1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
[населено място], 15.07.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2775/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Д. З. чрез адв. Ц. К. АК – Шумен срещу решение №155 от 6.06.2014г., постановено по в.т.д. № 74/2014г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата [община] заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, по съображение, че касаторът не формулира коректно правните въпроси и не е навел твърдения за допълнителните критерии по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
С решение № 14/06.06.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. по описа на Силистренския окръжен съд са отхвърлени исковете на касатора – ищец против [община] с правно основание чл.266 ЗЗД за заплащане на сумите /без включен ДДС/: 45 800 лв. – възнаграждение за изготвяне на Предпроектно проучване относно обект: Изграждане на канализационна мрежа, модулни ПСОВ и реконструкция на водопроводната мрежа на [населено място], 49 600 лв. за изготвяне на Анализ разходи-ползи, 30 000 лв. за консултация за изготвяне на проектно предложение /Апликационна форма/, 49 800 лв. за проектиране на Канализация и реконструкция на водопроводна мрежа и 14 800 лв. – за изготвяне на ПУП и част Пътна за достъп до пречиствателната станция и организация на движението по време на изкопни работи. Отхвърлен е искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата от 228 000 лв. за периода от 05.12.2012 г. до 02.01.2013 г. в размер на 1479.97 лв. С допълнително решение №1098/17.12.2013 г. е отхвърлен искът за заплащане на мораторна лихва за сумата над 1479.97 лв., посочена в основното решение, до действителния размер на иска по чл.86 ЗЗД от 1864.41 лв.
За да потвърди двете решения, Варненският апелативен съд е приел , че от събраните доказателства не може да се направи извод за наличие на сключен между страните договор с посочен в исковата молба предмет, тъй като установените факти изпълват по-скоро хипотези на чл.60 – чл.62 ЗЗД: предприемане на чужда работа без изрично натоварване, която би могла да е уместно и добре управлявана в чужд /както и в собствен/ интерес, одобрена от заинтересувания. Обстоятелствата за договорния характер на исковата претенция подлежат на главно и пълно доказване от страна на ищеца, каквито указания са били дадени от първоинстанционния съд в доклада по делото. Счетено е , че по делото съществуват данни, че ищецът е изпълнил описаните в исковата молба дейности, всички касаещи проектната документация, с която Общината да кандидатства за финансиране по инвестиционни проекти пред Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ с проект: „Изграждане и подобряване на инфраструктурата за отпадъчни и питейни води в [населено място], [община], област С.”, по оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 год.”, процедура с референтен № BG161PO005 08/1.12/01/07 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерация от 2000 до 10000 е.ж.”, като документацията, включително попълнената апликационната форма за кандидатстване, е била представена пред МОСВ от Общината в откритата процедура за подбор на проекти. Процедурата с № BG161PO005 08/1.12/01/07 – „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерация от 2000 до 10000 е.ж.”, е била прекратена с решение № 50/02.07.2009 г. на Управляващия орган на ОП „Околна среда 2007 – 2013 г.”, с оглед въведени допълнителни изисквания и променени критерии за оценка на проектните предложения, поради което реално липсва извършена преценка за годността на проектната документация от компетентния орган. Надлежни доказателства за сключен договор с подобен предмет по делото не са ангажирани. Липсват писмени договори или възлагателни писма, разменена кореспонденция, приемо-предавателни протоколи, фактури, и каквато и да било документация, от която директно, конклудентно или презумптивно може да се обоснове извод за сключена между страните сделка, по която да се дължи съответното уговорено възнаграждение. Съдът е приел също, че не е спазена процедурата по ЗОП и правилата на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм./ досежно писмената форма на договорите за проектиране, както и че целенасочено не са били оставени никакви обективни следи за наличието на възлагане по договор от страна на общината към ищеца, респективно за приемане на изпълнената по договора работа като съответстваща на предмета му и за дължимост на възнаграждение за нея в уговорен между страните размер. Представената референция с дата 31.08.2009 г., издадена от и.д. кмет на [община], на която ищецът се позовава за извършените от него услуги, не представлява доказателство за наличието на договорно правоотношение между страните относно извършените услуги, с оглед тълкуване на съдържанието й. По така изложените съображения ВАС е счел, че искът за заплащане на възнаграждение на основание чл.266 ал.1 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД са неоснователни.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси: Следва ли, след като е приел, че искът е основателен на друго правно основание и при друга правна квалификация, и след като в производството по делото са събрани доказателства, в изпълнение на разпоредбата на чл.7, ал.1 ГПК и доразвитото служебното начало в чл.145, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът да постави въпроси на страните, като им указва за значението за делото, да конкретизират твърденията си и да отстрани противоречията в тях, задължително да даде на ищеца ясни и точни указания и да зададе ясни и точни въпроси с оглед подвеждането на изложените факти и обстоятелства под правилната с оглед на спора правна квалификация, както и във връзка с това да уточни фактите, обстоятелствата и петитума на исковата претенция, така че същите да съответстват на считаната от съда правна квалификация? Следва ли съдът да обсъди всички наведени от страните и релевантни по делото писмени и гласни доказателства, както и да обсъди в хода на делото и в жалби, за да се приеме съдебния акт за обоснован? Наличието на вътрешно противоречие в мотивите на съдебното решение води ли до неговата необоснованост?
В случая касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело с изложена конкретна формулировка на правния въпрос /т. 1от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, а излага доводи за неправилност на обжалваното решение като краен резултат по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Законодателят разграничава двата вида основания – по чл. 280 ГПК и по чл. 281 ГПК, както и реда и последователността за произнасяне по тях, поради което съставът на ВКС няма правна възможност да обсъжда доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение. Възприетата от Варненски апелативен съд фактическа обстановка и изводите по приложение на материалния закон не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване, защото преценката на доказателствата, ангажирани от страните, е право на решаващия съд и е свързана с правилността и обосноваността на постановеното решение. Съдът е задължен да се произнесе по изложените в исковата молба факти и обстоятелства, а дали те се установяват от доказателствата по делото, е въпрос не на правна квалификация на иска, а на неговата основателност. Предметът на делото се индивидуализира чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето по други факти, макар и установени в хода на съдебното дирене, е произнасяне по непредявен иск. В този случай съдебното решение ще бъде недопустимо и подлежи на обезсилване. Изложените под формата на въпроси доводи за допуснати от съда нарушения във връзка с доклада и насочване на страните какви обстоятелства следва да доказват, не са коректни доколкото, първоинстанционният съд изрично е посочил на ищеца в изготвения доклад по чл.146 ГПК, че не е представил доказателства установяващи възникването на облигационна връзка между него и [община], че е изпълнил възложената работа и тя е приета от възложителя, доказателства за размера на възнаграждението, т.е. доказателства, които да предпоставят заплащане на възнаграждение на изпълнителя от възложителя по чл.266, ал.1 ЗЗД. Некоректно се твърди, че въззивният съд е счел за основателен предявения главен иск, но при друга правна квалификация. Съдът е приел, че изложените от ищеца факти и обстоятелства, с които се очертава спорното право, не се установяват от доказателствата по делото, поради което предявения иск е неоснователен. Въпросът за вътрешно противоречие в мотивите на въззивното решение също е довод за неправилност на решението поради необоснованост, касационно основание за касиране на решението по чл.281, т.3, пр. трето ГПК. Съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. В случая обаче касаторът не посочва по така формулираните в изложението въпроси допълнителни основания по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване – а именно разрешения правен въпрос от значение за изхода на делото.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 155/6.06.2014г., постановено по в.т.дело №74 /2014 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: