О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
[населено място], 02.07.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2797/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище в [населено място], представлявано от управителя Н. К., чрез пълномощника П. Д. срещу решение № 134 от 12.03.2013г., постановено по в.т.дело № 10/2013г. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Допустимостта на касационното обжалване е обосновава с критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
В писмен отговор ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител И. Ч. излага подробни съображения за недопускане на въззивното решение до касационен контрол. Направено е искане за присъждане на разноски. С молба вх. №2006 от 28.02.2014г. представя договор за правна защита и съдействие от 18.02.2014г. с уговорено и платено възнаграждение за сумата от 2200 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Пловдивският апелативен съд, след отмяна на решението на Окръжен съд-Пловдив от 7.11.2012г., е осъдил дружеството касатор да заплати на [фирма] възнаграждение по чл.258 ЗЗД за извършени СМР на обект „Складово-производствена база с административна част” през м. юли – октомври 2009г. по издадени три броя актове образец 19 в размер на 78 866.60 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2010г., сумата от 4392.97 лв. мораторна лихва за периода 8.03.2010г. до 20.09.2010г. и разноски 16 097 лв. С решението е отхвърлено възражението на касатора за прихващане с вземането на ищеца за сумата от 65 000лв., без ДДС, като неоснователно. С решението е потвърдено решението на първоинстанционния съд относно отхвърлената част на главния иск до размер на 95 586.27 лв. и по иска по чл.86 ЗЗД за разликата от уважената част до претендирания размер 5324.27 лв.
След обстойно обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните, за да постанови обжалвания резултат, Пловдивският апелативен съд е приел, че между страните е сключен устен договор за извършване на отделни СМР, доказателство за което са шест броя количествени сметки с описаните по видове и количество СМР, подписани от представител на ищеца [фирма] инж. Руси К., назначен от ответника за инвеститорски контрол на обекта. Свидетелят е установил, че извършените СМР по количествените сметки са извън тези договорени с писмен договор между страните, строителите на ищеца са допуснати на обекта, въпреки неспазеното изискване за представяне на оферта за цените и график за изпълнението им. Според съда доказателство за установената между страните облигационна връзка по договор за изработка, са актове образец 19, представени от ответника с отговора на исковата молба, разменената между страните кореспонденция и заповед №1 от 19.03.2010г. на управителя на ответника за проверка на извършените на обекта строителни работи. За неоснователно е прието възражението на ответника, че договор не е сключен, тъй като не е постигнато съгласие по съществен елемент на договора – цената на СМР. На принципа на еквивалентност на насрещните престации на заплащане подлежат фактически извършените работи по действителни цени, стойността на които може да бъде установена от вещи лица по аргумент на чл.266, ал.2 ЗЗД, в каквато насока е даденото разрешение в решение №110 по т.дело № 597/2010г. на ВКС, ІІ т.о. След подробен анализ и съпоставка на видовете и количества строителни работи между актове обр.19, количествените сметки, заключението на СТЕ, показанията на свидетелите и обсъждане на възраженията на ответника по акт. образец 19, искът е уважен за сумата от 78 866.60 лв.
Отхвърлено е възражението за прихващане за сумата от 65 000 лв. по съображения, че ответникът не е доказал представените договори и разплащателни документи, извършени строителни работи от трети лица да имат връзка с извършеното от изпълнителя строителство, на второ място, че в качеството си на възложител не е възразил по реда на чл.264 ЗЗД / неправилно ГПК/ срещу качеството на строителните работи след получаване на акт обр.19. С оглед на резултата по главния иск частично е уважен искът за мораторни лихви.
По основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
По въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.292, ал.1 ТЗ при липсата на предварително предложение, съдържащо съществените условия на договора, по който касаторът поддържа противоречие с решение №523 по т.дело № 274/2008г. на ВКС, І т.о. и влязлото в сила решение №535 по т.дело №132/2010г. на Апелативен съд, П.. Така формулиран въпросът не обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК доколкото въззивният съд не е обосновал извода си за създадена облигационна връзка между страните по делото на базата на прилагане на особените правила по чл.291 и чл.292 от ТЗ за сключване на търговски сделки. Сключването на търговски сделки се подчинява на общите правила за сключването на сделки, установени в гражданското право в чл.13 и чл.14 ЗЗД. Наред с общите правила по ЗЗД, ТЗ предвижда особени правила за сключване на търговски сделки, каквато е публичната оферта / отправено предложение до неограничен кръг лица/ и публичната покана, която е отправена до неограничен кръг от лица, но обвързва предложителя индиректно. Разпоредбата на чл.292, ал.1 ТЗ е предназначена да уреди взаимоотношения между търговци, които са в трайни търговски отношения и по между им не съществува спор относно съществените елементи на сделката, поради което не е необходимо изрично приемане на офертата при всяка една от поредните продължителни доставки. Цитираната съдебна практика не разглежда въпроси идентични по конкретното дело. Така решение №523 по т.дело № 274/2008г. на ВКС, ТК се отнася до прекратени правоотношения между търговци, а с решение №535 по т.дело № 132/2010г., Пловдивския апелативен съд е отхвърлил претенцията на страната за заплащане на възнаграждение за извършени СМР, по съображения, че не е доказано сключването на договор за строителство да е предвидената по ЗУТ писмена форма.
Налице ли е приемане на работата с предмет СМР, в случай че не са спазени специалните правила, предвидени в чл.170 ЗУТ и Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Въззивният съд е обосновал решаващия си извод за основателност на иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД с установения по делото факт, че СМР, предмет на исковата претенция, съответстват на реално изпълнените на обекта СМР, констатирани от вещите лица, изготвили комплексната съдебна експертиза. Пред инстанциите по същество настоящият касатор не е въвеждал възражения за несъответствие на изпълнението със строителните правила и норми на ЗУТ, поради което този въпрос не е обсъждан при постановяване на обжалваното решение и не е рефлектирал върху изводите на въззивния съд, обусловили уважаването на осъдителния иск. Изводите на съда за приемане на работата при съставянето на количествените сметки от предсавители на двете страни, след извършено замерване на количеството и проверка на качеството на изпълнената работа, не са в противоречие със съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Съобразно конкретните факти, съставите на ВКС, ТК приемат, че предаването и приемането на работата по договор за изработка може да се извърши както с конклудентни действия, така и изрично. С решение № 45 от 28.03.2014г. по т.дело № 1882/2013г. и решение № 138 от 17.10.2011г., състави на ВКС, ТК са отговорили, че отразяването на фактурата в счетоводството на двете страни, вписването в дневниците за покупко – продажба, в справката – декларация по ДДС, ползването на данъчен кредит, дори когато фактурата не е подписана от възложителя, независимо отказа на възложителя да подпише протокол за приемане на работата, представлява признание за приетата работа. С решение № 36 от 24.03.2014г. по т.дело № 2366/2013г. ВКС, състав на ТК е решил, че приемането на изпълнената работа е осъществено с получаването на акт обр.19 и непротивопоставянето на възложителя веднага, след узнаването. Работата се счита за приета, когато страните са подписали споразумение за изпълнените от строителя СМР, без да е направено възражение от възложителя – решение №25 по т.дело № 287/2012г. ВКС, ТК, ІІ т.о. Изработеното се счита за прието, когато възложителят е установил фактическа власт върху него и не е противопоставил възражения за недостатъци – решение №25 от 1.03.2013г. т.дело №287/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С решение №65 от 16.07.2012г. по т.дело №333/2011г. състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. се е произнесъл, че двустранно подписания между страните протокол за изпълнени СМР по количество, видове работа и стойност, подписан от възложителя представлява приемателно – предавателен протокол за извършената работа. Начините за приемане на работата по договор за изработка са обобщени в решение №147 от 30.09.2013г. по т.дело № 934/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Допустимо ли е установяването на неформален договор със свидетелски показания, когато договорът е на стойност над 5000 лв. Въпросът не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не обусловил решаващия извод за уважаване на иска по чл.266 ЗЗД. В случай съдът е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по устен договор за изработка на отделни СМР, доказателство за което са писмени доказателства – количествени сметки за видове и количества на СМР, констативни актове обр.19, разменена кореспонденция, признанието на самия ответник във връзка с извършената от ищеца работа на строителния обект с негово съгласие за количества и видове работа, а доколкото са обсъждани показанията на св. К., то е във връзка с обстоятелствата по подписаните от него количествени сметки, като инвеститорски контрол, какъв вид СМР са извършени извън тези за които е имало сключен писмен договор за изработка, как са съставяни количествените сметки, дали са подписани от него и на какво основание. Въпросът не само не е обуславящ изхода на спора, но не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото решение № 524 по гр.дело №167/2011г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е по друг правен казус – установяване на заемно правоотношение по чл.240 ЗЗД със свидетелски показания за сума над 5000 лв.
Допустимо ли е извършването на СМР и тяхната цена да бъде установена от в.л., в случай, че се касае за скрити работи. Въпросът е от значение за спора, но решаването му не е в противоречие със съдебната практика, представена от касатора. Скритите работи не са установени от вещи лица, а цената на извършената от ищеца работа е определена от СТЕ въз основа на двустранно подписаните количествени сметки, които съдържат данни за вида и за количеството работа.
Не е налице поддържаното противоречие с ТР №5 по т.д. №5/2012г. на ОСГТК на ВКС по въпроса допустимо ли е оспорването на съдържанието на писмени доказателства, направено в отговора на исковата молба. Според жалбоподателя съдът е приел, че правото на ответника да оспори представените с исковата молба количествени сметки е преклудирано, поради просрочие, но в същото време признава, че в срока на отговора на исковата молба е оспорил съдържанието на акт. образец 19. От изложеното следва, че няма съвпадение между вида на посочените в мотивите на въззивното решение оспорени документи и тези на които се позовава ответника, че е оспорил с отговора на исковата молба/ съдържанието на акт обр.19/. Независимо от това, въпросът не е обуславящ изхода на спора доколкото, въззивният съд е установил реално извършените работи при съпоставка на описаното от количествените сметки с останалите събрани доказателства – технически експертизи, свидетелски показания, зачетено е от съда направеното от ответника оспорване на представените от ищеца актове образец 19. По така поставения въпрос позоваването на ТР №5/2012г. на ОСГТК на ВКС е неоснователно.
Допустимо ли е заявеното с отговора на исковата молба, но конкретизирано по-късно възражение за прихващане и допустимо ли е възражението за прихващане с вземане на ответника за некачествено изпълнени работи, които не са предмет на искането по предявения иск. Въпросът за упражняване от ответника на процесуалното право на възражение за прихващате с вземането на ищеца, има отношение към предмета на спора. Въпросите обаче не са коректно поставени тъй като не са съобразени с мотивите на въззивният съд за отхвърлянето му като неоснователно, поради което не обосновават общата предпоставка да са обусловили решаващия извод на съда по спора. Отделно от това отговорът на въпросите е обусловен от приетата по делото фактическа обстановка. За сумата от 32 024.40 лв. възражението за прихващане е отхвърлено по съображение, че не е установена връзка между предмета на договорите на ответника и третите лица със сключения между страните облигационен договор. За разликата за сумата от 32 024.40 лв. до 65 000 лв., освен извод, че претенциите за отбив от цената за некачествено извършена работа не са конкретизирани в отговора на исковата молба, съдът е изложил и допълнителен довод за отхвърляне на възражението за прихващане по отношение на който касаторът не е обосновал общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, когато страната не е обосновала общата предпоставка до допускане на въззивното решение до касационен контрол, съдът няма задължението да се произнася по посочените допълнителните посочени критерии.
В обобщение касаторът не обосновава основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед на изхода на касационното обжалване на ответника по касация ще следва да бъдат присъдени разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 2200 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №134 от 12.03.2013г., постановено по в.т.д №10/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище в [населено място] да заплати на [фирма] разноски 2200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: