1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
[населено място], 26.06.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3608/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от В. Л., чрез адв. Д. А. срещу решение от 19.02.2013г. постановено по т.дело № 774/2012г. на Варненския апелативен съд.
Искането е за отмяна на решението като постановено в противоречие със закона, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът се позовава се на критериите за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК по въпроса ”следва ли чрез тълкуване да бъде изменено договорно поето задължение и да бъдат създадени права, които страните не са уговорили”, въпрос решен в противоречие с решение №81 по т.дело № 761/2008г. на ВКС, ТК и решение №502 по гр.дело № 222/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.с. По втория въпрос „следва ли съдът да вземе предвид изрично постигнатите договорености между страните по договора, а не само законодателната формулировка и дефиниция”, касаторът се позовава на противоречие с решение №201 по т.дело № 88/2010г. на ВКС, ТК и решение №48 по т.дело №822/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. При допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е формулиран въпрос ” следва ли при сключен договор за изработка в строителството, договорените етапи на строителството да съответстват на нормативно установените такива и ако спрямо тези уговорки важи договорната свобода, при евентуален съдебен спор кои документи, установяващи извършени строително – монтажни работи следва да се ценят от съда с материална доказателствена сила – уговорените в договора или тези, установени в ЗУТ и подзаконовите нормативни актове”.
Ответникът [фирма], представлявано от С. С. и адв. Л. заявява становище за недопускане на решението до касационен контрол. С отговора на касационната жалба представя съдебна практика. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно и допустимо решение на Варненския апелативен съд.
С въззивното решение е отменено решението на Варненския окръжен съд от 19.07.2012г., постановено по т.д. № 737/2011г. в частта, с която е отхвърлен искът на [фирма] по чл.266 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за изработка за разликата над 28 716.15 лв. до 74 448 лв. и е уважен искът по чл.266 ЗЗД за сумата от 45 713.85 лв. за извършване на СМР на две сгради в УПИ 270 и УПИ 271, ведно със законната лихва върху сумата. Потвърдено е решението на окръжния съд, с което искът е отхвърлен за разликата над 77 448 лв. до 151 881.15 лв. За да постанови обжалвания резултат Варненският апелативен съд е приел, че между страните по делото е бил сключен на 18.01.2008г. договор за изпълнение на СМР по изграждане на жилищни сгради в УПИ 270 и УПИ 271 до груб строеж, със срок на изпълнение 181 дни. Неразделна част от договора са три приложения в които са уговорени схемите за плащане и строителен график / №1/, допълнителни видове СМР към фаза груб строеж/№2/ цени на основни материали към датата на подписване на договора/№3/. На 15.03.2008г. страните са подписали приложение №4 със схема относно срока и начина на плащане. Дата на завършване на строежа е 25.07.2008г. Приемането на завършените етапи става с двустранно подписани протоколи, в които се описват само правилно, качествено и цялостно завършените етапи.
Съдът е приел, че завършената сграда в УПИ 271 е приета с подписването на акт образец 14/24.07.2008г., който съдържа обвързващи страните констатации за завършването на определения етап по Наредба №3/2003г., съответствието на строежа с проекта, спазването на правилата за съответния вид работа, оценка за наличието на недостатъци, възможности за тяхното отстраняване и заключение за приемане на конструкцията на строежа. за която възложителят останал задължен със сумата от 43 423.38 лв. Като неоснователни са приети възраженията за приспадане от цената некачествено извършени работи, тъй като не са били своевременно заявени от възложителя. Съдът е уважил искането за заплащане на неплатените резерви, чиято цел е да се обезпечи възложителя срещу евентуално бездействие на изпълнителя да отстрани проявили се дефекти в уговорения едномесечн срок.
За сградата в УПИ 270 съдът е уважил иска за извършеното строителство, като е преценено, че прекратяването на договора за СМР има действие занапред, а извършените до този момент работи подлежат на заплащане. Възнаграждението за извършените СМР е 61 535.53 лв.
Като неоснователно е преценено възражението за прихващане с вземането на изпълнителя направено от възложителя за некачествено изпълнени работи. За частично основателно е преценено възражението за прихващане със суми, представляваща неустойка за забава за СМР за сградата в УПИ 270. Забавата за авансово плащане на възложителя е в рамките на 7дни, която е взета предвид при изчисляване на размера на неустойката за забавата на изпълнителя. Съдът е приел, че всяка от сградите има своята самостоятелност, доколкото за всяка една има отделна заповедна книга, всяка сграда е предмет на самостоятелно приемане от държавните органи, поради което е отхвърлил възражението на възложителя, че неустойката се дължи и за завършената сграда.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Относно приложението на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД е формирана трайноустановена съдебна практика, намерила изръз и в представинети от касатора съдебни решения на ВКС, когато клаузите на сключения договор са неясни или двусмислени, налагащи по необходимост да бъде издирена истинската обща воля на съконтрахентите, решаващият съд следва да приложи общото тълкувателно правило на чл. 20 ЗЗД. Тълкуването на волята на страните, изразена в договора, е дейност на съда, която се осъществява при спазване на критериите, определени в нормата на чл. 20 ЗЗД, при зачитане на принципа на договорната автономия и на обвързващата сила за страните на предоставените права и поетите задължения по сделката. Конкретният резултат от тълкувателната дейност на въззивния съд намира израз в решението по съществото на спора – отхвърлянето или уважаването на претенцията с оглед доказването или недоказването на релевантните за спора факти и обстоятелства. Грешките на съда при формиране на вътрешното му убеждение, включително и при разкриване на действителната обща воля на страните, представляват основание за отмяна на въззивното решение като неправилно в хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване. В конкретния случай въззивната инстанция съобразно закона и трайноустановената съдебна практика е обсъдила клаузите на чл. 1 и клаузите на раздел VІІ от договора „Неустойки. Прекратяване на договора” и съобразно тяхното съдържание и установеното от фактическа страна, частично е уважила претенцията на касатора за неустойка за забава в изпълнение на договора за строителство само за жилищата, които не са били завършени в уговорения в срок.
По втория въпрос не се констатира противоречие с решение №201 по т.дело № 88/2010г. на ВКС, ТК поради липса на идентичност на правния въпрос. С цитираното решение съдът се е произнесъл кои разходи следва да се отчитат като изпълнение на поето с приватизационния договор задължение за извършване на инвестиции, какъвто предмет на спора не е въведен в обжалваното решение . ВАС не е установил извършените работи да не отговорят на одобрения технически проект и на съответните строителни правила и норми, поради което не се констатира противоречие с решение №48 по т.дело № 822/2010г. на ВКС, ТК, в което съдът е постановил, че когато се касае до СМР за да се дължи плащането на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД на изпълнителя за осъществените от него СМР те следва да отговарят на одобрения технически проект, ако няма такъв съобразно договора, и на съответните строителни правила и норми. За сградата в УПИ 271 възнаграждението се дължи на основание договореното и извършеното от изпълнителя в груб строеж, въз основа на одобрен проект, а извършеното строителство е приети без забележки относно качеството, за което въззивният съд е изложил подробни мотиви. По отношение на сградата в УПИ 270 искът е уважен, като е съобразено, че договорът за изработка е прекратен и в този случай се дължи възнаграждение за извършената работа. Възприетите от съда факти и направените въз основа на тях правни изводи са в резултат на осъществената от него решаваща дейност като съд по същество и правилността на изводите може да бъде проверявана само ако бъде даден ход по същество на касационната жалба, но не и във фазата по селектиране на касационната жалба.
По третия въпрос следва ли при сключен договор за изработка в строителството, договорените етапи на строителството да съответстват на нормативно установените такива, и ако спрямо тези уговорки важи договорната свобода, при евентуален съдебен спор кои документи, установяващи извършени строително – монтажни работи следва да се ценят от съда с материална доказателствена сила- уговорените в договора или тези, установени в ЗУТ и подзаконовите нормативни актове” отговорът се съдържа в разпоредбите на ЗУТ част ІІІ” Изисквания към строежите” чл.169 и сл. ЗУТ и гл. ІІ Видове, ред и начини за съставяне и съхраняване на актове и протоколи на Наредба №3 от 31.07.2003г. По приложението на нормативните актове има установена съдебна практика, поради което касаторът не обосновава допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно даденото в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснение.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №117/26.04. 2013г., постановено по в.т.д №774/2012 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: