1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
[населено място], 10.07.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2147/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 14.04.2014г., постановено гр.д. 7970/ 2013г. по описа на СГС, АО, ІІІ-Г състав.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, поради необоснованост и противоречие с материалния закон, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът ПК „С. К.” заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради отсъствие на посочените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК предпоставки, по аргументи изложени в отговора на касационната жалба. Направено е искане за присъжда на направените от ответника разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение само в частта, с която е уважен искът по чл.55, ал.1 ЗЗД. К. контрол, на основание чл.280, ал.2 ГПК, е недопустим по отношение на иска с правно основание по чл.59 ЗЗД, с оглед на цената на иска.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД с цена на иска 18 880.53 лв. с ДДС, представляваща изплатени от ищеца на ответника лихви, авансови и месечни вноски на неосъществено основание договор за лизинг и по чл.59 ЗЗД за сумата от 1839.98 лв. – цената на комплект от четири зимни гуми и за сумата от 1967.44 лв., стойността на монтирано устройство за подпомагане на паркирането. Обективно съединените искове по чл.59 ЗЗД са уважени от първоинстанционния съд и с потвърждаване на решението от СГС, то е влязло в сила. Като процесуално недопустима касационната жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане.
За да потвърди решението, с което е уважен искът по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, Софийски градски съд е възприел за правилен извода на първоинстанционния съд, че сключеният на 26.02.2007 г. с реф.№ 30 073 договор за отдаване на автомобил при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост е прекратен. Страните са обективирали писмено изявлението си за прекратяването му в допълнително споразумение №1/ 26.02.2007г. Според съда, този документ обвързва страните с формална доказателствена сила относно обстоятелството, че лицата сочени като автори на документа са направили обективираното в документа изявление за прекратяване на процесния договор. Счетено е, че няма доказателства, които да установяват, че изявлението не отразява действителната воля на страните. Намерението на страните да сключат нов лизингов договор не е осъществено, поради което платените вноски, предмет на исковата претенция се явяват направени на неосъществено основание. След обсъждане на клаузите на подписаното споразумение и останалите доказателства, съдът е приел за неоснователен довода на ответника, че със споразумението е прекратен друг договор от 4.10.2006г. с реф.№ 28402 и доколкото има платени лизингови вноски, плащането е на правно основание – договора за лизинг от 26.02.2007г. Що се касае до извършените плащания, въззивният съд е установил, че сумата от 9867.48 лв. е платена по договор за лизинг, прекратен поради факта, че предоставения на лизинг автомобил е показал дефекти, което е наложило продължителен престой за ремонта му в сервиз., обстоятелство което не се оспорва от ответника. Плащането на сумата от 10 1777.26 лв. по фактура от 2.03.2007г. е във връзка с постигната договорка за сключване на нов договор за финансов лизинг за автомобил и условия предложени от кооперацията, във връзка с която й е предоставен за временно ползване автомобил от същата марка.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
1. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че „решението на въззивният съд е изцяло неправилно и необосновано, тъй като е изградено върху неправилни, неточни и необосновани възприятия и изводи и непълнен и неточен анализ на обстоятелствата, каттите и доказателствата, събрани по делото”. В този смисъл се поддържа, че решението е постановено в противоречие със задължителна за съдилищата практика на ВКС, като са посочени три решения на ВКС, ГК.
В случая, в изложението си касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуални норми по оценка на доказателствата по делото, и за необоснованост, поради опорочени фактическите констатации на съда. Така формулирания съществен процесуален въпрос се разглежда в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свежда само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. Твърдяната неправилност на въззивното решение за неоснователност на предявения от ищеца иск не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, тъй като налага преценка на фактите и доказателствата по делото, а правният въпрос трябва да се ограничава до правните изводи на съда. Законодателят разграничава основанията по чл. 280 ГПК и тези по чл. 281 ГПК, както и последователността на произнасяне по тях. Преценката на събраните по делото доказателства е част от правораздавателната дейност на съда и допуснатите от него в тази връзка грешки биха били основание за касиране на решението /чл. 281 ГПК/, но не могат да бъдат реализирани едновременно и като основание за допускане на касационен контрол /чл. 280 ГПК/. В този смисъл доводите на касатора за неправилност на решението на СГС не обосновават основния критерий по чл.280, ал.1 ГПК, достатъчно за недопускане на решението до касационно обжалва / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/, поради което не се обсъждат цитираните от касатора съдебни актове.
2. При допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът формулира три въпроса: При наличие на две последователни облигационни отношения между едни и същи страни и един и същи предмет, за едно от които е налице съгласие за прекратяване с цел изпълнение на другото, но при оформянето на това съгласие е допусната техническа грешка при изписване на конкретното правоотношение, което в действителност е следвало да бъде прекратено – то след подписването на това съгласие, налице ли е валидно правоотношение относно същия предмет?, При условие, че едната страна е престирала частично по едното правоотношение преди прекратяването му, а втората страна е престирала изцяло по друго правоотношение след сключване на прекратителното споразумение – то налице ли е неоснователно обогатяване за някоя от страните по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД?, При условие, че договорът за лизинг е неформален договор и двете страни са престирали насрещни престации – то следва ли извода, че между тях е налице валиден договор за лизинг?.
Съображенията за касиране на въззивното решение, поставените под формата на въпрос / първи/ , са относими изцяло към преценката, която въззивната инстанция е извършила на събраните по делото доказателства. Въпросът не засяга тълкуване на конкретна правна норма, а установяване на конкретната фактическа обстановка, правилността на която не може да бъде проверявана в касационното производство. В правомощията на касационната инстанция е да следи само за правилното приложение на закона, въз основа на установената или възприета от въззивния съд релевантни за спора факти. Дали правилно въззивният съд е изтълкувал волята на страните в споразумението не може да бъде проверено във фазата по чл.288, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Вторият въпрос не е поставен коректно, доколкото въззивният съд е приел в мотивите си, че престацията е направена с оглед на сключване на друг / бъдещ/ договор за финансов лизинг, до сключването на който обаче не се е стигнало. Третият въпрос е също фактологично обоснован, с оглед на установените от съда отношения и волята на страните да прекратят договора за лизинг от 26.02.2007г. и сключат нов договор. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, а аргументи в тази насока не са изложени от жалбоподателя.
В обобщение на изложеното не са налице основания за допускане на въззивното решение по иска по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД до касационно обжалване.
На ответника, с оглед на изхода от касационното обжалване, ще следва да бъдат присъдена направените за тази инстанция разноски, документирани в договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане в размер на 500лдв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.04.2014г., постановено по в.гр.дело № 7970 /2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г състав, в частта, с която е потвърдено решение от 05.04.2013 г., постановено по гр. д. 32076/08 г., СРС ,68 състав, с което [фирма] е осъдено да заплати на ПК „ С. К.” , [населено място], сумата от 18 880.53 лв.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на ПК „ С. К.” , [населено място] разноски 500 лв.
В тази част определението е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу решението от 14.04.2014г., постановено по в.гр.дело № 7970 /2013 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г състав , в частта, с която е потвърдено решение от 05.04.2013 г., постановено по гр. д. 32076/08 г., СРС ,68 състав, с което [фирма] е осъдено да заплати на ПК „ С. К.” , [населено място], сумата от 3 807.42 лв., като процесуално недопустима.
В тази част определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: