О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
[населено място], 05.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1603/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] в ликвидация, представлявано от адв. А. Василева – САК срещу решение №1679/31.07.2013г., постановено по т.д. №3582/2012г. на Софийския апелативен съд, т.о., пети състав, с което е потвърдено решение от 21.04.2012г. по т.дело №2107/2010г. на СГС, т.о. VІ-16 състав. С решението е прекратено търговското дружество [фирма] на основание чл.517, ал.4 ГПК. Касаторът счита решението за недопустимо, нищожно и неправилно. Поддържа, че в хипотезата на чл.517, ал.4, пр. второ ГПК съдът е задължен да се произнесе по основателността на иска. На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК сочи като релевантен за изхода на делото въпросът: Съгласно разпоредбата на чл.517, ал.4, пр.3 ГПК съдът е задължен да се произнесе по допустимостта и основателността на предявения иск. Поддържа критериите по чл.280, ал.1, т.2: „ Съдът като е отбелязал, че искът не следва да се отхвърля, тъй като не е налице условието на чл.517, ал.4, пр.2 ГПК, е уважил иска”. При критериите на чл.280, ал.1, т.2 ГПК счита, „че процесуалноправния въпрос за разпределение на доказателствената тежест по иска по чл.417, ал.4 ГПК, е релевантен тъй като има значение за изхода на спора, и този въпрос не е решен в съответствие с установената съдебна практика”, като се позовава на решение №347 по т.дело № 631/2004г. на ВКС, решение № 114 по т.дело |№ 271/2009г. на ВКС, ТК постановено по реда на чл.290 ГПК и определение № 733 т.дело № 811/2009г. на ВКС, постановено на основание чл.274, ал.3 ГПК. По чл.280, ал.1, т.3 ГПК се прави искане да се възприеме тълкуването, че когато не се установи, че вземането на взискателя не е удовлетворено, съдът да прецени основателността на иска въз основа на всички доказателства по делото, вкл. като извърши проверка на неговата допустимост.
Ответницата по касация Ц. Ч. А. не заявява становище по жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да потвърди решението, с което е прекратено търговското дружество [фирма], Софийският апелативен съд е приел, че съдът е властен да отхвърли искът с правно основание чл.517, ал.4 ГПК само ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключване на първото по делото заседание. В случаят ответникът по иска – касатор не доказва удовлетворяване на взискателката по изпълнителното дело – ищца чрез плащане на вземането й по изпълнителния лист. За ирелевантни за спора са счетени твърдените от ответника действителни отношения на страните по изпълнителното дело, както и платежоспособността на дружеството. Прието е, че са доказани и осъществени предпоставките на чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на търговското дружество в рамките на изпълнителното производство – ищецът има качеството на взискател по изп. дело 20098440400499, едноличния собственик на капитала на търговското дружество – на длъжник в изпълнителното производство. Изпълнението е насочено срещу всички дялове на съдружника, взискателят е надлежно овластен от съдебния изпълнител да иска прекратяване на дружеството, като вземането му не е удовлетворено изцяло.
Оплакването за нищожност на решението е неоснователно. Същото е постановено от законен състав, в рамките на предоставената му от закона компетентност и в предвидената от закона писмена форма. САС се е произнесъл по иска, с който е сезиран, поради което настоящият състав на ВКС не констатира факти за евентуална недопустимост на въззивното решение. Следва да се отбележи, че твърдението на касатора за нищожност и недопустимост на въззивното решение не е подкрепено с конкретни аргументи.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
По критериите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК : За задължението на съда да се произнесе по допустимостта и основателността на иска. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд е задължен да се произнесе служебно по допустимостта на обжалваното пред него решение в обжалваната му част. В случая САС не е констатирал решението на СГС да е недопустимо в частта, с която е прекратено търговското дружество, а за недопустимо е прогласено решението, с което е допусната ликвидация на прекратеното дружество и е назначен ликвидатор. Факти за евентуална недопустимост не са констатираха и от настоящия състав на ВКС. Съдът се е произнесъл по основателността на иска, с което е изпълнил задължението си по чл.2 на ГПК – да разгледа и разреши подадената до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени дела. Изложеното под формата на въпрос не обосновава основната и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението на САС до касационно обжалване, поради което на твърдените от касатора основания не се допуска решението до касационен контрол.
Твърдение, а не въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС е „съдът като е отбелязал, че искът не следва да се отхвърля, тъй като не е налице условието на чл.517, ал.4, пр.2 ГПК, е уважил иска”. Жалбоподателят не обосновава допълнителния критерий – противоречиво разрешаван правен въпрос, тъй като не е посочен съдебен акт, в противоречие на който да е постановено обжалваното решение.
Третият въпрос не е решен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. В определение № 733 по ч.т.дело № 811/2009г. ВКС, ТК, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК е посочено, че предпоставка за допустимост на иска по чл.517, ал.4 ГПК е овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на дружеството след наложен запор върху дяловете на съдружниците – длъжници. По настоящото дело тези предпоставки за предявяване на конститутивния иск по чл.517, ал.4 ГПК са спазени. Решение №114 по т.дело №271/2009г.на Іт.о. на ВКС, е постановено при други факти – искът е отхвърлен като неоснователен поради погасяване на вземането на взискателя, какъвто не е случая с обжалваното решение. Решение № 347 по т.дело № 631/2004г. на ВКС, ТК, постановено по стария съдопроизводствен ред, съдържа произнасяне по иск по чл.398б, ал.3 ГПК отм – прекратяване на дружеството, когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник.
По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: Касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на които следва да се преценяват изискванията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а изразява несъгласие с крайния изход на делото. Това основание за допускане на касационно обжалване предполага мотивиране на необходимост от тълкуване на неясни правни норми или липса на съдебна практика по въпроса или неправилна такава, а и такива съображения не са изложени.
В обобщение, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1679 от 31.07.2013г., постановено по в.гр.д.№3582/2012г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решението от 21.04.2012г. по т.дело № 2107/2010г., с което е прекратено дружеството [фирма] и в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: