О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София, 22.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2529 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Я. З. С. и Н. А. С. чрез адвокат В. В. срещу решение № 1765/19.08.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 629/2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/, уважаващо искове на [фирма] по чл.422 ГПК срещу касаторите за дължими суми по договор за кредит /14080.67 евро, 1124.46 евро – лихви за периода 13.11.2012 г. до 23.08.2013 г.; 113.33 евро – лихва за периода 23.08.2013 г. до 10.09.2013 г.; 42.84 евро – такси и застраховки по кредита/, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по гр.д. № 37981/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 37 състав.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решение на СГС по предявените от [фирма] установителни искове по чл.422 ГПК, САС е приел, че поради спиране на плащанията по отпуснатия от банката на настоящите касатори ипотечен кредит, сключен на 05.10.2010 г. № 252788 за сумата от 15000 евро, кредитът е обявен за предсрочно изискуем. САС е обсъдил и е изложил подробни съображения във връзка с възраженията на ответниците, сега касатори за неполучени уведомления от банката за предсрочна изискуемост на кредита, които е приел за неоснователни с оглед приложените известия и заключения на съдебно-почеркови експертизи. САС е приел, че писмата на банката за предсрочната изискуемост са многократно изпращани и неполучавани от кредитополучателите, получено е едно от писмата, но от заключение на съдебно-почеркова експертиза е установено, че същото не е подписано от ответника С.. Установено е още, че ответника – кредитополучател С. е получила и подписала двете известия за писмата на 09.03.2013 г. – видно от заключение на съдебно-почеркова експертиза. При тези данни САС е приел, че кредитополучателите са уведомени от банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 09.03.2013 г. Към момента на връчване на посочените уведомления, според САС, не са били заплатени месечни вноски по кредита с падежи от 15.11.2012 г. нататък – заключение на ССЕ. Обсъдено е и възражение за неточно отнасяне на плащания от банката към друг кредит, като са изложени съображения във връзка с открита разплащателна сметка от С., по която са внасяни част от вноските и конкретни договорености какво да се събира от тази сметка от банката, което е изпълнено. Обсъдено е и оплакване за неравноправност на клаузата от договора за кредит от 05.10.2010 г. по чл.4 ал.1-2 за едностранно определяне на лихвения процент от банката. В сключения договор за кредит страните са се съгласили, че дължимата се по кредита лихва е 9.25% към момента на сключване на договора, образувана от два компонента – базисния лихвен процент, прилаган от ищеца, в размер на 4.10 пункта към този момент и фиксирана надбавка от 5.15 пункта – чл.4 ал.1 от договора. В чл.4 ал.2 от договора страните са договорили право на ищеца едностранно да променя лихвата в случай на изменение на базисния лихвен процент с повече от два пункта спрямо размера към момента на сключване на договора и такова изменение е имало в посока на повишение и намаление, но доколкото тези изменения са останали в рамките на уговорения размер на изменението от два пункта спрямо първоначалния размер, за целия период размерът на лихвата по договора не е бил изменян – заключение на ССЕ. Предвид липсата на извършено и поддържано от банката едностранно изменение на конкретния лихвен процент по договора, предвидената в чл.4 ал.2 от договора възможност за такова едностранно изменение не е била използвана и според САС твърденията и възраженията на ответниците и настоящи касатори за неравноправност на клаузата са неоснователни, доколкото тази клауза не е била прилагана.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси: 1. „Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите клауза от потребителски договор, с която се уговаря, че лихвата по кредита ще се образува въз основа на базов лихвен процент плюс надбавка, при положение, че никъде в договора не се сочи по какъв начин и формула се образува и се изчислява този базов лихвен процент?“ 2. „Може ли да се приеме за ясна и разбираема клауза от потребителски договор, в която се определя, че лихвата ще се изчислява като сбор от базов лихвен процент плюс надбавка, при положение, че никъде в договора не се сочи по какъв начин се изчислява и определя базовия лихвен процент?“ 3. „Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции?“ 4. „Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена лично на длъжника, а на трето лице преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции?“ 5. Обявяването на единия кредитополучател обвързва ли другия кредитополучател или солидарен длъжник или следва банката – кредитор по договор за банков кредит да уведоми всички страни преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции?“ 6. „Налице ли е задължителна формула за удостоверяване на връчването на уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост?“
Първите два въпроса са във връзка със спора, но не са решаващи за изхода му, съобразно изложените от САС мотиви във въззивното решение. Безспорно установено е по делото, че в сключения между страните договор за кредит кредитополучателите са се съгласили, че дължимата се по кредита лихва е 9.25% към момента на сключване на договора, образувана от два компонента – базисния лихвен процент, прилаган от ищеца, в размер на 4.10 пункта към този момент и фиксирана надбавка от 5.15 пункта – чл.4 ал.1 от договора. В чл.4 ал.2 от договора страните са договорили право на ищеца едностранно да променя лихвата в случай на изменение на базисния лихвен процент с повече от два пункта спрямо размера към момента на сключване на договора и такова изменение е имало в посока на повишение и намаление, но доколкото тези изменения са останали в рамките на уговорения размер на изменението от два пункта спрямо първоначалния размер, за целия период размерът на лихвата по договора не е бил изменян – заключение на ССЕ. Щом това е така и посоченият лихвен процент за олихвяване на кредита, образуван от посочения базисен лихвен процент, прилаган от ищеца и фиксирана надбавка, посочени в самия договор в размер на 9.25%, с който процент на олихвяване, посочен в чл.4 ал.1 от договора страните са се съгласили и този процент не е изменян за целия процесен период, така поставените въпроси не са решаващи за изхода на спора, съгласно изложените от САС съображения. Третият въпрос е некоректно поставен, съобразно събраните по делото доказателства и приета от САС въз основа на тях фактическа обстановка, изложена по-горе. Предсрочната изискуемост на кредита е съобщена на длъжниците на 09.03.2013 г. – преди подаване на заявлението – на 07.01.2014 г. за издаване заповедта за изпълнението. Същото се отнася и за четвъртия въпрос – по делото има множество писма с известия за тях и подробни съображения, кога и какво от тях е доставяно лично, на трето лице, както и чий подпис не принадлежи на кредитополучателите – заключение на съдебно-почеркова експертиза. Същите съображения са относими и за петия въпрос, доколкото е установено получаване на двете съобщенията от единия длъжник за двамата, след многократни опити на много адреси. Шести въпрос е неотносим, доколкото няма задължителна формула, а е необходимо да се установи, че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост – т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в съответствие с което е и постановеното от САС в тази насока.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1765/19.08.2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 629/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.