О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 29.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 443 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Столична община чрез юрисконсулт Д. Ж. срещу решение № 8093/07.11.2016 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, ІV-Г състав по гр.д. № 6946/2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд /СРС/, уважаващо предявени искове на [фирма] срещу Столична община по чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 23690.24 лв., неизплатена част от индексирана цена за извършен през м. март 2012 г. обществен превоз на пътници със законната лихва и по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумите 7217.81 лв. – лихва за забава на присъдената главница за времето от 21.04.2012 г. до 16.04.2015 г. и 9504.75 лв. – лихва за забава върху суми по фактури за посочен период от време по същия договор.
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва допускането на касационната жалба по съображения в писмено становище.
Ответникът [фирма] не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в цялост, с оглед размера на иска по чл.79 ал.1 ЗЗД – 23690.24 лв., над 20000 лв. /чл.280 ал.2 т.1 ГПК/ и ацесорния характер на исковете по чл.86 ал.1 ЗЗД, които са във връзка с иска по чл.79 ал.1 ЗЗД, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС са предявени обективно съединени искове по чл.79 ал.1 ЗЗД и по чл.86 ал.1 ЗЗД от [фирма] срещу Столична община, при условия на евентуалност срещу [фирма] за заплащане на главница от 23690.24 лв., представляваща неизплатена част с ДДС от индексирана цена за извършен от ищеца обществен превоз на пътници по сключен с общината договор от 24.10.2007 г. със законна лихва, мораторна лихва за същата главница за посочен период от време и за платени със забава суми по посочени фактури за същата услуга. Исковете са изцяло уважени от СРС срещу Столична община и са оставени без разглеждане срещу евентуалния ответник [фирма]. За да потвърди решението на СРС, СГС е възприел изложените фактически и правни изводи при препращане към мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК с изключение на тези, относно характера на вземането за главницата, за което и с оглед клаузите на сключения договор СГС е приел, че е периодично плащане, за което е приложима тригодишна погасителна давност по /чл.111 б.“в“ ЗЗД/. За този си извод СГС се е позовал на ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като е изложил съображения във връзка с определяемостта на плащанията, съобразно уговорките в клаузите на сключения договор. Споделен е изводът на СРС, че договорените основанията за промяна на цената на транспортната услуга представляват отделни, самостоятелни основания, като само промяната на инфлационния индекс – т.1 на ал.3 на чл.5 има автоматично действие, без да е необходимо допълнително волеизявление от страните и изменение на договора в писмена форма, каквото има предвид разпоредбата на чл.43 от договора.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай в изложението си касаторът формулира следните въпроси: 1. „Подлежат ли на касационно обжалване решенията, които касаят вземане с размер до 20 000 лв., произтичащо от търговска сделка, ако вземането има акцесорен характер.“ 2.“ Преклудира ли се възможността да бъдат направени възражения от страна на въззивника в производството, когато същите касаят установяване на неправилност на обжалваното съдебно решение.“ 3. „Само и единствено на основание разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от договора ли е допустимо увеличение на цената с натрупаната инфлация“ /в тази връзка тълкуването на чл.20 ЗЗД/. Първият въпрос касае преценката за допустимост на касационната жалба, извършвана от касационната инстанция, а не е определящ като разрешение за изхода на спора пред въззивния съд, поради което не покрива основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Вторият въпрос представлява довод за неправилност и то направен несвоевременно, поради което формулирането му като въпрос също не покрива общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото в производството по чл.288 ГПК съдът не преценява правилността на решението, предмет на касационната жалба /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Разрешението на третия въпрос е фактологично обусловено от сключения между страните договор от 24.10.2007 г. и договорените основания за промяна цената в чл.5 от същия, за които СГС е изложил подробни съображения, тълкувайки тези основания във връзка с отделните клаузи на сключения договор и целта на договора. Доколкото разрешението на въпроса е фактологично обусловено и изложените от СГС съображения за това не са включени в така формулирания въпрос, този въпрос не е правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /мотиви към т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Независимо от това следва да се посочи, че цитираното решение по т.д. № 434/2014 г. на САС, за което касаторът твърди, че дава разрешение, на което решението, предмет на касационната жалба противоречи не обуславя допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, както поддържа касаторът. Това е така, защото цитираното решение касае аналогичен казус във връзка с превозен договор, сключен все със Столична община, при договорени идентични основания за увеличение на цената, но там искът е отхвърлен не поради липса на автоматично увеличение при промяна в индекса на инфлацията, а с оглед времето на сключване на договора – края на календарната 2007 г. и липса на основание за промяна при променен индекс на инфлацията за същата година, какъвто не е настоящият случай.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 727.43 лв. адвокатско възнаграждение /фактура и извлечение за извършено плащане/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8093/07.11.2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Г състав по гр.д. № 6946/2016 г.
ОСЪЖДА Столична община, [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], бул. „Витоша № 19, ет.4, ап.12 сумата 727.43 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и 43 ст./ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.