О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 16.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3535 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ТД [фирма] чрез адвокат Т. Я. срещу решение № 169/20.06.2013 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 226/2013 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [община] не взима становище същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Шуменски окръжен съд /Ш./ е предявен иск от ТД [фирма] – настоящ касатор срещу [община] по чл.92 ЗЗД за сумата от 120921.25 лв. Искът е отхвърлен от Ш., чието решение е потвърдено от ВАС. ВАС е приел, че предмет на настоящото производство по предявения иск по чл.92 ЗЗД е отговорността на общината от забавено възлагане на допълнителен обем дейности в съответствие с решение на Общинския съвет касателно брой на контейнерите и единична цена за тяхното обслужване по сключен договор между страните, като ищецът конкретно се позовава на чл.6.3 от същия. ВАС е приел, че между страните е сключен договор по ЗОП от 25.06.2008 г. за възлагане и изпълнение на обществена поръчка – организиране сметосъбиране и извозване на ТБО на територията на седем населени места на територията на [община]. С решение на Общински съвет К. от 29.01.2009 г. била приет план-сметка за услугата през 2009 г. по чл.66 ЗМДТ, като бил увеличен броя на контейнерите на територията на общината – 32 броя с увеличение цената на услугата. Ищецът твърди, че общината се е съобразила с решението на Общинския съвет като организира изпълнението му едва в края на годината. Това забавено възлагане на допълнителни дейности във връзка със сметосъбирането, според ищеца, е препяствало ищецът да получи възнаграждение за увеличения брой контейнери като неизпълнението на общината попада в обхвата на предвидената договорна неустойка по чл.6.3 от договора. Според тази разпоредба при забава на разплащането то възложителя, неизправната страна дължи неустойка в определен размер. ВАС е изложил подробни съображения за наличие и на друго производство между същите страни все за претендирана неустойка от изпълнителя срещу възложителя по чл.6.3 от договора /по гр.д. № 265/2012 г. на Ш./, като е посочил, че двете претенции имат различни правопораждащи факти във връзка с изискуемото възнаграждение. В конкретния случай ВАС е приел, че ответната община не дължи уговорената в чл.6.3 от договора неустойка във връзка с визираното забавено организиране на изпълнението на решението на Общински съвет К. от 29.01.2009 г. Съображенията на ВАС са свързани с уговореното между страните в чл.6.3 от договора, че неустойката се дължи „при забава на разплащането”, а в случая ищецът не претендира вреди от забавено изплащане на възнаграждение, отчетено с приемно-предавателни протоколи, каквато е претенцията по другото заведено дело № 265/2012 г. пред Ш., не са наведени и твърдения за изпълнение на сметоизвозване, надхвърлящо договорения обем, а се претендират вреди с характер на пропуснати ползи и независимо от квалифицирането им от ищеца, че се дължат на неизпълнение на чл.5.1.1 от договора, това неизпълнение не попада в обхвата на договорената неустойка по чл.6.3 от договора. ВАС е приел още, че съгласно сключения договор възложителят има право, но не и договорено задължение да увеличи броя на контейнерите /чл.2.3 от договора/. В изпълнение на това си право общината е указала на изпълнителя във възможен за него срок да извърши промяна в броя на съдовете за отпадъци, съгласно решението на Общински съвет К.. Но решението на Общинския съвет няма пряко действие спрямо възникналата между страните облигационна връзка, а „неизпълнението” му /според ищеца/ не може да се квалифицира като договорно такова. Във въззивното решение са изложени много подробни съображения относно сключения между страните договор и поетите по него задължения.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението си, което изцяло възпроизвежда по същество касационната жалба, касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение, като най-общо твърди „нарушение на диспозитивно начало – чл.6 ал.2 ГПК, на състезателно начало – чл.8 ал.2 ГПК, което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”. Касаторът навежда общи, принципно поставени, а не във връзка с конкретния спор, доводи за неправилно определен „правен обем за съдействие и защита”, незаконосъобразност, тълкуване на договори, квалификация на неизпълнение на задължения по договора, договорно изпълнение, недобросъвестност, нищожност на договор, злоупотреба с право, неустойка, противоречие с решение на ВКС № 280/11.04.2008 г. и други най-общо изложени съображения.
Съгласно дадените указания в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС, упражнявайки правомощията си по дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Доколкото в случая касаторът не сочи конкретни обуславящи изхода на спора въпроси, а ги замества с общи доводи за неправилност по смисъла на чл.281 ГПК, несъгласие по същество с крайния изход на спора и искане за тълкуване на сключения между страните договор и посочена от самия касатор съдебна практика /р. № 282/11.04.2008 г. по т.д. № 56/2008 г. на ВКС/, което не намира опора в представените по делото доказателства, нито на закона, на който се позовава касаторът, не е налице общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, които в случая не се и сочат конкретно /цитира се само част от разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК/. Допълнителните основания представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване, а именно – разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който конкретен правен въпрос в случая не се сочи.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 169/20.06.2013 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 226/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.