1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
[населено място], 05.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1681 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от инж. Т. Г., чрез пълномощника адв.К. Н.-Д. срещу решение № 72 от 24.3.2014 г. постановено по в. гр. д. № 95/2014г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 272 от 19.12.2013г. по гр. д. №651/2013 г. на Троянския районен съд. С това решение дружеството – касатор е осъдено да заплати на [фирма] / [фирма]/, [населено място], на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата 20 149.84 лв. лв., платена по фактура №[ЕГН] от 31.1.2013г. Дружеството – касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон чл.55, ал.1 ЗЗД. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че след като между страните е установено правоотношение по договор, претендираната от ищеца сума се явява платена без правно основание. Изразява несъгласие с извода на съда, че решението е съобразено с т.1 на Постановление №1/79г. на Пленума на ВС при прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 ГПК. Според касатора съдът не се съобразил специалната нормативна уредба, регулираща дейността по водоснабдяване и канализация и по-конкретно, на разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги – ЗРВКУ. Нормативните актове уреждат подробно процеса на ценообразуване на В. услугите, поради което прилагането на други ценообразуващи практики би противоречало на закона. Към процесния период от време цените на услугите са определени от Решение №Ц-012/31.03.2011г. на ДКЕВР, а не от договора. Според касатора решението е постановено в противоречие на чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като не е съобразено с императивните разпоредби на действащата нормативна уредба.
Решение е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав – съдия С. Д., която е застъпила противоположното на мнозинството становище, а именно, че дължимото от ищеца възнаграждение за процесния период следва да бъде определено съобразно утвърдената с Решение № Ц-012/31.03.2011г. на ДКЕВР цена за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, а не съгласно уговорената от страните цена в договора от 01.08.2005 г.
Като значими за допускането на касационното обжалване с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК, касаторът поставя въпросите: 1. При наличие на облигационна обвързаност на страните и възможност да реализират правата си по друг ред, приложим ли е реда на института на неоснователносото обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД; 2. Може ли чрез тълкуване на от съда на ясни, но спорни между страните договорна клауза да бъде изменен договора, или следва да се запазва съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните; 3. При наличие на спор относно договорната клауза следва ли чрез тълкуване на договора, съгласно чл.20 ЗЗД да се издири действителната обща воля на страните, като освен буквалния текст на клаузата се издири смисъла, следващ общия разум на изявлението; 4. При наличие на клауза в договора, според която неговото изпълнение се подчинява на изискванията на определен нормативен акт, необходимо ли е при тълкуване на договора да се вземат предвид съдържанието и изменението на този нормативен акт; 5. Налице ли е противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД на договорна клауза , с която страните по договора са договорили цени но В и К услуги, които не са образувани и утвърдени по реда на чл.31 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и на ползване на водоснабдителните и канализационни системи, във връзка с чл.13, ал.5 от ЗРВКУ във връзка с Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационни услуги от 4.04.2006г.
Ответникът по касационната жалба [фирма], с предишно наименование [фирма], [населено място], представляван от адв. Е. Д. – заявява становище за недопускане на касационното обжалване на решението поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че поставените от касатора въпроси се отнасят до правилността на решението, а формулираните втори и трети въпрос са противоречиви и взаимно се изключват. Претендира присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение от 3200 лв. по договор за правна защита от 14.05.2014г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната му част, въззивният съд е счел, че сумата е недължимо платена. Съдът се е мотивирал, че за процесния период при определяне на възнаграждението се прилагат цените уговорени т.23 в договора от 1.08.2005г., а не по по-високата цена , утвърдена с Решение №Ц-012/31.03.2011г. на ДКЕВ. По делото не са представени доказателства и не е доказано, че ответникът е предложил на ищеца актуализация на цените на предоставените услуги съгласно чл.24 от договора. За неоснователно е преценено възражението на ответника, че е предложил на потребителя изменение на цените на услуга с Общи условия през 2006г., 2008г. и 2011г., тъй като те не са уговорени като приложими, според условията на подписания договор. За неоснователно е прието твърдението за нищожност на клаузата чл.23 от договора, като противоречаща на чл.16 от ЗКВУ. Съдът е тълкувал разпоредбата като задължителна / императивна/ само по отношение на образуване на цените и правилата за водене на счетоводството, но не и за конкретния размер на услугата. Одобрените от ДКЕВ цени са пределни и това следва от чл.14, ал.3 от ЗРКВУ. Предлаганите от В. оператори цени не могат да бъдат по-високи от утвърдените от ДКЕВ цени, но няма забрана да са по-ниски, тъй като предимство имат индивидуалните договори. Договорът между страните е сключен при индивидуално определени условия, различни от общите, поради което съгласно чл.20а ЗЗД има за страните силата на закон. За да имат обвързващо действие решенията на ДКЕВ е нужно да е обективирана конкретна промяна в индивидуалните договори, каквато липсва.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно постановките на т.1 на ТР 1/2010г. на ОСГТК на ВКС материалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая вторият и третият въпрос се отнасят до тълкуване на договорни клаузи, т.е. до обсъждане на доказателства по делото. Правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд, в резултат на извършеното тълкуване на чл.24 и чл.23 от договора, като част от същинската му правораздавателна дейност, не подлежат на проверка в производството по допустимост на касационното обжалване. Евентуално допуснатите в тази връзка грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда, в каквато насока са изложени доводи от касатора, биха били основания за касиране на решението на основание чл.281, т.3 ГПК, но не са относими към предпоставките за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1 ГПК.
Въззивният съд е тълкувал клаузите на договора и е обсъдил възраженията на касатора за прилагането на решенията на ДКЕВР към отношенията на страните, поради което изводите на решаващия състав за това, дали отношенията между страните във връзка с дължимото възнаграждение за предоставената на ищеца услуга се уреждат от клаузите на сключения между тях договор или от разпоредбите на приет от регулаторния орган ДКЕВР акт, са изводи по приложението на закона, преценката на които може да бъде извършена само при разглеждане на касационната жалба по същество /четвърти въпрос/. Първият въпрос касае приложението на материалния закон от съда, който не може да се разглежда във фазата на селектиране на касационната жалба. Съгласно задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 1902.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правилността на решението е предмет на проверка само при вече допуснат касационен контрол чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускането му.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на касационното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 3200 лв. – адвокатско възнаграждение, плащането в брой на което се установява от приложения договор за правна защита и съдействие от 14.5.2014 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №72/24.3.2014г., постановено по в.гр.дело № 95/2014 г. Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] и двете дружества със седалище е адрес на управление в [населено място] разноски 3200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: