О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
[населено място], 02.06.2017г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2442 /2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Касаторите ЕТ „Ф. –І – А. Х., представляван от А. Р. Х., [фирма], представлявано от А. Р. Х. и С. Н. М., всички представлявани от адв. В. О. – САК искат отмяна на решение № 1670 от 1.08.2016г., постановено по т.дело № 4786/2015г. на Софийски апелативен съд и решение № 1350/14.08.2015г., постановено по т.д. №4555/2013г. на Софийски градски съд. В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че съдът не е извършил служебна проверка на договора за кредит и анексите към него по отношение на съдлъжника – физическо лице М. дали не съдържат неравноправни клаузи, съгласно З. и европейската съдебна практика Общия съд на Л.. Поддържа, че решението на СГС по т.дело № 4555/2013г. в частта му, с което са уважени исковете по отношение на физическото лице С. М. следва да бъде прогласено за нищожно, поради наличието на неравноправни клауза в договора за кредит и анексите към него / цитирани в касационната жалба/. Алтернативното искане е за отмяна на решението на СГС и решението на САС и постановяване на решение, с което да бъде уважена касационната жалба. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. С касационната жалба е представена молба за отправяне на преюдициално питане до С. по три въпроса.
Ответникът по жалбата [фирма] в писмен отговор заявява становище за недопустимост на касационната жалба, в частта, с която се иска отмяна на решението на СГС. На основание чл.280, ал.2 ГПК е направено искане за оставяне без разглеждане на касационната жалба срещу решението, с което е уважена претенцията за лихви за сумата от 15 702.51 лв., като дължима солидарно от длъжниците поради търговския характер на делото. По отношение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК изразено е виждане, че липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд да се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да са разрешавани противоречиво от съдилищата или да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения. Разпоредлата е императивна, поради което касационната жалба в частта, с която се иска отмяна на първоинстанционното решение №1350/14.08.2015г., постановено по т.дело № 4555/2013г. на СГС, като недопустима се оставя без разглеждане.
Касационната жалба, с която се обжалва решението на Софийския апелативен съд, с което е уважен искът на [фирма] по чл.422 ГПК срещу длъжниците А. Р. Х. с фирма ЕТ „ Ф.-І-А. Х.”, [фирма], представлявано от А. Р. Х. и С. Н. М. и за сумата от 15 702.51 лв., представляваща годишна договорна лихва по чл.3 от договора за кредит от 25.02.2008г. за периода от 21.04.2012г. до 30.05.2012г. по отношение на А. Р. Х. с фирма ЕТ „ Ф.-І-А. Х.” и [фирма], и за периода от 21.04.2012г. до 26.06.2012г. по отношение на С. М., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 7.12.2012г. по ч.гр.дело № 55343/2012г. на СРС, е процесуално допустима. Неоснователно е искането за прекратяване на производството по делото на основание чл. 280, ал.2 ГПК по отношение на уважения установителен иск за договорна лихва за сумата от 15 702.51 лв., доколкото тази претенция представлява част от претенция за сумата от 35 302.51 лв., частично уважен с решението на СГС за сумата от 19 000 лв. – договорна лихва за периода 26.06.2012 г. до 19.11.2012 г. по отношение на тримата солидарни длъжници и за сумата от 600 лв. срещу А. Р. Х. с фирма ЕТ „ Ф.-І-А. Х.” и [фирма] за периода 30.05.2012г. до 25.06.2012г. В тази уважителна иска част решението на СГС не е обжалвано от солидарните длъжници и е влязло в сила.
Въззивното производство е образувано по жалба на [фирма]. Предмет на въззивната жалба е първоинстанционното решение, с което е отхвърлен установителния иск по претенцията на банката за договорни лихви за разликата до претендирания размер от 35 302.51 лв.
САС е уважил искът по чл.422 ГПК и за сумата от 15 702.51 лв., представляваща договорна лихва по чл.3 от договора за кредит за периода от 21.04.2012г. до 30.05.2012г. по отношение на ЕТ А. Р. Х., с фирма „ Ф.-І-А. Х.,” и [фирма], и по отношение на С. М. за периода от 21.04.2012г. до 26.06.2012г. Претенцията на ищеца е заплащане на просрочените от длъжниците вноски за уговорената в чл.3 от договора годишна лихва. Размерът на лихвата е бил определен като „действащият базов лихвен процент – малки фирми за лева, който към деня на сключването на договора бил 10 %, намален с 1 пункт”. Направен е извод, че до деня, в който банката е обявила на своите солидарни длъжници, че е упражнила правото си по чл. 26, б. „в” от договора / да обяви кредита за предсрочно изискуем/, заедно с неизплатеното задължение по главницата ще се дължат и всички просрочени вноски за уговорената чл. 3 от договора годишна възнаградителна лихва, така както е определена в заключението на ССЕ, при съобразяване на клаузите на договора и на анекс №3. За неоснователно е прието възражението на ответниците за нищожност на обжалваното първоинстанционно решение, тъй като е постановено от надлежен орган, в рамките на правораздавателната му власт, спазена е писмената форма за изготвянето му и изразява волята на съда по начин , който позволява да се изведе нейното съдържание. Съдът е приел, че ответниците по жалбата не са подали въззивна жалба, поради което по отношение на тях решението в необжалваната част е влязло в сила и те не могат да искат от съда да отмени изцяло решението, като „постановено поради нарушение на материалния специален закон”,
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е в два раздела.
В раздел І касаторите поддържат, че „решенията на двете инстанции са неправилни и необосновани поради липсата на служебна проверка на клаузите за неравноправност с оглед на европейската съдебна практика и дадените от общия съд на Л. задължителни указания в цитираните съгласно приложени по делото решения и да обявите за нищожни решението на първоинстанционния съд….” Поддържа се също, че решението на САС е нищожно в частта му за солидарния длъжник М., поради неравноправни клаузи в договора по З.. Жалбоподателите като не формулират конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, твърдят, че са налице допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касаторите не обосновават предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторите само формално са изпълнили изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен и/или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Правно неиздържано е твърдението, че когато правоотношения се уреждат с нищожен договор /или отделни негови клаузи са нищожни/, постановеното съдебно решение също ще бъде нищожно. Нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение, в какъвто слисъл е застъпеното от въззивната инстанция становище. След като жалбоподателите не са посочили основната предпоставка съгласно чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на цитираното тълкувателно решение, ВКС няма задължението да се произнася по допълнителните основания по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В раздел ІІ на Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба са изложени съображенията за неправилност на решенията на двете инстанции. Доводи за неправилност на обжалваното решение могат обаче да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Проверка за законосъобразност на обжалваното решение не може да бъде извършена в производството по чл.288 ГПК, в какъвто смисъл са и мотивите към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По молбата за преюдициално запитване:
Преюдициалното питане е по следните въпроси : 1. „Следва ли националният съд да направи служебна преценка за неравноправност на клаузи в договор сключен между търговец и физическо лице независимо дали това е направено от страната или не по време на делото”? 2. „При неподаване на отговор по чл.133 ГПК – последиците от неподаване на отговор, националният съд освобождава ли се от задължението да направи служебна проверка за нищожност – неравноправност на клаузите на договора, позовайки се на процесуална преклузия и диспозитивното начало в ГПК” ? 3. „Следва ли националният съд да прилага и се съобразява със задължителните практики на Общия съд в Л. относно нищожността на клаузите на договори при произнасянето си със съдебните актове”?
Молбата е неоснователна. Съгласно чл.628 от ГПК, българският съд прави запитване до С. когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз / ЕС/ или тълкуването и валидността на акт на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. Основанията, изключващи задължителния характер на положителното произнасяне по искането за допускане на преюдициално запитване са уредени в ал. 3 на чл. 629 ГПК – когато смисълът на съответната разпоредба от общностното право е толкова ясен, че не буди никакво съмнение или когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на С..
Настоящият съд намира, че не са налице основания за отправяне на преюдициално запитване по поставените от касатора въпроси по следните съображения:
По първият и третият въпрос за служебното произнасяне от националния съд относно неравноправния характер на клауза по потребителски договор има практика на С.. Така в решения по дело С-472/11 т.1 е постановено, че принципът на състезателност в процеса изисква националният съд, който е констатирал служебно неравноправния характер на договорна клауза, да уведоми за това страните по спора и да им даде възможност да обсъдят този въпрос при условията на състезатилност по предвидения в националните разпоредби ред. Този принцип е залегнал в решения по дела С-168/05, т.24; С -40/08 т.38; 53 и 54; С -4518/11 т.45 и т.46; дело С-618/10, т.43; дело № С-243/08 , т.32; дело С-472/11, т.23 и др. От казаното следва, че след като отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на С., е налице изключението на чл.629, ал.3 ГПК ВКС да откаже запитване по поставените въпроси до Съда на Европейските общности. Не е налице хипотезата на чл. 628 ГПК по втория въпрос, който не се отнася до тълкуване и прилагане на разпоредби на общностното право, а на националното законодателство. На последно място, допълнително изключение за отказ, изведено от практиката на С., е и когато от въпросът не зависи изхода на делото пред националния съд, какъвто е конкретния случай. Физическото лице – страна по делото, което единствено може да се позовава на неравноправни клаузи по З., не е обжалвало първоинстанционното решение, с което е уважен частично искът за договорната лихва, поради което в тази част решението на СГС е влязло в сила и въпросът за основанието на иска /действителността на клаузата по чл.3 от договора за кредит и анекса/ не може да бъде пререшаван за частта от същата претенция, която е била предмет на въззивно обжалване, респ. сега на касационно обжалване.
В обобщение, решението на САС в уважителната му част, не се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
На ответника по касация не се присъждат разноски, след като не са представени доказателства такива да са направени за представения отговор на касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Р. Х. с фирма ЕТ „ Ф.-І-А. Х.”, [фирма] и С. Н. М. за отправяне на преюдициално питане до Съда на Европейската общност.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1670/ 1.08.2016г, постановено по в.т.дело № 4786/2015 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав, с което е признато за установено, че в полза на [фирма] съществува вземане : солидарно срещу ЕТ А. Р. Х., с фирма ЕТ „ Ф.-І-А. Х.”, [фирма] и С. Н. М. по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” от 25.02.2008 г. и анексите към него и за сумата от 15 702.51 лв., представляваща годишна договорна лихва по чл.3 от договора за кредит от 25.02.2008г., за периода от 21.04.2012г. до 30.05.2012г. по отношение на ЕТ А. Р. Х., с фирма ЕТ „ Ф.-І-А. Х.” и [фирма], и за периода от 21.04.2012г. до 26.06.2012г. за С. Н. М., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 55343/2012г. на СРС.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. Р. Х., с фирма ЕТ „ Ф.-І-А. Х.”, [фирма] и С. Н. М. за отмяна на решение №1350/14.08.2015г., постановено по т.д. № 4555/2013г. на СГС, т.о., VІ-1 състав като процесуално недопустима.
В тази част определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: