О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
гр. София, 18.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. № 2189 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определение № 338 от 13.02.2014г., с което е прекратено производството по в.т.д. № 2990/ 2013г на Апелативен съд – София и е върнато делото на Окръжен съд – София за произнасяне по молба по чл.214 ГПК за увеличение размера на иска и по целия спорен предмет по чл.250 ГПК.
Ответникът по жалбата не депозира отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение от 05.10.2012г. по т.д. №135/ 2012г. Окръжен съд – София е оставил без уважение молбата по чл.214 ГПК на ищеца – настоящ жалбоподател, за допускане увеличение на размера на иска, предявен при частичност, като е постановил решение от 19.03.2013г. по заявения с исковата молба размер на претенцията, срещу което е подадена въззивна жалба от ищеца на 08.04.2013г. и образувано в.т.д. № 2990/ 2013г. на Апелативен съд – София, по което ищецът е внесъл дължимата, съобразно увеличената част от иска, държавна такса.
С определение № 1285 / 23.05.2013г. по ч.гр.д. № 1392/2013г. на Апелативен съд – София е отменено определението на първоинстанционния съд от 15.10.2013г., с което е отказано да се допусне изменение на иска по размер, и делото е върнато на Окръжен съд – София за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията на въззивната инстанция за даване възможност на ищеца да докаже внасяне на държавната такса върху увеличената част от претенцията.
Апелативен съд – София е приел, че съдържащият се във въззивната жалба довод на ищеца срещу постановеното решение, свързан с допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непроизнасяне по молбата за увеличение на иска и от там по целия спорен предмет, следва да се счита молба за допълване на решението по чл.250 ГПК, поради което е прекратил образуваното пред него производство по въззивната жалба и върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по целия спорен предмет, вкл. произнасяне и по молбата за изменение на иска чрез неговото увеличение.
Обжалваното определение не попада в кръга на актовете, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, съгласно чл.274, ал.2 вр. ал.1 ГПК – не е преграждащо разглеждането на въззивната жалба, която не е върната, съответно неговото обжалване не е изрично предвидено в закона. Фактът, че е прекратено образуваното по въззивната жалба дело, в случая не обосновава преграждащ характер на акта, тъй като след развитие и приключване на производството по чл.250 ГПК пред първата инстанция, въззивният съд дължи произнасяне по въззивната жалба.
Предвид изложеното, частната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] частна жалба срещу определение № 338 от 13.02.2014г. по в.т.д. № 2990/ 2013г на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.