5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
гр. С.,17,11,2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 1690 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 47 от 09.02.2015г. по в.гр.д. № 920/2014г. на Апелативен съд П.. С последното е потвърдено решение № 388/25.06.2012г. по т.д. № 649/2011г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта, с която касаторът е осъден за заплати на [фирма] сумата от 25 934 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за възлагане на услуга за сметосъбиране, сметоизвозване, снегопочистване и зимно поддържане на територията на [община], сключен на 01.06.2006г.. В отхвърлителната част за разликата до пълния предявен размер от 74 412 лв. първоинстанционното решение е отменено и [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 48 478 лв., представляваща разликата от 25 934 лв. до 74 412 лв.- дължимо възнаграждение по договора за сметосъбиране от 01.06.2006г. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 11 807, 97 лв., представляваща парична санкция съгласно чл. 31 от договора за възлагане на услуга за сметосъбиране от 01.06.2006г., за забавено плащане в размер на 1.2% от дължимата сума за всеки просрочен месец върху главницата.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, [фирма], представя отговор по реда на чл. 287, ал.1 ГПК, в който твърди, че обжалваното решение е правилно и не страда от посочените в касационната жалба пороци. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел във връзка с предявените обективно съединени искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 92, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД, че между страните е сключен валиден договор от 01.06.2006г. за възлагане на услуга за сметосъбиране, сметоизвозване, почистване и поддържане чистотата на общинските площи, снегопочистване и зимно поддържане на територията на [община], по който ищецът има качеството на изпълнител, а общината – на възложител. Съдът е счел направеното възражение за погасителна давност за преклудирано и следователно процесуално недопустимо, тъй като същото е заявено след срока за отговор, като се е позовал на даденото т.4 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение. Във връзка с направеното от общината възражение за недължимост на претендираните суми, основаващо се на твърдението, че през процесния период услугата ръчно метене не е възлагана на ищеца, а същият я е вършел въпреки изричното противопоставяне на ответника, съдът е приел, че възражението не е своевременно направено, а и доколкото дружеството-изпълнител е било натоварено с изпълнение на услугата ръчно метене още със сключването на договора от 01.06.2006г., който е признат за действителен с влязлото в сила решение по т.д. № 275/2010г. на ВКС и няма данни този договор да е развален или прекратен до края на исковия период- 10.05.2008г., така направеното възражение се явява и неоснователно. С оглед гореизложеното, въззивният съд е приел, че наведените доводи от [община] за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в уважителната му част, се явяват недоказани и неоснователни. Съгласно изложеното във въззивната жалба на общината, не се оспорва извършването на работата, а и събраните по делото доказателства се установява, че ръчното метене на улиците е започнало и продължило по схеми, изработени от еколога на общината. По делото е установено и че всички работници са имали сключени трудови договори за исковия период, поради което следва да се приеме, че е налице изпълнение по смисъла на чл.266 ЗЗД. Съдът е приел, че липсата на двустранно подписани протоколи не може да бъде пречка да се приеме дължимостта на плащанията, тъй като неподписваното на актовете се дължи на отказа на общината да предостави необходимото съдействие за установяване на действително извършените работи, поради което същата не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Въззивната инстанция се е позовала и на приетото без възражения заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което в счетоводството на ищеца е осчетоводено извършването на услугите и издадените фактури, които са включени в дневниците за продажба и справките-декларации по ЗДДС за съответните периоди, като начисленият ДДС е отразен в счетоводството на ищеца. Цените за изпълнение, съобразно данните в съответните актове и фактури, съответстват на определените единични цени в сключения договор от 01.06.2006г. Вещото лице, изготвило експертното заключение е установило, че за поддържане на чистотата в терени за обществено ползване и зелени площи в утвърдения план-сметка за приходите и разходите на ответната община е одобрена сума в размер на 90 000 лв. за 2008г., от които 71 819 лв. за ръчно метене и 23 957 лв. за поддържане на зелени площи. Въззивният съд е назначил допълнителна експертиза, която е неоспорена и приета от страните по делото, от която се установява, че с решение № 14 на Общински съвет [община], взето с протокол № 4 от 28.12.2007г. относно приемането на план-сметката за приходите и разходите за поддържане чистотата, сметосъбирането, сметоизвозването, обезвреждането на битовите отпадъци и определянето размера на такса битови отпадъци, се удължава годишната план-сметка за общината и всяко населено място в нея. Въз основа на това въззивният съд е приел, че утвърдената сметка е за календарната година и се отнася за територията на цялата община, като на базата на нея се определя таксата битови отпадъци за 2008г., без да има месечни лимити. Такива не са уговорени и в процесния договор, в който е установен механизъм на заплащане извършената работа- въз основа на двустранно подписани протоколи и фактури, по които цената се заплаща ежемесечно, като е предвидена възможност за актуализация. Въз основа на горното, решаващият състав е направил извод, че след като не са установени месечни лимити в план-сметката и договора, създадената ограничителна клауза по т.3 от договора, че общата цена не може да надхвърля годишната план-сметка, следва да се отнася за общата цена на извършената работа през годината, а не за цената на отделните услуги по месеци. Поради това и установеното извършване на работа през исковия период, както и че цените за изпълнение в съставените актове и фактури съответстват на определените единични цени в сключения договор от 01.06.2006г., въззивната инстанция е приела, че искът за заплащане на възнаграждението се явява основателен и доказан в пълния му размер- за м. януари- в размер на 20 196 лв., за м. февруари- 17 784 лв., за м. март- 16 560 лв., за м. април- 17 388 лв. и за периода 01-10 май 2 484 лв. Съобразно уговореното в чл.31 от договора, както и въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въззивният съд е достигнал и до извода, че общият размер на дължимата парична санкция за забавено плащане на дължимите главници възлиза на 34 004.18 лева.
В изложението към касационната жалба се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ „Длъжен ли е въззивният съд като съд по съществото на правния спор да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните?“, /2/ „Изисква ли се от въззивния съд да постанови своето решение въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство за недостоверно, да изложи мотиви за това?“, /3/ „Когато по делото са събрани разноречиви доказателства, длъжен ли е съдът мотивирано да каже защо и на кои вярва, кои възприема и кои не?“, /4/ „Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, с оглед съответствие изводите на съда със събраните по делото доказателства?“, /5/ „При проверка правилността на първоинстанционното решение може ли въззивният съд да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване?“ Касаторът твърди, че посочените въпроси са решени в противоречие със следните решения на ВС и ВКС: решение № 37 от 29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г.на ВКС, I ГО, решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I ГО, решение № 127 от 05.04.2011г. по гр.д. № 1321/2009г. на ВКС, IV ГО, постановление № 1 от 13.07.1953г. на Пленума на ВС, решение № 554 от 08.02.2012г. по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС, IV ГО, решение № 92 от 22.02.2011г. по гр.д. № 1863/2010г. ВКС, IV ГО, решение № 98 от 20.05.2013г. по гр.д. № 520/2012г. на ВКС, IV ГО, ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол. Въззивното решение, предмет на обжалване по настоящото дело, е постановено след връщане на делото от касационния съд за ново разглеждане, с оглед повторна проверка на първоинстанционното решение, но съобразно заявените във въззивните жалби от двете страни оплаквания. ВКС при първата касация е приел, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като се е произнесъл по въззивната жалба на общината извън заявените в нея доводи и оплаквания. Посочено е, че във въззивната жалба на общината са въведени две оплаквания срещу решаващите изводи на първата инстанция – за преклудиране на възражението за погасителна давност и за доказване изпълнението на работата, неправилността на който извод обаче се основава единствено на тезата, че въпреки, че на ищеца не е възлагана работата, той я е извършил „самоволно” и е ”натрапил” изпълнението й. В обжалваното въззивно решение апелативният съд се е съобразил с дадените от ВКС указания, че във въззивната жалба на общината няма оспорване относно фактическото изпълнение на услугата „ръчно метене” от ищеца и тъй като всички поставени в настоящото производство процесуалноправни въпроси от касатора са свързани именно с преценката на съда относно наличието на изпълнение от страна на изпълнителя, същите не могат да обусловят допускането на касационния контрол. Оплакването в касационната жалба и изложението към нея относно неприлагане от въззивния съд на императивни материалноправни норми по ЗОП, ЗКПО, ЗДДС и Наказателния кодекс е общо формулирано, при липса на конкретизация кое повелително правило в изброените нормативни актове е следвало, но не е приложено от въззивния съд при разрешаването на спора. Позоваването на чл.55 ЗЗД и сл. разпоредби, даващи регламентация на института на неоснователното обогатяване, е неотносимо за спора, предмет на който е изпълнението по сключен договор. Ето защо, и последният поставен от касатора въпрос относно служебното приложение от въззивния съд на императивна материалноправна норма също не покрива, както общото основание по чл.280, ал.1 ГПК , така и допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изхода на спора, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 6808,60 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 47 от 09.02.2015г. по т.д. № 920/2014г. на Апелативен съд П. в обжалваната част.
ОСЪЖДА [община], [улица], да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 6808,60 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.