4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
[населено място], 02.08.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3616/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 178 от 19.05.2015 г., постановено по в.т.д.№ 1322/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, т.о. С решението е отменено решение №105/17.12.2010г. по т.д.№62/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, вместо което е постановено решение, с което е отхвърлен като неоснователен искът по чл.422 ГПК на кредитора-ищец за признаване съществуването на вземане срещу длъжника [фирма] на основание запис на заповед от 29.02.2008 г. за сумата от 105 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2009 г. до окончателното й плащане. С решението е обезсилено решението на Пазарджишкия окръжен съд, с което е уважен установителният иск по чл.422 от ГПК за сумата от 4 100 лева, разноски по делото по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3719/2009 г. на Районен съд, [населено място]. В тази част производството по делото е прекратено.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] не взема становище по жалбата.
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото се гледа на втори път пред Пловдивския апелативен съд. С решение № 138 от 10.11.2014 г. по т.д. № 1074/2011 г. състав на ВКС, ТК е дал указания да бъдат обсъдени възраженията на ответника за извършено плащане на задължението по каузалното правоотношение и възражението за погасяване по давност на вземането по договора.
Предмет на установителния иск по чл.422 от ГПК е вземане по издадена запис на заповед за сумата от 105 000 лева на основание запис на заповед, издаден от [фирма], с поемател [фирма]. Пловдивският апелативен съд е приел за безспорен фактът за възникнало между страните каузално правоотношение по договор за доставка на месо от 1.11.2004 г., изпълнението на което е обезпечено с издадения запис на заповед от 29.02.2008 г. Релативните възражения на издателя на записа на заповед са погасяване на задължението по договора за доставка чрез плащане и погасяване по давност на същото вземане.
С договора от 01.11.2004 г. страните са договорили количеството, вида и цената на доставка на месото. Уговорен е графикът за доставка на същото, като последната е 31.12.2004 г. След обсъждане на представените фактури, ведно с приложени касови бонове, за периода от 09.11.2004 г. до 28.12.2005 г., както и констатациите на ССЕ, апелативната инстанция е приела, че издадените фактури по договора са платени от купувача. Съдът е приел, че констатацията на вещото лице, че не е видяло РКО, върху които да фигурира подпис на конкретен получател на сумите по отделните фактури, не опровергава изводът за извършени плащания. Позовал се е на Наредба № 4 от 16. 02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, касовият бон е документ, издаден от фискално устройство, удостоверяващ пращането на цената. При разносната търговия, която представлява продажби извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал, касовият бон се издава преди плащането, предава се на разносвача, който от своя страна е длъжен да предаде на купувача при заплащане на цената на доставената стока. Тъй като в случая се установява предаването на касовия бон към всяка една фактура на купувача, съдът приема, че се установява плащането на цената по издадената фактура. Изводът е, че купувачът е изпълнил задължението си по чл.327, ал.1 от ТЗ за плащане на цената при предаването на стоката, поради което няма задължение по каузалното правоотношение.
Възражението за погасяване по давност на вземането по договора е прието за неоснователно. Предвид уговорения срок за плащане и прекъсване на давността на основание чл.116, б.”б” от ЗЗД с образуваното заповедно производство и издадената заповед за незабавно изпълнение на 17.11.2009 г., въззивната инстанция е направила извод, че вземането по договора не е погасено по давност.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът не формулира конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР № 1/2010 г. ОСГТК, ВКС. В него са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, изразено е несъгласие с изводите на въззивния съд, като се поддържа, че Пловдивският апелативен съд не е съобразил, че изброените в решението фактури, по които има извършено плащане предхождат датата на издаване на записа на заповед. Твърди се, че по делото няма данни за съвпадение на отразените продажби и договора от 1.11.2004 г., ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на сумата от 105 000 лева, покриваща стойността на стоките по договора, които са все доводи за неправилност на решението, поради необоснованост. Поддържа се още, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е съобразил, че „когато за обезпечение изпълнението на такъв договор е издаден запис на заповед, то представените доказателства, че задължението по записа е изплатено, е доказателство за погасяването на задължението по договора за заем. Обратната зависимост обаче не е налице”. От така изложеното следва, че касаторът не е изпълнил задължението си да формулира конкретен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело и който е от значение за разрешения правен спор. Препращането към конкретни съдебни актове на ВКС не е достатъчно основание за допустимост на касационното обжалване, след като не е изпълнено задължението да бъде поставен материалноправнияи/или материалноправния въпрос като основен селективен критерий. Според дадените разяснения в ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не може въз основа на твърдените факти и обстоятелства да извлича правен въпрос, тъй като това ще е нарушение на принципа за диспозитивното начало, основен принцип в гражданското процесуално право.
От значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е формулиран следният въпрос : Следва ли плащания, направени по каузалното задължение преди датата на издаване на записа на заповед, обезпечаващ същото, да се счита за плащане, погасящо задължението по записа на заповед?
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че въпросът се отнася до установената по делото фактическа обстановка, отговорът е предпоставен от преценката на събраните по делото доказателства във връзка с изпълнението на каузалното правоотношение, за възникването и съществуването на което страните не спорят, а именно договорът за доставка на месото. Касаторът не и посочил правната норма, която се нуждае от тълкуване или по приложението на която няма съдебна практика или съществуващата съдебна практика се нуждае от промяна, поради изменение на закона или обществените отношения. Позоваването само на закона / чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ не е достатъчно за да обоснове основание за допустимост на касационното обжалване.
В заключение, липсват предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178/19.05. 2015г., постановено по в.т.дело № 1322/2014 г. Пловдивският апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: