1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
[населено място], 31.05. 2017г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №293 /2017 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №1802/7.09.2016г., постановено по т.дело №3610/2015г. на Софийския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 141 от 22.01.2014 г. по т.д.№ 2636/2014 г. и решение № 780 от 11.05.2015 г. / постановено по същото дело за неговото допълване по реда на чл.250 от ГПК/, постановени от Софийски градски съд, VI т.о., 8 състав, са отхвърлени като погасени по давност предявените от ЕТ К. Б. Х., с фирма [фирма], срещу Министерството на младежта и спорта, обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 937 336.80 лв., претендирана като стойност на подобрения в спортна база „Ц. С.“ – [населено място], извършени по договор № 73/31.10.1996 г. и анекс към него от 28.10.1998 г., както и по чл.86 ЗЗД за сумата от 293 443.98 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 937 336.80 лв., за периода от 6.11.2008г. до 29.07.2011г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос „ От кой момент тече погасителна давност за вземане за подобрения, извършени в изпълнение на договор за определен срок, по силата на който подобрителят е получил от собственика облигационно право на ползване за имота – обект на подобренията за заплащане по цени към датата на прекратяване на договора, когато след изтичане на срока му ползването на имота е продължило при знание и без противопоставяне от страна на собственика, и намира ли в такъв случай приложение разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД”. По допълнителния селективен критерий касаторът се позовава на липсата на съдебна практика.
Ответникът по жалбата Министерството на младежта и спорта поддържа в отговора си на касационната жалба, че поставения от касатора въпрос представлява изложение на фактическата обстановка, така поставен въпросът през призмата на наемно правоотношение не отговоря на фактологията на конкретния казус, поради което формулирания въпросът не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. Претендира за направените за касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Софийският апелативен съд е счел, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически обстоятелства сочат на претенция на ищеца на договорно основание, а не както неправилно е приел СГС по иск по чл.59 ЗЗД. След обстойна преценка на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен ненаименован договор за съвместно ползване с облигационен характер, по силата на който ищецът – едноличен търговец е поел задължението да ремонтира покритите недвижими имоти, съставляващи Национална спортната база „Ц. С.“- [населено място] и да осигури на Комитета за физическо възпитание и спорт /КФВС/ безвъзмездно и привилегировано ползване на хотелския и ресторантски комплекс при конкретно посочена заетост на хотелската база, а на ресторанта – при облекчени ценови условия. Задължението на КФВС е да заплати стойността на подобренията след прекратяване на договора. С анекса от 28.10.1998г. е уговорен срок на действие на договора до 1.08.2004 г. Доказателствата, събрани в хода на процеса, приема съдът, доказват осъществено от ЕТ на ремонтни и строителни работи в хотелско-ресторантската и спортна част от комплекса, на стойност по заключението на съдебно-счетоводната и оценителска експертиза приета от първоинстанционния съд.
След като е приел за доказано материалното право на ищеца, съдът се е произнесъл по заявеното от ответника възражение за погасяване на вземането по давност. Приел е, че съгласно изричната уговорка, съдържаща се в анекса от 28.10.1998 г., срокът на действие на договора е до 1.08.2004 г. Доколкото ищецът претендира заплащане сумата на подобренията, резултат от извършените от него строително-ремонтни работи на договорно основание, изискуемостта на задължението, разбирана като възможност да се търси реалното му изпълнение, настъпва след прекратяването на договора с изтичане на срока за който е сключен – 1.08.2004 г. От тази дата е започнало течението на давността по чл.110 от ЗЗД, чийто срок е изтекъл на 1.08.2009 г., преди предявяване на иска на 29.07.2011 г. За неоснователен е преценен доводът на ЕТ, че давността е започнала да тече от предаването на имота на 1.08.2006 г. на [фирма], в чийто капитал е бил апортиран, с довода, че до тази дата той е упражнявал срещу Министерството на младежта и спорта право на задържане по чл.91, ал.1 от ЗЗД. Според съда разпоредбата се отнася до вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, а не за такива на недвижим имот, поради което тя не е приложима за конкретната хипотеза. ЕТ няма и вещно право на задържане по чл.72, ал.3 от Закона за собствеността, тъй като такова обезпечително право е предвидено само в полза на добросъвестния владелец и на недобросъвестния такъв, който е направил подобренията със знанието и без противопоставянето на собственика – чл.74, ал.2 от ЗС, но не и за държателя на имота на основание облигационен договор за съвместното ползване на спортната база и анекса към него. Счетено е, че упражняването на акцесорното потестативно право на задържане дори от страна, която е материалноправно легитимиран негов носител, не обуславя продължаване срока на действие на договора.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК
Съгласно 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал.2, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Първата част от материалноправния въпрос: „ От кой момент тече погасителна давност за вземане за подобрения, извършени в изпълнение на договор за определен срок” отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, но решението на съда е съобразено със съдебната практика по приложението на чл.114, ал.1 ЗЗД в случаите когато страните са уговорили срок, условия и пр. за изискуемост на вземане / решение № 116 от 3.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 868/2010 г., I т. о./. В случая въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД като е съобразил конкретните уговорки в договора и анекса, свързани с изискуемостта на вземането за подобрения. Съобразено е, че страните са уговорили вземането за подобрения да стане изискуемо след прекратяване на договора, с изтичане на срока, за който е сключен – от 1.08.2004г.
Втората част от въпроса не попада в общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото съдът не се е произнесъл по такъв въпрос, той не се явява обуславящ изхода на спора. Софийският апелативен съд не е квалифицирал установените между страните договорни отношения като наемни и в този смисъл, въпросът за прилагането по аналогия на чл.236 ЗЗД към отношенията между страните, се явява неотносим. Допустимостта на касационно обжалване се обуславя от това въпросът да е включен в предмета на спора като индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, да е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебното решение, на които предпоставки не отговаря тази част от материалноправния въпрос.
Следва да се отбележи, че релевираното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда по поставения матереиалноправен въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. В случая такива твърдения не са изложени, а позоваването на липса на съдебна практика само по себе си не е основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В обобщение на изложеното не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане обжалваното решение до касационно обжалване.
Независимо от изхода на касационното обжалване, разноски на ответника не се присъждат, след като не са представени доказателства такива да са направени за изготвения отговор на касационната жалба.
Водим от горното съставът на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1802/7.09.2016г., постановено по т.д. № 3610/2015г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: