1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
[населено място], 17.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 607/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника Ж. Ж. – юрисконсулт, срещу решение №253 от 3.10.2013г., постановено по в.гр.дело № 449/2012г. на Шуменският окръжен съд, с което е потвърдено решение № 99 от 11.04.2013г. по гр.дело №449/2012г. на Районен съд [населено място] пазар. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно, поради противоречието му с материалния закон, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представя изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на касационните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В отговор на касационната жалба В. Х. Д. от [населено място], обл.Шумен, чрез адв. Е. Г. Ш. излага съображения, че по формулирания правен въпрос не е налице допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото изложените съображения са за неправилност на решението на окръжния съд. Ирелевантни за конкретния спор са решения №24/28.01.2010г. по гр.дело № 4744/2008г. и решение № 1002/7.01.2010г. по гр.дело № 3800/2008г. на ВКС. Според касатора решение № 52 от 10.09.2010 г. по т.дело № 63/2009г. на ВКС, ТК е в подкрепа на изводите на въззивния съд. Направено е искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение за сумата от 800 лв., заплатени по договор за правна помощ от 22.01.2014г.
Ответницата по касация Д. С. Й. от [населено място] , чрез адв. Голя Г. от Ш., представя писмен договор , в който излага подробни съображения за недопускане на решението на Шуменския окръжен съд до касационно обжалване. Счита, че има формулиран само един правен въпрос, произнасянето по който не е в противоречие със съдебната практика, доколкото въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото и доводите на страните. Твърди, че по т.2 на Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С решение на Новопазарския районен съд, постановено по гр.дело №449/2012г., е отхвърлен установителния иск на касатора – ищец [фирма], с правно основание чл.422 ГПК, срещу В. Х. Д. и Д. С. Й. в качеството им на поръчители по договор за потребителски кредит от 14.03.2006г., с кредитополучател П. А. Г., за сумата от 10 821.24 лв. – главница, 1358.52 лв. мораторни лихви и за сумата от 576.33 лв. такси. Правният интерес от предявяване на установителния иск за ищеца е обусловено подадено възражение от поръчителите срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК на ищеца за солидарното им осъждане с кредитополучателя П. А. Г..
Решението е потвърдено с обжалваното решение. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за доказано възражението на ответниците по чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на договора за поръчителство поради невъзможен предмет. До този правен извод съдът е достигнал след обстойно обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните. Съдът е достигна до извод, че подписването на договора за поръчителство предхожда подписването на договора за потребителски кредит между [фирма] и Г.. Обстоятелствата при които са сключени договорът за кредит и договорът за поръчителство, съдът е приел за установени, като е дал превес на показанията на служителката на банката, която е подготвила документите за кредита – М., на кредитополучателя, както и на свидетелите Т. С. и С. С., за които е изтеглен кредита от 20 000 лв., и които са го погасявали. Направен е и извод, че към момента на подписване на договора за поръчителство от двете ответници / по различно време/ са има съзнанието, че поръчителствуват на С. С., а не за Г., който е признал неизгоден за него факт, а именно, че не познава поръчителите и никога не се е срещал с тях. Съдът е обсъдил подробно вида и съдържанието на договора за кредит, както и на записа на заповед / без дата/, заключението на графологичната експертиза, която е установила манипулация върху текста – името на издателя на записа на заповед. Обсъден е довода на банката за професионалната квалификация на ответниците, приет за неоснователен от съда на база доказателствата по делото. След като е направил извод, че договорът за поръчителство е сключен преди да е сключен договора за кредит и като нищожен поради невъзможен предмет не поражда задължение за ответниците по договора за кредит, съдът е обсъдил законовата възможност да бъде сключен договор за поръчителство за бъдещ договор за кредит – чл.138, ал.2, изр.2 ЗЗД. Въз основа на фактите по делото съдът е счел, че договорът за поръчителство не поражда задължения за поръчителите, тъй като при сключването му ответниците не са знаели за съществените условия на договора за кредит, нито за лицето за което поръчителствуват, какво е изискването на закона за неговата действителност.
По основанията по чл.280, ал.1 ЗЗД:
По формулирания от касатора процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди доказателствата по делото, а не само част от тях и „не само да ги спомене”, не е осъществена както основната, така и допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Така формулирания съществен процесуален въпрос се разглежда от касатора в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свежда само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото, защото въпросът е мотивиран, с неизлагането от съда на съображения защо счита записа на заповед за неотносим за спора. Твърдението е некоректно, доколкото окръжният съд не само е обсъдил реквизитите на записа на заповед като ценна книга, но е приел, че поправката в името на титуляра, не може да обоснове извод, че поръчителните са знаели за кого поръчителствуват. В правомощията си на съд по съществото на спора, въззивната инстанция е обсъдила доказателствата по делото, извършила е преценка на свидетелските показания в хипотезата на чл.172 ГПК и въз основа на тях е направила правните си изводи. Ето защо твърдяната неправилност на въззивното решение за неоснователност на предявения от ищеца иск не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред. Както е посочено в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК за касиране на неправилното решетние.
Независимо от горното, обжалваното решение не е в противоречие с решение №24 по гр.дело № 4744/2008г. на ВКС, ГК, в което се приема, че съдът трябва да постанови решението си въз основа на събраните по делото доказателства след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приеме за недостоверно да изложи съображения.
Във втората част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 138, ал.2, изр.второ ЗЗД за възможността да бъде сключен договор за поръчителство за бъдещо задължение и предпоставките му за сключване, като че позовава на определение №152 по т.дело № 892/2009г. и решение № 52 по т.дело №63/2009г. на ІІ т.о. Шуменският окръжен съд се е произнесъл, че може да бъде обезпечено бъдещо задължение чрез поръчителство, но за да бъде действително, то трябва да съдържа съществените условия на договора за кредит, както и че поръчителя трябва да знае лицето, за което ще се задължава по договора. От фактите по делото обаче съдът е направил извод, че договорът за поръчителство с ответниците няма това съдържание, поради което не ги обвързва. Решението на въззивния съд не е в противоречие с решение №52 по т.дело № 63/2009. на ВКС, ТК , постановено по реда на чл.290 ГПК, доколкото е даден отговор на въпроса, че договор за поръчителство за бъдещ дълг е действителен, но при определени предпоставки. Определението по чл.288 ГПК не формира съдебна практика, поради което касаторът не обосновава допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В обобщение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед на изхода от касационното обжалване касаторът ще следва да заплати на ответниците документираните направени разноски за тази инстанция по 800 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 253 от 31.10.2013г., постановено по в.гр.дело № 348/ 2013г. на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на В. Х. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл. Шумен и на Д. С. Й. ЕГН [ЕГН] от [населено място] по 800 лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: