О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 04.03. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2464 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] чрез адвокат Г. Г. срещу решение № 70/14.03.2013 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 37/2013 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, навежда на всички основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Шуменски окръжен съд /Ш./ е предявен иск с правно основание чл.75 ал.2 ТЗ от [община] срещу [фирма] за прогласяване нищожност на приети решения на ОС на съдружниците на [фирма] на 26.02.2010 г. за освобождаване на управителя С. Д. и избиране на А. А. за нов управител, съединен с евентуален иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на същото ОС. Ш. е отхвърлил иска по чл.75 ал.2 ТЗ и е уважил иска по чл.74 ТЗ като е отменил взетите решения на ОС от 26.02.2010 г. по т.1 от дневния ред за освобождаване на стария управител и по т.2 от дневния ред за избор на нов управител. По жалба срещу решението на Ш. в частта му по иска по чл.74 ТЗ, ВАС е потвърдил първоинстанционното решение, уважаващо иска по чл.74 ТЗ. С решение на ВКС № 247/11.01.2013 г. по т.д. № 46/2012 г. е отменено изцяло решението на ВАС, постановено е ново решение, отхвърлящо иска на [община] по чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна решението на ОС по т.1 за освобождаване на стария управител С. Ц. Д., а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВАС относно отмяната на решението по т.2 от дневния ред за избора на нов управител – А. А. А.. Връщането е постановено с оглед липсата на произнасяне от ВАС по съществото на спора по т.2 – ВАС е приел, че изборът на нов управител е последица от незаконосъобразното освобождаване на досегашния управител без други мотиви.
При новото разглеждане на делото от ВАС за решението по т.2 от дневния ред за избора на нов управител, ВАС е отменил уважителното решение на Ш., отменящо решението за избор на нов управител и вместо него е постановил решение, отхвърлящо иска на [община] по чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на това решение. ВАС е приел, че според ищеца и посоченото в исковата молба, единственото основание за отмяна на това решение е противоречието му с чл.21 от дружествения договор. Съобразно тази клауза за управител на дружеството се избират лица с висше образование и квалификация в областта на водоснабдяването и канализацията. ВАС е посочил, че новоизбраният управител е лице с висше образование, с призната квалификация – строителен инженер – диплома за завършено висше образование от м. септември 1991 г. и удостоверение за трудов стаж – технически ръководител във „В и К – Шумен”. Обсъдена е разпоредбата на §6 от ПЗР на Закона за висшето образование, съгласно която дипломите на завършилите висше образование до влизането на този закон в сила, както е в процесния случай, дават правата на завършилите образователна степен „магистър”. Направена е съпоставка и с изискванията на Закона за водите относно работещите като ръководства на дейности, свързани с проучване, опазване и управление на водите. Прието е, че новият управител отговаря на тези изисквания с оглед професионалната му квалификация „магистър инженер”. Посочено е още, че отговаря на изискването в дружествения договор освен да има квалификация, да има и трудова дейност във „В и К” – 15 години технически ръководител във [фирма]. ВАС е посочил, че не обсъжда другите доводи на ищеца с оглед наведеното от него единствено основание за отмяна по т.2, свързано с нарушение на чл.21 от дружествения договор.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както изисква т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, а по същество заменя тези въпроси с оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение – основания по чл.281 т.3 ГПК, които не съставляват основания по чл.280 ал.1 ГПК. Според касатора неправилно ВАС е обсъждал единствено изискванията на чл.21 от дружествения договор във връзка с взетото решение по т.2, не е обсъдил и изложил съображения по всички събрани по делото доказателства и негови доводи. В изложението си за допускане на касацонно обжалване по същество касаторът дава една своя интерпретация на мотивите на ВАС и желаните от него мотиви с друг краен резултат на спора. Законът разграничава основанията по чл.280 ал.1 ГПК от тези по чл.281 т.3 ГПК и последователността за произнасяне по тях. Ето защо в производство по чл.288 ГПК, съдът не може да обсъжда доводи за неправилност по чл.281 т.3 ГПК, нито да ги приеме като въпрос по смисъла на чл.281 ал.1 ГПК. Следва да се посочи още, че по предявен иск по чл.74 ТЗ съдът е обвързан от сочените основания за отмяна на решенията на ОС, предмет на този иск, предявен в преклузивния срок по чл.74 ал.2 ТЗ и не може да разглежда основания, с които не е сезиран с исковата молба или които са въведени допълнително в рамките на съдебното производство – в този смисъл т.VІ от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо в съответствие, а не в противоречие със закона и диспозитивното начало, както и задължителната съдебна практика, ВАС е обсъждал и се е произнесъл дали е налице единствено посоченото основание за незаконосъобразност на атакуваното решение на ОС по т.2, релевирано в исковата молба с предявен иск по чл.74 ал.1 ТЗ, а именно противоречието му с чл.21 от дружествения договор. В този смисъл са изложени мотиви и съображения на ВАС във връзка с относимите доказателства по така соченото в исковата молба основание за отмяна по т.2 от дневния ред на ОС. Съдът не е имал нито задължение, нито право да обсъжда други нарушения или свързани с тях доказателства, невключени в исковата молба като основания за отмяна по предявен иск по чл.74 ал.1 ТЗ /липса на реално обсъждане на кандидатурата на новия управител, пропуски в съдържанието на протокола от ОС и др. – доводи в становището на [община] пред ВАС при повторното разглеждане на делото от ВАС/. Доколкото има произнасяне от съда именно по соченото в исковата молба основание за незаконосъобразност на взетото решение на ОС по т.2 от дневния ред, няма индиции за недопустимост на въззивното решение, за която ВКС следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 на ОСГТК на ВКС/. Посочената от касатора съдебна практика не е основание за наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК при липса на конкретно формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и идентичност на казусите, предмет на тази съдебна практика и настоящото въззивно решение. Не са изложени и конкретни съображения, мотивиращи наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70/14.03.2013 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 37/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.