О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
гр. София, 30.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 3420 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1368 от 01.07.2014г. по т.д. № 3592 / 2013г. на Апелативен съд – София, с което е изменено решение № 3157 / 31.07.2013 на Окръжен съд – Благоевград по т.д.н. № 525 / 2012г за откриване по чл.630, ал.1 ТЗ на производство по несъстоятелност по отношение на касатора на основание неплатежоспособност в частта относно началната дата на неплатежоспособност, като вместо 31.12.2010г. е определена датата 01.10.2008г., и е потвърдено решението по чл.630, ал.1 ГПК в останалата му част.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата, [фирма], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, съответно че касационната жалба е неоснователна. Претендира направени за настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното по чл.630, ал.1 ТЗ решение за откриване на производство по несъстоятелност, като измени решението само в частта за началната дата, въззивният съд е приел, че балансите на дружеството, използвани от вещото лице при изготвяне на заключението му, водят до извода за недостоверност на отразените в тях данни, поради което не могат да служат като доказателство за установяване на цялостното обективно икономическо състояние на дружеството – длъжник. Въз основа на заключението е счетено, че счетоводните данни не дават достоверна информация за финансовото състояние на предприятието, дружеството не разполага със съставени инвентаризационни описи, отразените в счетоводството като касова наличност суми реално не съществуват, имуществото няма нищо общо със съставените баланси, като е налице голямо разминаване между аналитичната информация и балансите. Решаващият състав се е аргументирал, че в тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл.608, ал.2 и ал.3 ТЗ и да ангажира доказателства, обосноваващи временни затруднения за извършване на дължимите плащания или че разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредитора по см. на чл.631 ТЗ, каквито доказателства той не е ангажирал по делото. Посочено е, че длъжникът, изготвяйки некоректно балансите си, сам е създал пречки за събиране на доказателства относно действителното си общо икономическо състояние, поради което и тъй като не е оборил презумпцията на чл.608, ал.2 и ал.3 ТЗ, следва да се приеме, че е неплатежоспособен, с начална дата на неплатежоспособност – 01.10.2008г., като дата, на която е спряло плащанията си към кредитора и към която дата цялостното му икономическо състояние /с оглед създадените пречки за реалното му установяване/, сочи, че не е в състояние да погасява краткосрочните си задължения. Въззивната инстанция е допуснала съдебно – счетоводна експертиза, която е била заличена, поради невнасяне на определения от съда депозит за изготвянето й. Изследвано е и имущественото състояние /актив и пасив/ на длъжника чрез справки от „П. полиция” към МВР и от А. по вписванията относно притежаваните от дружеството МПС и недвижими имоти, съответно справки от Н. и КЧСИ за образуваните по ДОПК и ГПК принудителни изпълнения /започнато публично изпълнение за вземания в размер на 796 хил. лева главница и 504 хил. лева лихва и висящи 25 броя изпълнителни деля срещу дружеството – касатор по ГПК/.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК от жалбоподателя с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/, а именно: Как се разпределя тежестта на доказване, има ли съдът правомощия да приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и задължен ли е съдът при бездействие на страните, да извърши служебно събиране на доказателства в производството по чл.625 ТЗ при установяване наличието или липсата на основания за откриване на производство по несъстоятелност и при установяване на началната дата на неплатежоспособност?
Поставените от касатора въпроси, свързани с приложението на чл.608, ал.2 и ал.3 ТЗ, чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ вр. чл.161 ГПК и чл.631 ТЗ, са обуславящи изхода на делото, но въпреки наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПТК, не предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като не е осъществена релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По формулираните в изложението въпроси е създадена по реда на чл.290 ГПК задължителна за по-долустоящите съдилища практика на ВКС, в съответствие с която е постановено атакуваното въззивно решение, като липсва необходимост от преодоляване на възприетите от ВКС правни разрешения по прилагане на правната уредба или от даване на нови правни разрешения с оглед изменение на законодателството, наведени от жалбоподателя. Касаторът само формално се е позовал на нуждата от осъвременяване на тълкуването, поради законодателни промени в материята, без те да бъдат конкретизирани и каквито изменения в законодателството обективно липсват в периода след постановяване на решенията по чл. 290 ГПК от ВКС, дадените в които разрешения, напълно се споделят от настоящия състав. Така с решение № 64 / 23.03.2010г. по т.д. № 959 / 2009г. на II ТО, решение № 115 / 25.06.2010г. по т.д. № 169 / 2010г. на II ТО и решение № 118 / 09.08.2012г. по т.д. № 1042 / 2012г. на I ТО, ВКС приема, че установените законови презумпции по чл.608, ал.2 и ал.3 ТЗ разместват доказателствената тежест при установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. Молителят – кредитор следва да установи, че притежава непогасено изискуемо парично задължение по търговска сделка, по което длъжникът не извършва плащане. В тежест на длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като чрез пълно обратно доказване обори презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ, съответно приложението на ал.3 вр. ал.2 ТЗ, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си. ВКС се е произнесъл и по реда на чл.290 ГПК с решение № 153 / 23.12.2010г. по т.д. № 255 / 2010г. на I ТО, решение № 90 / 20.07.2012г. по т.д. № 1152 / 2011г. на I ТО и решение № 241 / 21.06.2013г. по т.д. № 158 / 2012г. на II ТО, относно правомощията на въззивната инстанция да събира и по служебен почин доказателства за състоянието на неплатежоспособност и неговия начален момент, съобразно специалната норма на чл.621, ал.1, т.2 ТЗ. Изложени са съображения, че въззивният съд по свой почин може да задължава страните да предоставят необходимите доказателства, вкл. чрез използване на специалните знания на експерти във всяка фаза на развитие на производството, като с оглед засиленото служебно начало по чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ, преклузията на чл.266, ал.1 ГПК не се прилага. В решение № 187 / 24.01.2013г. по т.д- № 436 / 2012г. е дадено разрешение, че при оспорване на вписванията в счетоводните / търговските книги, тежестта на доказване на редовността им се носи от ползващата се от вписванията страна. Въззивната инстанция в съответствие с посочените по-горе разрешения, дадени от ВКС на значимите за изхода на спора въпроси, в хипотеза на установена нередовност на съставените от ответника ГФО, наличието на установени изискуеми публични и произтичащи от търговски сделки краткосрочни задължения и заличаване, поради невнасяне от касатора – ответник по молбата по чл.625 ТЗ, на депозита по допуснатата от въззива съдебно – счетоводна експертиза за установяване на финансово – икономическото му състояние, е осъществил правомощията си по чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ за служебно събиране на доказателства и е разпределил тежестта на доказване на състоянието на неплатежоспособност и началната му дата.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Въпреки изхода на спора, на ответника по касацията не могат да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, тъй като не се доказва такива да са направени.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1368 от 01.07.2014г. по т.д. № 3592 / 2013г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.