О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
гр. София, 02.06.2017 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова т.д. №530/2017 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на В. П. Т. от [населено място] срещу решение № 2367 от 12.12.2016 г., постановено по гр.д. № 4372/2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 12 състав, с което е потвърдено решение на Софийски градски съд от 28.07.2016 г. по гр.д. № 1704/2014 г., с което е отхвърлен искът му срещу ЗД [фирма] по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило на 27.03.2013 г. Присъдени са и разноски – юрисконсултско възнаграждение на застрахователното дружество в размер на 3970 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Препис от касационната жалба и нейните приложения е връчен на другата страна – [фирма] –гр. София, която не представя писмен отговор, в който да изложи становището си по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
Съдът е сезиран с иск по чл.226 , ал.1 КЗ отм., отхвърлен като неоснователен от първоинстанционният съд. За да потвърди решението, САС е приел, че въпреки безспорно установена материалноправната легитимация на страните по предявения пряк иск – на ищеца, като пострадал от ПТП от 27.03.2014г. и на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на делинквента Б. Р. К. Т., водач на лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] , ищецът не е доказал останалите елементи от състава на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД /конкретно поведение на делинквента, неговата противоправност, вреди и причинно – следствена връзка между вредите и противоправното поведение на делинквента/. След обсъждане на показанията на единствения по делото разпитан свидетел, за които съдът е приел, че са непоследователни и объркани; на констативния протокол, съставен за ПТП, в който като причина за ПТП е посочена, че пострадалият ищец е пресичал на неопределено за целта място и при навлизане внезапно на пътното платно; влязлото в сила наказателно постановление за наложено адм. наказания на ищеца; неоспорения АУАН, съдът е приел, че ищецът е пресичал на необозначено за целта място и не е бил на пешеходна пътека към момента на удара от леката кола. Не е доказано и поведение на делинквента в нарушение с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Прието е също, че по делото няма данни водачът на МПС да се е движил с различна от приетата от техническата експертиза разрешена скорост от 30-40 км/ч, която е била съобразена с ясното и сухо време, състоянието на пътя и превозното средства, липсата на интензивност на движението и обстоятелството, че автомобилът е приближавал кръстовище, при което е следвало да завие надясно, както и с ясната видимост, която водачът на ППС е имал към десния тротоар на [улица], по който се е движил пострадалия. Водачът на МПС не е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, а и нищо не е предполагало към предвидимост на поведението на пострадалия пешеходец да започне пресичане на улицата на необозначено за целта място Съдът е възприел заключението на техническата експертиза, според която в момента, в който ищецът е стъпил на пътното платно и съответно водачът го е възприел като опасност, ударът е бил непредотвратим. Избраната скорост за движение не е позволила спиране на превозното средство в зоната на видимост пред препятствието. Водачът на автомобила нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди въпросното препятствие. Изводът на съда е, че застрахованият при ответника водач на МПС не е нарушил задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Що се касае до пострадалия, като участник в движението, в нарушение на разпоредбата на чл.114, т.1, ЗДвП, е навлязъл внезапно на пътното платно и ударът се дължи изключително на неговото противоправно поведение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. Самият въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
В настоящия случай касаторът не е формулирал ясно и точно материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на предявения пряк иск. Твърдението, че ВКС трябва да прецени правилно ли е приложен чл.51, ал.2 ЗЗД, е довод, който е относим към правилността на съдебното решение, доколкото е обусловен от преценката на доказателствата по делото. Както е посочено в т. 7 на ТР № 1/23.12.2015г. по тълк.дело № 1/ 2014г. на ОСТК на ВКС дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. В разглеждания казус САС е приел, че водачът на МПС не е нарушил правилата от ЗДвП, поради което не е доказана причинна връзка между поведението му и причинените на пострадалия ищец увреждания. Настоящият състав съобрази дадените в т.1 на цитираното ТР разяснения, че във фазата на селектиране на касационната жалба ВКС не се произнася по законосъобразността на правните изводи на съда, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са различни от основанията за касиране на решението по чл.281, т.3 ГПК. Изложеното се отнася и до доводите относно приложението на чл.114, ал.1 ЗДвП. Дали събраните доказателства сочат на противоправно поведение на пострадалия е въпрос по обосноваността на съдебния акт, т.е. към основанието по чл.281, т.3, пр. трето ГПК, което не може да бъде обсъждано в производството по чл.288 ГПК.
С представените съдебни актове касаторът не обосновава и критерия по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Видно от мотивите на решение №1814 по гр.д. №2474/2011г., решение №1940 по гр.д. №1267/2016г. и решение № 1102 по гр.д. № 1137/2011г. на САС вината на водачите на МПС за ПТП и причинените от поведението на делинквентите на пострадалите увреждания са били доказани по безспорен начин. С решение № 142 по т.дело №957/2011г. ВКС, ТК се е произнесъл само по размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което с представянето му касаторът не обосновава и критерия по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решението на настоящото делото е постановено при различни факти за поведението на пострадалия и водача на МПС, от където произтича и различния резултат по предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ отм.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол и по допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК предвид яснотата на разпоредбата на чл. 114, т. 1 ЗдвП, както и наличието на съдебна практика по приложението на закона / напр. решение № 17 от 13.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50230/2016 г., IV г. о., ГК/.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2367 от 12.12.2016 г., постановено по гр.д. № 4372 по описа за 2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.