О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
[населено място], 11.04. 2017г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2400 /2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №592 от 14.07.2016г., постановено по в.т.д. № 752/2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, с молба да бъде отменено като неправилно. Допускането касационно обжалване на въззивното решение се обосновава с критериите по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В отговор на касационната жалба В. М. С излага съображения за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски за изготвения отговор на касационната жалба.
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Варненският районен съд е сезиран с иск по чл.208, ал.1 КЗ, частичен за сумата от 25 000 лв. от 54700лв., представляваща застрахователно обезщетение за увреждане на лек автомобил м. Ауди А6, с рег. № DMS9292, при настъпило застрахователно събитие „ наводнение” по застраховка „ Пълно Каско”, сключена между [фирма] и В. М. Спитлер, собственик на автомобила.
Решението е потвърдено от Варненския окръжен съд. Съдът е приел за установено, че между страните по делото е възникнало правоотношение по имуществено застраховане, което покрива всички застрахователни рискове „Пълно Каско”, посочени в Общите условия, неразделна част от договора за застраховка, включително риск от природни бедствия – буря, ураган, градушка, наводнения, проливен дъжд, гръм и мълния и др. Действието на застраховката обхваща периода 30.04.2014г. до 29.04.2015г. След анализ на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд е приел за доказано настъпването на застрахователно събитие по застрахователен риск „наводнение“, вследствие на паднали обилни валежи в периода септември 2014г. до февруари 2015г. Според съда, застрахователят не е успял да докаже, че е налице основание за изключване на отговорността му по договора. Не се установява въведеното с отговора на исковата молба изключение по т.14.8 от Общите условия по застраховки „Каско”, за заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС и за застрахователното събитие. Според съда застрахователното събитие е настъпило на посочената в уведомлението за щетата дата. За неоснователно е прието възражението на ответното дружество, че неизпълнението на задължението на застрахования за ограничаване на вредите е значително, с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 211, т.2 от КЗ, при отчитане на естеството на конкретното природно бедствие и поведението на страните преди спора. Размерът на застрахователното обезщетение е определен от съда въз основа на заключенията на единична и тройна СТЕ, при съобразяване на разпоредбите на чл. 208, ал.3 и чл.203 КЗ. Застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Действителна е стойността, срещу която, вместо застрахованото имущество, може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна – цената за възстановяване на имуществото от същия вид без прилагане на обезценка. Посочено е, че единичната и тройната СТЕ дават много по-висока оценка на стойността на вредите от претендираната по частичния иск сумата от 25 000 лева. Стойността на труда и материалите за поправяне на щетите е в размер на 57 835.49лв. по единичната СТЕ, а според тройната СТЕ – 64 014.52лв.
По основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Жалбоподателят поставя като релевантни за спора следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Застрахованото лице обогатява ли се неоснователно, ако в хипотезата на тотална щета, не бъде приспадната от действителната стойност на увреденото МПС тази на запазените части? 2.При условие, че ремонтът на МПС е икономически нецелесъобразен, тъй като надвишава 70% от действителната стойност на МПС, следва ли застрахователят да покрие стойността на същия или следва да приложи процедурата за изплащане на обезщетение в хипотезата на тотална щета, определена в общите условия на застрахователния договор? 3. Когато даден фактически извод е оспорен от страната в първоинстанционното и въззивно производство, и е направено доказателствено искане на осн.чл.266, ал.3 ГПК, следва ли въззивният съд да допусне доказателственото искане? Ако такова искане е допустимо и относимо, не следва ли основателността му да се преценява след неговото допускане и събиране, а не още с доклада на въззивния съд по чл.267, ал.1 ГПК?
Предвид мотивите на въззивния съд за определяне на размера на застрахователното обезщетение, първите два въпроса нямат обуславящо изхода на спора значение. Изводът на въззивния съд за размера на обезщетението е направен на база действително направени разходи за вложени чести и труд, при съобразяване на разпоредбата на чл. 203 КЗ и заключенията на СТЕ. Мотиви по доводите на ответника във въззивната жалба, че в ОУ на договора в чл.76, т.1, страните са уговорили методика за определяне на размера на обезщетението при тотална щета, съдът не е изложил, а процесуален въпрос за задължението на съда да обсъди доводите и оплакванията във въззивната жалба, не е формулиран. Въпроси дали ремонтът е икономически целесъобразен и дали собственикът не се обогатява, когато е налице тотална щета, се поставят за първи път в касационната жалба, което е недопустимо. Доколкото въпросите не са били предмет на разглеждане във въззивното решение, те нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, което е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска, без да се обсъждат посочените от касатора допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / ТР №1/2010г. на ОСГТК т. 1/.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с посочените от касатора съдебни актове на ВКС, ТК не се обосновава допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Определение № 26/12.01.2016г. по т.дело № 317/2015г. и определение № 54 от 9.02.2015г. по т.дело № 651/2014т. на ВКС, ТК , ІІ т.о., са постановени по реда на чл.288 ГПК и не формира съдебна практика.
С решение № 209/30.01.2012г. т.д. № 1069/2010г. и решение №165 по т.дело № 469/2012г. на ІІ т.о. състави на ВКС, ТК са се произнесли по правен въпрос за доказването на вредите от застрахователното събитие. В решенията е прието, че застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства, при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност, по смисъла на чл.203, ал.2 КЗ, но когато са представени от застрахованото лице доказателства / фактури/ за извършен ремонт от специализиран сервиз. При липсата на доказателства за вложените средства за ремонта, обезщетението се определя от застрахователя, като се приложи Методиката по Наредба №24/8.03.2006г. на КФН. По делото не са правени доводи, във връзка с тази задължителна съдебна практика, за доказателствените средства за определяне на застрахователното обезщетение за вреди, причинени на МПС.
Решени № 6467 постановено по в.гр.д. № 688/2016г. на СГС / влязло в сила/ е постановено при други факти. За разлика от фактите в решението на СГС, по настоящото дело е установено, че автомобилът е отремонтиран / възстановен/. Въззивният съд се е произнесъл по третия въпрос, но същият не е решен в противоречие на установената съдебна практика – решение № 174 от 12.01.2011г. по т.дело № 36/2010г. на ВКС, ТК, Іт.о.. Варненският окръжен съд е мотивирал отказа си за допускане на нова експертиза, с отсъствие на предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК, поради което касаторът не обосновава допълнителния селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно чл. 266, ал.3 ГПК, въззивният съд може да допусне събирането на нови доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. В цитираното решение е прието, че нарушението може да се изразява в неправилно тълкуване и прилагане на процесуалната норма по допускане на доказателствата или че то е неотносимо за спора, при вменено на съда задължение за служебно събиране на доказателства, какъвто не е случая по конкретното дело. Не са изложени аргументи по въпроса за необходимост от промяна на установената задължителна съдебната практика по прилагането на чл.266, ал.3 ГПК, поради промяна на законодателството или на обществените условия, съгласно критериите по т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, поради което касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В обобщение, не са налице предпоставките на чл.208, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на обжалваното решение на Варненския окръжен съд до касационно обжалване. С оглед на изхода от касационното обжалване, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, на ответника се присъждат документираните в договор за правна защита от 11.11.2016г. и представен списък разноски / адвокатско възнаграждение/ в размер на 1300 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 592/15.07. 2016г., постановено по в.т.дело № 752/2016 г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.” АД да заплати на В. М. С, ЕГН [ЕГН] разноски 1300лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: