решение № 74/ 30.06.2016г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо и неправилно по съображения, подробно изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба, [фирма], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че молбата по чл.83, ал.2 ГПК е неоснователна, тъй като в закона не е предвидена възможност за освобождаване на юридически лица от внасяне на държавна такса.
В изложението към частната жалба се поддържа наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационния контрол. Видно от мотивите на обжалвания акт, единственият правен въпрос, обусловил изхода на спора, е, дали юридическите лица могат да бъдат освобождавани от внасяне на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК. Такъв въпрос не е формулиран в изложението към жалбата, като с оглед т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС същият не може да бъде служебно изведен от съда. Формулираните от касатора въпроси във връзка с поддържана нищожност на разпореждане за издаване на заповед за изпълнение, нищожност на обжалвания съдебен акт, прилагане на правото на Европейския съюз относно неравноправните клаузи и служебното начало не са обусловили изхода на спора, поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като липсва общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, като безпредметно в този случай е обсъждането на посочените допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Разноски за производството не следва да се присъждат, тъй като същите зависят от изхода на спора по същество, който е висящ.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 589 от 14.12.2016г., постановено по ч.т.д. № 788/2016г. от Апелативен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.