О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
гр. София, 10.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3584 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], срещу определение № 927 от 19.05.2014г., постановено по в. д. № 550/2014г. от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 477 / 06.03.2014г. по т.д. № 962/2013г. на Окръжен съд- Пловдив, с което е оставено без разглеждане възражението на частния касатор за местна подсъдност на спор, по който той е ответник.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради което иска неговата отмяна и разрешаване на спора за подсъдност по същество.
Ответникът по частната жалба, З. К., моли същата да се остави без уважение, като неоснователна. Излага доводи, че възражението за подсъдност е просрочено, тъй като не е направено в срока за отговор на исковата молба. Сочи, че с даване от първоинстанционния съд на указания на ответника по иска за представяне на втори екземпляр от отговора на исковата молба, срокът по чл.119, ал.3 ГПК за възражение за местна подсъдност не се счита удължен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставено без разглеждане възражението за местна подсъдност, поради просрочието му, въззивният съд е приел за неоснователно единственото направено от жалбоподателя оплакване във въззивната частна жалба, че в доклада по делото, получен с исковата молба, не му е посочена възможността да се направи отвод за местна подсъдност. Изложени са съображения, че служебното начало в гражданския процес не обхваща правата на страните, свързани с подсъдността на спора и даването на указания на съда за упражняване на тези права би нарушило принципа на диспозитивното начало в правораздаването.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по въпроси от значение за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Частният жалбоподател поставя за първи път пред касационната инстанция въпроса, дали при изпълнение на указания на съда за отстраняване на порок на отговора на исковата молба /непредставяне на препис от него за насрещната страна/ срокът по чл.119, ал.3 ГПК е спазен, ако възражението за подсъдност не е направено в срока за отговор. Следователно, този въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд относно просрочието на възражението за местна подсъдност, който във връзка с единственото направено във възивната частна жалба оплакване е приел, че първоинстанционният съд не е задължен да указва на ответника по иска възможността да направи отвод за местна подсъдност. По отношение на останалите въпроси относно правилата за определяне на местната подсъдност при предявен по реда на чл.422 ГПК иск също не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като липсва произнасяне на апелативния съд по същество на отвода за местна подсъдност, доколкото въззивната инстанция е разгледала само въпроса за просрочието на възражението за местна подсъдност. Не се доказва и наличието на релевирания допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който е формално наведен, без обосновка.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 927 от 19.05.2014г., постановено по в. д. № 550/2014г. от Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.