О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр. София, 09.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 514 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] –гр.София срещу решение № 336 от 28.10.2016г., постановено по в.т.д. № 261 по описа за 2016г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е обезсилено решение № 196 от 23.12.2015г., постановено по т.д. № 24/2014г. на Окръжен съд- Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за надлежно конституиране на страната ответник по предявения иск.
Касаторът твърди, че въззивното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна. Считат, че в удостоверението за наследници № 4245/28.08.2014г., издадено от общината, е очертан кръгът от лица в разпоредбите на чл. 5 – 9 от ЗН, които са законни наследници на починалия –кредитополучател. Изложени са съображения, че тъй като всички те са направили отказ от наследство, на основание чл.11 ЗН наследството се получава от държавата. Заявяват, че е било в тежест на ответника в лицето на държавата да докаже, че има и други наследници, след като се твърди това обстоятелство, като доказателствата в тази връзка е следвало да ги представят в срока за отговор на исковата молба. Считат, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел като доказателство представеното от държавата удостоверение на пълен кръг наследници до шеста степен по съребрена линия включително след преклузивния срок.
Ответникът по жалбата, държавата, представлявана от министъра на финансите, в писмения си отговор оспорва жалбата. Счита, че с оглед разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ГПК, тежестта на доказване на правоприемство в процеса в случай на смърт на ответника, пада изцяло върху ищеца. Излага доводи, че от представеното пред въззивната инстанция удостоверение за пълен кръг наследници до шеста степен по съребрена линия включително като доказателство за новооткрит факт, се установява, че починалият длъжник на банката е оставил и други наследници по закон освен родителите, заличени като страни по производството, поради отказ от наследство. Претендират юрисконсултско възнаграждение за касационно производство.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Първоначално делото е било образувано пред Пазарджишкия окръжен съд по претенция на банката ищец и настоящ касатор с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 430 и сл ТЗ срещу Е. и Б. С., в качеството им на законни наследници на починалия А. С., приживе притежаващ и търговско качество на едноличен търговец с фирма [фирма], при права по Ѕ част от наследството, за заплащане на задължение възникнало на основание Договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт” № 3087, Анекс № 1 и № 2 към него. С определение № 23 от 13.01.2015 г. окръжния съд е приел, че наследниците на кредитополучателя, неговите родители и брат, поради направен отказ от наследството, не са пасивно процесуалноправно легитимирани да отговарят по иска, поради което е прекратил производството по отношение на родителите, не е конституирал като ответник брата Н. С. и е конституирал като ответник по делото държавата, представлявана от министъра на финансите, при условията на чл. 11 ЗН.
За да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо, съставът на въззивния съд е приел, че държавата не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск и е била неправилно конституирана като ответник по иска. Изложено е, че кредиторите на починалия длъжник по спорно правоотношение могат да предявят иск против неговите наследници, ако те са приели наследството. За да премине наследството към държавата на основание чл.11 ЗН, трябва да е установено, че няма лица призовани към наследяване, изброени в разпоредбата на чл. 5 – чл.10 ЗН или всички те са се отказали от наследството на починалия. Решаващият съд е констатирал, че първоинстанционният съд неправилно е конституирал като правоприемник -ответник по делото държавата, без да изследва въпроса, дали всички лица от кръга на наследниците на починалия кредитополучател А. С. са направили отказ от наследство. Посочено е, че не е налице правоприемство по см. на чл.227 ГПК, нито банката –ищец е заявила изменение на иска чрез замяна на страните в хипотезите, предвидени в чл.228, ал.3 ГПК.
В приложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните процесуалноправни въпрос: „1/ Доказва ли официалният свидетелстващ документ с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както е посочено в него, докато не бъде оспорена верността на документа и не бъде доказана неговата невярност?; Решен в противоречие с решение № 76/10.07.2012г. по т.д. № 490/2011г. на І т.о. на ВКС; 2/ Възможно ли е въззивният съд да събере като доказателство и да постанови своето решение на представен във второинстанционното производство документ, който е могъл да бъде посочен и представен в първоинстанционното производство?; Решен в противоречие с решение № 70/21.04.2015 г. по гр.д. № 5100/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 95/27.03.2014 г. по гр.д. № 4571/2013г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 60/17.03.2014 г. по гр.д. № 4474/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 371/5.03.2014 г. по гр.д. № 1906/2013 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 42/5.03.2014 г. по гр.д. № 5488/2013 г. на –V г.о. на ВКС, решение № 68/25.03.2013 г. по гр.д. № 936/2012г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 155/8.05.2013 г. по гр.д. № 1152/2012г. на –V г.о. на ВКС”.
Поставените въпроси не могат да обусловят допускането на касационния контрол. В конкретния случай, е извършена от първоинстанционния съд смяна на главна страна в процеса /на ответника/, което може да стане само при условията на чл.227 ГПК или на чл.228, ал.1 или ал.3 ГПК, за наличието на които съдът следи служебно, тъй като са относими към допустимостта на производството. В случая, държавата не е универсален правоприемник на първоначалните ищци – родители на починалия наследодател, не е налице хипотеза на починала по време на процеса страна, при която бе намерила приложение разпоредбата на чл.227 ГПК. Когато искът е предявен срещу лица, с позоваване на осъществило се преди завеждането на иска материално правоприемство въз основа на наследяване и се докаже че ответниците, поради отказ от наследството, нямат качеството на материални правоприемници на починалия кредитополучател, това води до неоснователност на иска срещу тях /не до недопустимост на предявената срещу тях претенция/, като други лица от кръга на лицата по чл.5-чл.10 ЗН, съответно държавата по чл.11 ЗН, не могат да бъдат конституирани в процеса по реда на чл.227 ГПК, тъй като нямат качеството на универсални процесуални правоприемници на ответниците по иска /в този случай материалното правоприемство не води до процесулно такова/.. На второ място, изменение на иска чрез замяна на страна може да стане само при условията на чл.228, ал.1 или ал.3 ГПК, като във втората хипотеза искът се счита заведен срещу новия ответник от датата на предявяването му, като се дължи отделна държавна такса по него. Процесуалните действия на съда по конституирането на нова страна в процеса при условията на универсално приемство по чл.227 или при замяна на страна по чл.228, ал.1 или ал.3 ГПК, са относими към допустимостта на производството, поради което част от правомощията на съда е служебно да събира във връзка с тези действия доказателства, вкл. установяване на пълния кръг на наследниците, поради което въпросите не могат да обусловят допускането на решението до касация. При повторното разглеждане на делото от първата инстанция, доколкото липсва сезирана с искане по чл.228, ал.3 ГПК /вкл. с внасяне на нова държавна такса/, исковете следва да се разгледат спрямо първоначалните ответници, срещу които те са заведени. Трябва да се има предвид, че банката е разполагала с възможността преди завеждането на исковете срещу тези ответници да сезира районния съд с искане по 51, ал.1, изр.1 ЗН, за определяне срок на лицата, които имат право да наследяват, да заявят, дали приемат наследството, от която възможност не се е възползвала. В случай, че беше направено искане по чл.228, ал.3 ГПК /дължима е нова д.такса/ срещу държавата с позоваване на чл.11 ЗН, при установено в случая наличие на други лица от кръга по чл.5-чл.10 ЗН, предпоставка за уважаване на иска срещу държавата е представяне от ищеца на доказателства, че на лицата, които имат право да наследят, им е даден срок по реда на чл.51, ал.1, изр.1 ЗН от районния съд за приемане на наследството и те не са го приели в указания им срок /въпросът касае основателността, а не допустимостта на заведен по реда на чл.228, ал.3 ГПК иск спрямо държавата/. При уважаване на такъв иск спрямо държавата изпълнението ще може да бъде насочено единствено по отношение на актива от наследството, с оглед чл.61, ал.2 ЗН.
Предвид горното, настоящият състав намира, че въпросите не предпоставят допускането на касационния контрол. Първият въпрос, не обуславя допускането на решението до касационен контрол, тъй като в първото от представените удостоверения за наследници няма посочване на пълния кръг на лицата по чл.5-чл.10 ЗН, а само на тези от преден ред, за които пряко се поражда право на наследяване с откриване на наследството, съобразно редовете на наследяване, но за които е установено по време на висящността на процеса, че са направили отказ от наследство. С оглед на това, е налице непрепокриването на съдържанието на двете удостоверения за наследство, дължащо се на това, че първото удостоверение не обхваща всички редове на наследяване, поради което с второто удостоверение не се цели опровергаване на верността на първото, каквото твърдение се съдържа в първия формулиран въпрос. Въззивната инстанция е приела, че липсва искане на ищеца по чл.228, ал.3 ГПК, съответно не е налице хипотезата на чл.227 ГПК /приемство в процеса/, на която се е позовала банката-ищец в молбата й за конституиране на държавата като ответник по делото, поради което по отношение на втория въпрос също не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като за приемство в процеса по чл.227 ГПК съдът, вкл. въззивната инстанция, следи служебно, поради което събирането на доказателства за наличието или липсата на универсално процесуално правоприемство на страната на ответника по висящ процес не се преклудира от изтичане на срока за отговор на исковата молба.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на 75 лева -юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение № 336 от 28.10.2016 г., постановено по в.т.д. № 261 по описа за 2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] –гр.София с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата 75 лева -разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.