О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
гр. София, 17.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1602 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Ц. Г. срещу определение № 1697 от 17.05.2016г. по ч.гр.д. № 1896/2016г. на Апелативен съд София, с което е върната частната му жалба – вх. № 2009/21.03.2016г., против определение от 29.02.2016г. по т.д. № 111/2015г. на Окръжен съд – София в частта, в която не се допуска изменение на исковете.
Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение, като неправилно по съображения, подробно изложени в частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Апелативния съд е върнал частната жалба като недопустима – подадена срещу неподлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Изложени са съображения, че разпореждането, чиято отмяна се иска, не е от кръга на визираните в чл.274 и сл. ГПК съдебни актове. Според въззивния съд,всяко от наведените нови, непосочени в исковата молба обстоятелства, обосноваващи незаконосъобразност или несъществуване на актове на органи на търговско дружество, представляват основание на нови искове по чл.29, ал.1 ЗТР или по чл.71 ТЗ, поради което могат да бъдат предявени в отделни производства. Определението, с което съдът се произнася по направено искане за изменение на предявения иск чрез въвеждане на такива нови обстоятелства, независимо дали изменението се допуска или не, не прегражда развитието на спора, а обжалваемостта му не е изрично предвидена от закона. В случай, че първоинстанционният съд неправилно не е допуснал изменение на иска, проверката за законосъобразността на действията е в рамките на въззивния контрол на самото решение, ако то бъде обжалвано. Изведено е, че самостоятелно обжалване на определенията, с които се допуска или не изменение на иска, е недопустимо, освен по изключение – в случаите на отказ да се допусне увеличение на размера на иск, който не предявен като частичен.
Определението е правилно.
Твърдението на частния жалбоподател, че навеждането на нови факти за несъществуване / незаконосъобразност на решение на Съвета на директорите не съставлява ново основание и предявяване на нов иск, не може да бъде споделено. Фактическите обстоятелства, от които се извежда спорното право в исковата молба, съставляват основанието на иска, като при навеждане на повече от едно основание е налице обективно съединяване на искове. Ако по време на процеса се посочи ново обстоятелство, от което се извежда несъществуването / незаконосъобразността на решенията на СД, то представлява ново основание, а от там и предявяване на нов иск по чл.29, ал.1 ЗТР, съответно на иск по чл.71 ТЗ, за който не съществува задължение на съда да го приеме за съвместно разглеждане при условията на последващо съединяване с предявените в исковата молба искове. Новите обстоятелства, от които се извежда спорното право, не се преклудират от силата на пресъдено нещо, поради което определението, с което не се приемат за разглеждане нови искове при условията на последващо обективно съединяване на искове /наречено изменение на исковете/, не е преграждащо и не попада в обхвата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1697 от 17.05.2016г. по ч.гр.д. № 1896/2016г. на Апелативен съд София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.