О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
[населено място], 07.06.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 368/2017 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №2086/8.11.2016г., постановено по в.т.дело №1676/2016 г. на Софийския апелативен съд, шести състав, с което е потвърдено решение от 12.01.2016г. по т.д. 5754/2014г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 13 с-в, с което са уважени предявените от Я. Н. Н. и С. М. К., срещу [фирма] искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общо събрание на акционерите от 25.08.2014г. по т. 6 и по т. 7 от дневния ред.
В касационната жалба касаторът [фирма] поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата Я. Н. Н., представляван от адв.Ц. Д. и С. М. К., представляван от адв. Б. М.,в писмени отговори заявяват становище за недопускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационно обжалване. Претендират за направените от тях разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представени договори за правна помощ, които представляват разписка за заплатено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Софийският градски съд е сезиран с искова молба по чл.74 ТЗ, в която ищиците са Я. Н. Н. и С. М. К. са изложили оплакване за незаконосъобразност на решенията на общото събрание на акционерите/ОСА/ на [фирма] по т. 6 и т. 7 от дневния ред, проведено на 25.08.2014г. СГС е отменил решенията на ОС, като е приел, че при свикване на ОСА е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ.
За да потвърди първоинстанционното решение, САС също е приел, че нормата на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ въвежда императивно задължение за включване в съдържанието на поканата за свикване на общо събрание на акционерите на конкретно предложение за решение по всяка точка от дневния ред. Счетено е, че целта на закона е да бъде осигурена предварителна рамка на очакваните от акционерите решения, ограничавайки възможността за случайни, необмислени решения и смекчавайки последиците от проявлението на противоречиви интереси на самото ОСА. Прието е, че императивно въведеното задължение за съдържание на поканата за свикване на ОСА, включително за предлагане на акционерите на конкретно предложение за решение по всяка точка от дневния ред, не изключва правото на акционер да предложи и друго решение при условията на чл. 223а ТЗ. Нарушаването на закона има за последица незаконосъобразност на взетите решения, независимо дали акционерът ще упражни или няма да упражни правото си свободно да предлага други решения по повдигнатите въпроси от дневния ред. Дали поканата съдържа конкретно предложение за решение по всяка от точките от дневния ред на ОСА е винаги конкретен въпрос, който се преценява с оглед на естеството на повдигнатия с дневния ред въпрос, по който ОСА следва да вземе решение. Целта на закона е посоченото с поканата конкретно предложение за бъдещо решение да даде достатъчна яснота и конкретност, така че акционерът да може да се подготви и извърши предварителна преценка във връзка с упражняване на правото си на глас, като гласува „за” или „против” приемане на предложените с поканата бъдещи решения на ОСА. Съдът е извел заключение, че посоченият с поканата проект на решение и по двете точки от дневния ред не съдържа никаква конкретика досежно бъдещите решения на ОСА. С точка 6 се предлага вземане на решение за сключване на бъдеща сделка, без да са посочени съществените параметри на сделката – броя на акциите на АД, които ще бъдат продадени; цената, на която ще бъдат продадени; кое е купувача на същите. При поставен въпрос по т.7 за вземане на решение за „начина” на гарантиране и връщане на сумата по договора за заем от акционера У., е предложен проект на решение, че се приема „начина” на гарантиране и връщане на сумата по договора за заем от акционера, без никаква яснота какъв е този „начин” – как ще се гарантира връщане на заетата сума пари, кога и как ще се връща, а дори и дали реалният договор за заем е вече сключен, сумата е получена, и в какъв размер е заетата сума пари. Според САС, липсата на конкретика на предложения проект на решение на ОСА накърнява основаното право на акционера на глас в ОСА, доколкото го лишава от възможността предварително да извърши проверка и преценка как да упражни гласа си на свиканото ОСА, включително изключва законово въведеното изискване за предвидимост и поставяне на предварителна рамка на решенията на ОСА, както и за предотвратяване вземането на необмислени и противоречиви решения от акционерите.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В Изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът сочи следните правни въпроси, от значение за спора :
1.Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?
Въпросът е във връзка с разрешаване на спора по делото, но не е налице твърдяното противоречие с решение № 445 по гр.дело №1733/2010г. на ІV г.о. ВКС, ГК и решение № 443 по гр.дело № 166/2011г. на ІV г.о. на ВКС, ГК. Въззивният съд се е произнесъл по всяко едно от основанията за отмяна на решенията на ОС на АД по т.6 и т.7 от дневния ред. Обсъдени са доказателствата по делото и доводите на страните по делото. Изложени са мотиви по поддържания в процеса довод на ответника, че след като е прието решение от ОС по предложение на акционер в хода на провеждане на събранието, без значение е дали проектът за решение е конкретизиран. Въззивният съд е отхвърлил доводът с императивния характер на разпоредбата на чл.223, ал.4 , т.5 ТЗ и целта на закона акционерът да може да се подготви и извърши предварителна проверка на предложението за решение, да направи информиран избор във връзка с упражняване на правото си на глас, да се приеме от общото събрание решение , което е от интерес на акционерите и самото търговско дружество.
Следва да се отбележи че касаторът не е конкретизирал при поставянето на въпроса, кои точно доказателства и кои точно доводи не са обсъдени от въззивния съд от значение за правилното решаване на спора по предявения иск по чл.74 ТЗ.
При допълнителният критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК са поставени като съществени материалноправните въпроси: 1.Въз основа на какви критерии се преценява дали предложението за решение в поканата за свикване на О. е „конкретно”? 2.Не следва ли конкретността на предложението за решение да се преценява от лицето, което е легитимирано да формулира въпроси към дневния ред, съответно и да формулира и предложението си за решение? 3. Има ли значение степента на конкретност на предложението за решение по даден въпрос, посочен в поканата, когато на самото ОСА е гласувано по съвсем друго предложение за решение и следва ли да се отменя решение на ОСА, заради неконкретност на предложението за решение, което всъщност въобще не е гласувано?
Първите два въпроса нямат обуславящо изводите на съда значение, поради което не попадат в общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС доколкото първият въпрос е фактически, а по втория – липсва произнасяне от съда. Третият въпрос осъществява общата предпоставка, но не е налице допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Това основание ще е налице тогава, когато произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота или неяснота на конкретна разпоредба на закон или в случаите, когато се налага изоставяне на вече създадена практика по приложението на същата норма, какъвто не е настоящия случай. Според съдебната практика на ВКС, ТК разпоредбата на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ е императивна, от което следва, че при свикване на събрание на акционерите, органът по чл. 223, ал.1 ТЗ трябва да спази изискванията по чл.223, ал.4, т.1 до5 ТЗ за законосъобразност на взетите от общото събрание на акционерите решения / решение № 250 от 31.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1329/1999 г, решение № 1035 от 13.12.2007 г. на ВКС по т. д. № 667/2007 г., ТК, II о./. Мотивите на въззивния съд за императивния характер на разпоредбата на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ и задължението за предлагане на конкретни проекторешения по дневния ред на поканата, не са в противоречие с тълкувателните мотиви, в отговор на правния въпрос, в задължителното за съдилищата решение № 216/20.01.2014г. по т.дело № 45/2013г. на ВКС, ТК, състав на първо търговско отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК, които се споделят от настоящия състав на ВКС. При въведеното в закона изискване, при предявен иск по чл.74 ТЗ, във всеки конкретен случай ще подлежи на установяване тъкмо фактът съобразена ли е била конкретната покана за свикване на общо събрание на акционерите с императивното правило на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ, а преценката за степента на конкретизация на предложенията за решение следва да се прави във всеки отделен случай от съда. Касаторът не излага аргументи за необходимост за промяна на съдебната практика по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.223, ал.4, т.5 ТЗ. Като съобрази горното и дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, настоящият състав приема, че касаторът не обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на решението на САС в обжалваната част до касационен контрол.
С оглед на изхода от касационно обжалване на осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация ще следва да се присъдят документираните разноски / адвокатско възнаграждение/ по 2000 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2086/8.11. 2016г., постановено по в.т.дело № 1676/2016 г. на Софийския апелативен съд, шести състав , с което е потвърдено решение от 12.01.2016г. по т.д. 5754/2014г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 13 с-в, с която са уважени предявените от Я. Н. Н. и С. М. К., срещу [фирма] , искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общо събрание на акционерите на дружеството от 25.08.2014г. по т. 6 и т.7 от дневния ред.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК да заплати на Я. Н. Н., ЕГН [ЕГН] адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. и на и С. М. К., ЕГН [ЕГН] адвокатско възнаграждение 2000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: