О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
гр. София, 26.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 896 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С. срещу разпореждане № 402 / 02.03.2017г. по в.т.д. № 651/2015г. на Апелативен съд В., с което е върната частна жалба вх. № 54/ 05.01.2017г. срещу разпореждане № 2388/ 09.12.2016г. на Апелативен съд В. за връщане на частна касационна жалба вх. № 8184/ 28.12.2015г. С последното частната касационна жалба е върната, поради невнасяне на държавна такса от 15 лева.
Частната жалбоподателка иска отмяна на разпореждането като недопустимо и неправилно. Единствените конкретни оплаквания в частната жалба е, че „е недопустимо относно освобождаване от такси да се дава срок от изтичане на предходен, защото производството е охранително и съдът служебно следва да следи и прави справки по таксите” и че не са дадени ясни указания по коя жалба какво да се прави. Сочи се, че страната не живее във В. и няма как да прави справки кой срок кога изтича.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
С разпореждане № 80/ 16.01.2017г. на Апелативен съд В. частна жалба вх. № 54/ 05.01.2017г е оставена без движение с указания за внасяне по сметката на ВКС държавна такса от 15 лева и представяне на два броя преписи от жалбата за другите страни в едноседмичен срок от съобщението. Съобщението за разпореждането е връчено на страната – адресат на същото на 26.01.2017г., като във връзка с последващото й искане за удължаване на срока за представяне на преписи, срокът е удължен с две седмици, считано от изтичане на първоначалния срок, а относно искането за освобождаване от държавна такса по частната жалба е посочено, че ВКС се е произнесъл с определение от 03.11.2016. по ч.т.д. № 2074/ 2016г. по описа на ВКС, поради което в удълженият срок следва да се представят и доказателства за внесената държавна такса от 15 лева. Частната жалбоподателка не е изпълнила указанията в рамките на продължения от съда срок-16.02.2017г , което е дало основание за постановяване на обжалваното разпореждане за връщане на частната й жалба.
Неоснователни са оплакванията на страната, че указанията на съда са неясни. Същите за конкретни и от съдържанието им ясно се вижда във връзка с кои процесуални действия на страната се дават. Къде страната живее и как организира процесуалната си защита по делата в случая не е от значение за редовността на съобщенията с оглед конкретиката на спора. Невярно е твърдението, че „относно освобождаване от такси се дава срок от изтичане на предходен”. Апелативният съд е продължил срока за внасяне на таксата, считано от изтичане на първоначалния срок за внасянето й, тъй като страната не е освободена от внасяне на таксата.
Атакуваното определение отговаря на изискванията за валидност и допустимост и предвид липсата на твърдяните нарушения, следва да бъде потвърдено като правилно.
На основание чл.77 ГПК частната жалбаподателка следва да бъде осъдена да заплати държавната такса от 15 лева по настоящата частна жалба, която не е предварително събрана от апелативния съд, по съображения изложени в разпореждането му от 11.04.2017г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 402 / 02.03.2017г. по в.т.д. № 651/2015г. на Апелативен съд В..
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН [ЕГН], да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 15 лева по настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.