О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София,04.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1615 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] в несъстоятелност, приподписана от адвокат Радостина Р., срещу решение № 102/23.01.2014 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданска колегия, трети състав по гр.д. № 1733/2013 г., с което е отменено уважително решение на Видински окръжен съд /В./ по предявени искове на [фирма] /н/ срещу [фирма] по чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, съответно за 49603.10 лв. и 10240.24 лв. и е постановено друго, отхвърлящо исковете със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречиво разрешение с практика на ВКС.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Видински окръжен съд /В./ са предявени искове от [фирма] /н/ срещу [фирма] по чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 49603.10 лв., представляваща част от дължимо възнаграждение по договор за извършване на строително-монтажни работи от 19.06.2009 г. и по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 10240.24 лв. – мораторна лихва за забавяне на главницата за периода 07.12.2009 г. до предявяване на иска 05.12.2011 г. Исковете са уважени от В.. За да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, отхвърлящо предявените искове изцяло, САС е приел, че между страните е сключен договор от 19.06.2009 г. за извършване на строително-монтажни работи с възложител [фирма] и Ерастрой” О. /н/ в качеството на подизпълнител. Предмет на договора е изграждане на „Супермаркет Плюс-магазини за хранителни стоки – [населено място]”. От страна на възложителя на „Ерастрой” О. /н/ е изплатено изцяло дължимото възнаграждение по сключения договор, от което е удържано договорената в чл.8 от договора гаранция за добро изпълнение в размер общо на сумата 49603.10 лв., представляваща 10% от претендираните частични плащания, включваща 5% като обезпечение за срочно изпълнение и 5% за обезпечаване на качествено изпълнение на възложените работи. Тълкувайки цитираната разпоредба в чл.8 от договора САС е приел, че в настоящото производство следва да бъде установено дали изпълнението по договора от 19.06.2009 г. на възложените строително-монтажни работи е изцяло и в договорения от страните срок. По делото е приет като доказателство Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа обр.15 от 07.12.2009 г., подписан от представители на възложителя, на строителя, проектантите и строителния надзор. В същия е прието, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169 ал.1 и 2 от ЗУТ, условията на договора за строителство и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство, като е посочено че актът е достатъчно основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор и с него се извършва предаване на строежа от строителя на възложителя. С отговора на исковата молба от страна на ответника са представени и приети като доказателства по делото договор за строителство от 27.10.2009 г., сключен между него и [фирма] [населено място], за извършване на довършителни работи на обект Супермаркет за хранителни стоки „Плюс”- в [населено място], както и двустранно подписани протоколи обр.19 от 20.11.2009 г. и от 09.12.2009 г., установяващи изпълнението им на процесния обект. Според САС от представените по делото доказателства за приети от възложителя изпълнени СМР, не се установява, че ищецът е извършил изцяло и в пълен обем възложените му работи, съгласно определения в чл.ІV предмет, а именно изграждането на супермаркет „Плюс”, в това число външни връзки за присъединяване към В.-мрежи, отводнителни и външни съоръжения в границите на парцела, вертикална планировка, вкл. паркоместа и входове за клиенти и доставчици, както и всички дейности, необходими за изграждането на обекта в съответствие с функционалното му предназначение. В обратен смисъл са приетите и неоспорени доказателства, представени от ответника, че поради неизпълнение на възложените работи в пълен обем и в уговорения срок, същият е бил принуден да възложи изпълнението на необходимите довършителни работи на обекта на [фирма], чиято обща стойност възлиза на сумата от 58 633.32 лева, надхвърляща размера на предявената от ищеца претенция. По тези съображения с оглед приетото неизпълнение от [фирма] /н/ в цялост на договорените СМР, довършени от друг подизпълнител [фирма], САС е приел, че предявените искове са неоснователни, поради което е отменил уважителното първоинстанционно решение и е постановил друго, отхвърлящо исковете.
Допускането на касационно обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси: 1. „Кога се дължи и каква е същността и приложното поле на мораторната и на компенсаторната неустойка?” Въпросът е принципно зададен, като няма различие в правните изводи между цитираната съдебната практика /р. № 111/28.07.2009 г. по т.д. № 714/2008 г. на ІІ ТО на ВКС/ и приетото от САС в обжалваното решение относно същността на компенсаторната и мораторната неустойка, до които по същество се свеждат уговорките в чл.8 от сключения между страните договор за задържане на част от дължимите суми като възнаграждение за изпълнените СМР. Изложените доводи във връзка с този въпрос оспорват приетото от фактическа страна от САС относно неизпълнения обем на възложени СМР, а не правните изводи за дължимост, респ. недължимост на задържаните суми по чл.8 от договора, обезпечаващи качественото и срочно изпълнение на задълженията по сключения между страните договор. 2. „Чия е доказателствената тежест за установяване на благоприятни за страната факти.” Изложените доводи във връзка 6с този въпрос също по същество оспорват приетото от фактическа страна от САС относно неизпълнения обем на възложени СМР и в този смисъл така поставеният въпрос е неотносим към изхода на спора и изложените от САС съображения, неотносимо е и приложеното р. № 512/29.06.2010 г. по гр.д. № 1082/2009 г. на І ГО на ВКС. 3. „Може ли за пръв път пред въззивната инстанция да се сочат нови факти и доводи.” Въпросът е некоректно зададен с оглед извършените от страните възражения, представени доказателства и изложени от САС съображения, поради което и цитираната съдебна практика /р. № 300/04.01.2012 г. по гр.д. № 136/2011 г. на ІІ ГО на ВКС/ е неотносима към разрешението на този въпрос. Видно от първоинстанционното дело още с отговора си на исковата молба, а не за пръв път във въззивната жалба, както се поддържа в този въпрос, ответникът [фирма] е посочил, че поради неизпълнение от страна на [фирма] /н/ е бил принуден да възложи голяма част от необходимите СМР по обекта на трети лица, като във връзка с това възражение е представен договор, сключен между [фирма] и [фирма]. Именно с оглед на това възражение, представените още пред първоинстанционното производство Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа обр.15 от 07.12.2009 г., договор за строителство от 27.10.2009 г. между [фирма] /н/ и [фирма] за извършване на довършителни работи на супермаркет за хранителни стоки „Плюс” [населено място] и подписани протоколи обр.19 от 20.11.2009 г. и от 09.12.2009 г., установяващи изпълнението им, САС е приел, че ответникът не е изпълнил изцяло и в срок възложените СМР с договора от 19.06.2009 г. 4. „В чия тежест е установяването на относимостта на определени доказателства по делото и неоспорването на неотносими по делото писмени доказателства може ли да влече отрицателни правни последици за неоспорилата страна” Въпросите в т.4 са отново принципно зададени с доводи за неправилност и необоснованост на изводите във връзка с приетата от САС фактическа обстановка и конкретно за различията между сключените договори и тяхната относимост, а не във връзка с доказателствената тежест за установяване на определени факти по делото, поради което е необуславящ изхода на спора. Доколкото законът разграничава основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и тези за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, както и реда за произнасяне по тях, няма основание с доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение – основания по чл.281 ал.1 т.3 ГПК да се формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102/23.01.2014 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, трети състав по гр.д. № 1733/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.