О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 31.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 201 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ж. Г. Ж. чрез адвокат М. А. срещу решение № 475/17.07.2014 г. /погрешно посочено в касационната жалба от 17.06.2014 г./ на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, Търговско отделение по в.т.д. № 611/2014 г., с което е потвърдено решение на Пазарджишки окръжен съд /ПзОС/, отхвърлящо иск на Ж. Г. Ж. против [фирма] и [фирма] /н/ по чл.694 ал.3 ТЗ за приемане за установено, че вземането на [фирма], включено в списъка на приетите вземания по т.д. № 29/2013 г. е необезпечено.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор, а [фирма] /н/ не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд по предявения иск по чл.694 ал.3 ТЗ, ПАС е приел, че ищецът Ж. Ж. е кредитор на [фирма] /н/ с вземане, произтичащо от трудово правоотношение, включено в списъка на служебно вписаните от синдика вземания. Ответникът [фирма] е предявил вземане към [фирма]/н/, основаващо се на договор за банков кредит и вземането му е включено от синдика в списъка по чл.686 т.1 ТЗ като прието с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 ТЗ – като необезпечен. С оглед втора молба, подадена в срока по чл.688 ал.1 ТЗ и разгледана от съда по несъстоятелност по реда на чл.692 ал.4 ТЗ /определение № 583/15.10.2013 г./ е допусната корекция, досежно списъка на приетите вземания като вземането на [фирма] е прието като обезпечено с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ. ПАС е приел, че вземането на банката е предявено в срока по чл.685 ал.1 ТЗ, а обезпечението – в срока по чл.688 ал.1 ТЗ с представен нотариален акт за учредяване на договор за ипотека и преди да са одобрени списъците в смисъла на чл.693 ТЗ. С оглед на това, според ПАС, не може да се приеме, че спорното ипотечно право на банката – кредитор не е упражнено или погасено на основание чл.739 ал.1 ТЗ. Според ПАС акцесорното ипотечно право на банката е предявено в определения от закона срок с писмена молба до съда, поради което това е достатъчно да се приеме, че е в предвидения ред. Към момента на предявяване на вземането не са били одобрени от съда изготвените от синдика списъци, а именно при одобрението им съдът има функция по проверка на тези списъци и съответствието им с представените доказателства.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът е формулирал следните въпроси: 1. „По какъв процесуален ред кредиторът следва да предяви обезпечителните си ипотечни права, ако е пропуснал да направи това при предявяване на вземането си” 2. „Допустимо ли е съдът по несъстоятелността служебно, без има валидно подадено възражение, да извърши проверка и да коригира списъка на приетите от синдика вземания, след неговото обявяване в търговския регистър и какъв е обхвата на тази проверка?”
И двата въпроса имат връзка със спора, но не са обуславящи и не представляват общо основание за допускане до касационно обжалване доколкото няма изложени съображения от ПАС за пропуснат срок за предявяване на обезпечени ипотечни права от [фирма] /първи въпрос/, нито за произнасяне от съда по несъстоятелност служебно за корекция в списъка на приети вземания /втори въпрос/. Както се посочи по-горе ПАС е изложил съображения за предявяване и на двете молби от [фирма] /за вземането и обезпечението му/ в срока по чл.685 ал.1 ТЗ и по чл.688 ал.1 ТЗ, като втората молба за обезпечението е преди одобрение на списъците по смисъла на чл.693 ТЗ, с оглед на което е направен извод, че банката кредитор е упражнила спорното ипотечно право за вписване в определения от закона срок и няма служебно произнасяне от съда по несъстоятелност по вписването му, а по подадената от кредитора молба. Доколкото така поставените въпроси са необуславящи изхода на спора, съобразно изложените от ПАС съображения и не представляват общо основание за допускане до касационно обжалване, няма основание за обсъждане на сочените допълнителни критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, тъй като допълнителните основания за селекция представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличие на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване /ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция, тъй като ответниците по касационната жалба не претендират такива, нито има доказателства да са сторили разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 475/17.07.2014 г. /погрешно посочено в касационната жалба от 17.06.2014 г./ на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение по в.т.д. № 611/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.