О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
гр. София, 12.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 1703 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 111 от 19.02.2014г. по ч.т.д. № 4772/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на дружеството, подадена против въззивно определение № 2208/ 07.10.2013г., постановено по ч.гр.д. № 3564/ 2013г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционното определение, е оставена без уважение молбата на частния касатор за допускане на обезпечение на бъдещия му иск.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение, като неправилно, тъй като във въззивния акт съдът е предвидил възможност за обжалването му, като се поддържа, че следва да се приложи по аналогия правилото на чл.62, ал.3 ГПК, според което, когато съдът определи по – дълъг от установения в закона срок извършеното действие след законния, но преди изтичането на определения от съда срок, не се смята за просрочено.
Ответникът, [фирма], моли да се остави без уважение частната жалба, като неоснователна, по подробно изложени в депозирания отговор съображения. Иска присъждане на направени разноски за производството – заплатено адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита и съдействие.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] частна касационна жалба срещу въззивното определение, с което след отмяна на първоинстанционното определение, е оставена без уважение молбата на частния касатор за допускане на обезпечение на бъдещия му иск, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че същата е недопустима, тъй като обжалваният акт не подлежи на касационен контрол. Изложени са съображения, че възивното определение не попада в кръга на актовете по чл.274, ал.3 ГПК- няма преграждащ развитието на производството ефект и поради несамостоятелния си и привременен характер обективно не би могло, нито да разреши по същество исковото производство, нито да доведе до преграждане развитието на същото и следователно не подлежи на инстанционен контрол от ВКС. Посочено е, че с постановяването му е изчерпан създадения от законодателя процесуален ред на двуинстанционно разглеждане на определенията, постановени в обезпечителното производство, изключение от който е установено единствено в хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. Последната, според възприетото законодателно разрешение в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ, бр.100/ 2010г., е налице, когато въззивният съд отмени първоинстанционното определение, с което е отказано допускане и сам за първи път уважи подадената по реда на чл.389, респ. чл.390 ГПК молба за допускане на обезпечение, какъвто не е разглежданият случай. Въз основа на горното е направен извода , че при отсъствие на създаден ред за инстанционен контрол над постановеното по реда на чл.274, ал.2, т.2 ГПК вр. чл.396, ал.1 ГПК определение на въззивния съд, частният жалбоподател не разполага и с потестативно процесуално правомощие, от категорията на публичните права, да сезира касационната инстанция по реда на чл.274, ал.3 ГПК, поради което подадената от него частна касационна жалба е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивните норми на чл.274, ал. 3 ГПК и чл. 396, ал.2, изр.3 ГПК.
Невярно е твърдението на частния жалбоподател, че във възивното определение е указано, че то подлежи на касационен контрол. Видно от акта на въззивната инстанция, в него изрично е посочено, че същият не подлежи на касационно обжалване. Дори в диспозитива на въззивното определение да се съдържаше указание, че то подлежи на обжалване пред ВКС, това не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадена срещу определението, тъй като обжалваемостта на съдебните актове се определя от закона. Не са налице предпоставките по чл.46, ал.2 З. за прилагане по аналогия на закона на правилото на чл. 62, ал.3 ГПК при определяне на обжалваемостта на съдебен акт. С разпоредбата на чл. 62, ал.3 ГПК законодателят цели е да се уредят последиците за страната при допусната от съда грешка при определяне на продължителност на срока, по-голяма от законоустановената, само при осъществяване от страната на допустими според закона процесуални действия, каквато не е хипотезата на обжалване на съдебен акт при липса на установена от закона възможност за инстанционния му контрол. Въззивното определение, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му.
Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 111 от 19.02.2014г. по ч.т.д. № 4772/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.