О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
[населено място], 13.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 4173/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на ЗК [фирма], чрез юрисконсулт Б. В., срещу решение № 1484 от 5.07.2013г., постановено по гр.д. № 1209/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, в частта, с която е уважен искът на Б. М. П. по чл.226, ал.1 от КЗ за сумата над 15 000 лв. до 60 000 лв. Излагат се доводи за неправилното тълкуване и приложение на параграф 6, т.54, изр.второ от ДР на ЗДвП. Според касатора не е налице описаната в съдебното решение хипотеза на продължение на тротоар и банкет върху пътното платно, по смисъла на цитираната разпоредба, поради което неправилно съдът е приложил материалния закон и неправилно е приел липсата на съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат. В изложението на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК застрахователното дружество формулира три материалноправни въпроса: 1.допустимо ли е въззивният съд при определяне на вида на претърпяното травматично увреждане да му дава квалификация различна от регламентирата в закона / чл.128, чл.129 и чл.130 НК/; 2. разпоредбата на параграф 6,т.54 , изр. второ ДР на ЗДвП може ли да се тълкува и прилага разширително, независимо от конкретните ограничения наложени от други пътни знаци, пътни маркировки, както и от техническите характеристики на процесното платно за движение. Всяка мислена линия ли е продължение на тротоара или само по късата отсечка между края на единия тротоар и началото на друг, предполагаща предвидимото придвижване на пешеходци на пътното платно за движение, предназначено за МПС; 3. следва ли при определяне на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат да се прилагат обективни критерии, аналогични с тези определящи понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и какви са критериите при определяне на процентното изражение на приноса на пострадалия. Според касатора „ е налице неправилно приложение на процесуалния закон, поради което са налице предпоставките на чл.280 ГПК” и по тези въпроси ” не е налице произнасяне от страна на ВКС”.
Ответната страна Б. М. П. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
СГС е уважил пряк иск на Б. П. срещу застрахователното дружество – касатор за възмездяване на търпените от него болки и страдания, в резултат на ПТП в [населено място] по вина на водача на лек автомобил „ВАЗ 21009”, с рег. [рег.номер на МПС] , М. П. Д. за сумата от 15 000 лв. При определяне на размера на обезщетението, съдът е приел съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с 25%, изразяващо се в предприето от него пресичане на пътното платно на необозначено за целта място, без да се съобрази с разстоянието до приближаващото се ППС и със скоростта му на движение, в нарушение на чл.113 ЗДвП.
По въззивна жалба на ищеца, САС е приел, че ПТП е станало на кръстовище по смисъла на параграф 6, т.8 от ДР на ЗДвП и при липса на друга маркировка и прекъсната линия на пътното платно, поради което приложение намира второто изр. на т.54 на параграф 6 от ДР на ЗДвП. Възражението на застрахователя за съпричиняване е отхвърлено като неоснователно от въззивния съд по две съображения. Направен е извод, че пострадалият е пресякъл по мислената линия, следваща продължението на тротоара, видно от скицата изготвена от в.л. специалист по автомобилен транспорт. Съдът е приел, че причина за настъпването на ПТП е неправилната маневра на водача на лекия автомобил и факта, че при извършване на маневрата в момента на удара е гледал в противоположна посока на движение на автомобила. По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, е счел, че причинената на ищеца травма е „била много тежка” – касае се до сериозно увреждане – счупване на кост, носеща тежестта на тялото, отчетен е продължителния период на възстановяване след операцията, факта, че предстои нова операция за премахване на металните винтове.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата.
В случая първият от поставените материалноправни въпроси не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, след като не е проведено наказателно производство по искане на пострадалия и няма постановена присъда, в която да е прието телесно увреждане на пострадалия, различно от приетото от въззивния съд. Степента и вида на телесните увреждания в чл.128 – чл.130 НК са определящи за носенето на наказателна отговорност за причинителя на увреждането и за тежестта на наказанието. В случая определянето на травмата като „тежка„ не е от гледна точка на Наказателния кодекс / чл.128 – чл.130 НК/ При определяне на травмата като „тежка” съдът е съобразил заключението на медицинската експертиза за вида на травмата, проведеното лечение, продължителността на оздравителния период, остатъчен дефект при движение – леко накуцваща походка, функционален дефицит при въртеливо движение на десния долен крайник. Доколкото съдът е приел, че пострадалият няма принос за вредоносния резултат, третият от въпросите не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК да е от значение при определяне на размера на обезщетението, достатъчно да не се допуска решението в обжалваната част до касационно обжалване / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС вторият материалноправен въпрос, след като съдът е обосновал липсата на основание за прилагането на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД по отношение на ищеца, с поведението на водача на МПС, изразяващо се в извършване на неправилна маневра – предприемането на ляв завой при задължителен десен завой за движение на МПС. За пълнота дори да се приеме, че въпросът изпълнява общото основание за достъп до касация, ако касаторът е имал предвид основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, същото не следва да бъде обсъждано, предвид липсата на аргументи защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържаният в тази връзка довод за неправилно приложение на материалния закон параграф 6, т.54, изр. второ от ДР на ЗДвП е относим към основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК и поради това не може да бъде разглеждан в производството по допускане на касационното обжалване.
В заключение, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1484 от 5.07.2013г., постановено по гр.дело №1209/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: