О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 09.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3375 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на [фирма] чрез адвокат Г. М. и на [фирма] чрез адвокат Г. Д. срещу решение № 66/20.09.2012 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/ по в.т.д. № 187/2012 г.
Касационната жалба на [фирма] е срещу решението на БАС в частта му, оставяща в сила частично отхвърлително решение на БОС по предявен от [фирма] иск. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Касационната жалба на [фирма] е срещу решението на БАС в частта му, отменяща частично отхвърлителното решение на БОС и постановяване на друго решение, уважаващо предявения иск срещу [фирма] в отменената част. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК
[фирма] оспорва касационната жалба на [фирма] по съображения в писмен отговор.
[фирма] не взима становище по касационната жалба на [фирма].
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Бургаски окръжен съд /БОС/ е предявен установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.124 ал.1 ГПК от [фирма] срещу РВ С.” ЕООД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300000 лв. по издадена запис на заповед от 26.08.2009 г. и 9000 лв., направени разноски в производството по ч.гр.д. № 962/2010 г. по описа на Районен съд Несебър /Р./. Искът е изцяло отхвърлен от БОС. БАС е отменил частично отхвърлителното решение на БОС – за сумата 91520.05 лв. и е постановява решение, уважаващо иска за отменения размер със съответните законни последици, оставил е в сила отхвърлителното решение на БОС в останалата му част. БАС е приел, че по ч.гр.д. № 962/2010 г. на Р. по заявление на ищеца и запис на заповед от 26.08.2009 г. за 300000 лв., в полза на ищеца и на основание чл.417 ГПК е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като с оглед направени възражения от РВ С.” ЕООД ищецът е предявил иск за установяване на вземането си. Според БАС процесната запис на заповед от 26.08.2009 г., предмет на заповедта за незабавно изпълнение, е редовна с оглед разпоредбата на чл.535 и сл. ТЗ и може да породи целените с нея правни последици. Записът на заповед е подписана от управителя на ответното дружество Р. В., който изрично е вписал това си качество и е поел задължение дружеството да плати сумата от 300000 лв. без протест и разноски със срок на предявяване 01.10.2009 г., авалирането на задължението е пак от Р. В., но не е вписано да действа като управител. Според БАС непредявяването на записа на заповед не води до неизискуемост на задължението и отхвърляне на исковата претенция. С оглед съдебната практика и ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС, т.3 „за да е налице подлежащо на изпълнение вземане не е необходимо предявяването на записа на заповед”. Според БАС е налице обвързаност на абстрактната сделка по записа на заповед с каузалните отношения между страните с оглед представения договор № 5 от м. април 2009 г. за доставка на бетон и приложение № 1 към него. Към този договор е подписан констативен протокол от 26.08.2009 г., съгласно който [фирма] дължи на [фирма] сумата от 270219.78 лв. за доставка на бетон, като изрично е вписано гарантиране на задължението от купувача със запис на заповед. Процесната запис на заповед е подписана на 26.08.2009 г., т.е. на датата на констативния протокол, с оглед на което БАС е приел обвързаност на отношенията между страните по договора за доставка на бетон и издадената запис на заповед. Но БАС е приел, че не е доказано цялостно изпълнение на договореността по доставка и възникване на задължение за плащане по нея. Доказано е извършване на бетонови доставки на стойност 91520.05 лв., видно от подписана справка от управителя на ответното дружество, по която не са ангажирани оспорващи доказателства от ищеца. БАС е обсъдил всички представени писмени доказателства във връзка с изпълнението на договора между страните, за което е изложил подробни съображения, съпоставил е вписванията в констативния протокол и представената справка за изпълнение на бетонови доставки, като е приел, че доказване на изпълнението по каузалните задължения не е извършено за цялата сума, а само за сумата от 91520.05 лв. По тези съображения за тази сума е отменено отхвърлителното решение на БОС и е постановено друго, уважаващо иска за отменения размер, а в останалата отхвърлителна част по иска първоинстанционното решение е оставено в сила.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
По касационната жалба на [фирма]:
Този касатор формулира в изложението си въпроси в четири пункта, по които „счита, че с решението си ВКС следва да се произнесе”. По същество въпросите в цялост не са относими към приетото от БАС по разрешаване на спора между страните, а изискват разрешение от ВКС в съответствие с поддържаната от ищеца теза. Така по т.1 касаторът иска произнасяне за действителността на записа на заповед във връзка с необходимостта да е сключен и друг договор с каузален характер, но БАС не се е произнасял за действителността на записа на заповед с оглед наличието или липсата на каузални отношения между страните, а е обсъждал последните с оглед доказателствата за наличието им, по които и двете страни не спорят. В този смисъл въпросът за действителността на записа на заповед, свързан с каузалния характер на взаимоотношенията между страните е необуславящ изхода на спора. Не е налице и противоречие с цитираната от касатора съдебна практика по този въпрос, нито се мотивира наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Същото се отнася и за въпросите в т.2 и т.3. В тези въпроси касаторът визира липса на условия за пораждане действие на поето задължение по запис на заповед, което не се изисква от ТЗ и не обуславя противоречие с ТР № 1/2005 г., а напротив в съответствие е със същото, визира извънсъдебни признания на факти, както и обсъжданите от БАС писмени доказателства във връзка с договорните отношения между страните. Тези доказателства са съпоставени и обсъдени при подробно изложени съображения от БАС като решаващ съд, и тяхната правилност и обоснованост не може да се преценява в настоящото производство, поради различието на основанията по чл.280 и чл.281 ГПК и последователността за произнасяне по тях. Твърденията за допуснати нарушения във връзка с обсъждането на доказателствата не обуславят противоречие с посочената от касатора съдебна практика, която е по обективно неидентични казуси. Въпросът в т.4 – може ли съдът да обосновава решението си само на избрани от него доказателства има връзка със спора, но не съответства с приетото от БАС, а със защитаваната от ищеца теза. БАС е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил подробни съображения за това, включително относно вписванията в констативния протокол и представената справка за изпълнение на бетонови доставки. Обстоятелството, че това обсъждане е довело до краен изход на спора, който не съвпада с желания от касатора изход не е основание да се приеме липса на обсъждане на доказателства. И по този въпрос не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради липсата на обективна идентичност на посочените казуси от приложената съдебна практика и настоящия такъв.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на [фирма] не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС в обжалваната му част.
По касационната жалба на [фирма]:
Този касатор формулира три въпроса, за които сочи допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Първият въпрос изобщо не е обсъждан от БАС и касае липсата на подпис и печат на издателя–търговец, доколкото е налице подпис на управителя на търговското дружество издател – изрично посочено от БАС. Вторият въпрос е твърде неясно поставен и е свързан с данните по делото за подписване на записа на заповед от управителя на търговско дружество като издател и управителя като физическо лице като авалист. Тази разлика е направена от БАС. Не е ясно в каква връзка към изхода на спора се поставя този въпрос и то при допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Третият въпрос е също неясно формулиран все във връзка с идентичността между предявяването на записа на заповед на физическото лице – авалист и на същото лице като управител на дружеството. Въпросът е неотносим, доколкото БАС не е обсъждал предявяването на записа на заповед, приемайки, че не е необходимо такова, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на [фирма] не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване и по нея на решението на БАС в обжалваната му част.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не следва да се допуска касационно обжалване по двете касационни жалба на обжалваното решение на БАС в цялост.
При този изход на спора, съдът не присъжда разноски на никоя от страните.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66/20.09.2012 г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. № 187/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.