О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
[населено място], 30.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3275/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е образувано по частна жалба на [фирма] от [населено място], чрез управителя К. А. срещу определение №470 от 30.06.2010г. на Върховния касационен съд, ТК, постановено по ч.т.д.№337/2010 г., с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството – жалбоподател частна жалба срещу определение №2025/10.02.2010г. по ч.гр.дело № 10359/2009г. на Софийски градски съд. Искането е за отмяна на определението като неправилно по изложени в частната жалба съображения.
Ответникът Р. С. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема, че подадената частна жалба е процесуално недопустима, по следните съображения:
Определенията на окръжен съд, постановени по реда на чл. 423, ал.1 ГПК не подлежат на инстанционен контрол. Актът по чл.423 ГПК не съставлява определение по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в закона. Определението не съставлява определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като окръжният съд се произнася не като въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от закона правомощия в извънинстанционното производство. Липсва и изрична норма, която предвижда обжалване на определението, поради което постановеният от съда съдебен акт е окончателен.
Съгласно дадените в т.8 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения заповедното производство е двуинстанционно, самостоятелно и специално производство, което прехожда исковия процес при подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение, не е „друго производство” по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което постановените в него съдебни актове не подлежат на касационен контрол, с изключение на определенията на въззивен съд по чл.274, ал.2, изр. първо ГПК.
Определението, постановено в производство по чл.423, ал.1 ГПК не е преграждащо, законът не предвижда изричното му обжалване, поради което не е налице нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК , в които е допустимо подаването на частна жалба.
Определението на ВКС, ТК, ІІ т.о. е съобразено със закона и съдебната практика по обжалваемостта на определенията, постановени в производство по чл.423, ал.1 ГПК и като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Изложените от касатора съображения за разглеждане на частната жалба с оглед на настъпилите противоречиви интереси на управителите на дружеството нямат отношение към обжалваемостта на определението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №470 от 30.06.2010г. на Върховния касационен съд, ТК, ІІ т.о. , постановено по ч.т.д.№ 337/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: