1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
[населено място], 16.05.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3777/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на И. П. Р. от [населено място] чрез адв. Н. И. от В. срещу решение №265 от 13.06.2013г., постановено по в.грп.д. № 549/2013г. на Великотърновския окръжен съд, с което след отмяна на решение № 203/28.02.2013г., по гр.дело № 2072/2012г. на Районен съд – [населено място] е уважен иска на В. Г. В. срещу касатора И. Р. за сумата от 12500 лв., задължение по запис на заповед от 6.11.2010г., издаден от Т. Н. П., наследодател на И. Р., въз основа на който има издадена заповеуд за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Касаторът иска отмяна на решението в установителната му част като неправилно, поради противоречие с материалния закон, на процесуалните правила и като необосновано. Поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС.
Ответникът В. Г. В. не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да уважи установителния иск по чл.422 ГПК за сумата от 12 500 лв. Великотърновския окръжен съд е приел за доказано, че Т. П., чиито наследник е касатора, е издател на запис на заповед от 6.11.2010г., с който се е задължила безусловно, без разноски и протест да заплати на В. Г. В. от [населено място] сума в размер на 25 000 лв. , предявен й на 23.01.2011г. Установено е също, че срещу И. Р. и неговата сестра Б. В. има издадена заповед за изпълнение на 26.01.2012г., срещу която има подадено възражение от касатора.
След като е направил разбор на съдебната практика на ВКС, ТК по въпросите за разпределение на доказателствената тежест при предявен иск по чл.422 ГПК между взискателя и длъжника за вземане, с основание запис на заповед, въззивният съд е приел, че в случая ответникът е въвел в процеса само абсолютните си възражения по ефекта, не е въвел възражения – конкретни факти и възражения срещу ценната книга, а е въведено най-общо възражение, че вероятно се касае до паричен заем. Възражението на ответника, че наследодателката му не е поела задължение по ценната книга е общо, липсва позоваване на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записа на заповед, при което задължението на приносителя на записа на заповед има единственото задължение да установи редовност на ценната книга от външна страна- чл.535 ТЗ. За недоказано е прието възражението на ответника за недобросъвестност на приносителя на записа на заповед, основано на твърдението, че мотивите за съставянето на записа на заповед е намерението за имотна облага в посока ревандикация на наследствени права.
Становището на настоящия състав на ВКС, ТК по допустимостта на касационното обжалване, произтича от следното:
При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени изискванията, регламентирани в чл. 280, ал.1 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. В правомощие на съда е само да уточни и конкретизира този въпрос, но не и да го извежда, доколкото това би било в противоречие с диспозитивното начало в процеса / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В изложението към касационната жалба такъв въпрос не е формулиран. Наведените от касаторите доводи представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които могат да бъдат разгледани в производството по чл. 290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване, а не в настоящото производство. Твърденията, че по делото не са представени годни доказателства, които да са в подкрепа на ищцовата претенция по отношение на основанието – правен интерес/причина, или каузално правоотношение; че доказателствата не установяват каузални правоотношения, които да са конкретна причина за издаването на записа на заповед от Т. П.; че изслушаните двама свидетели са дали категорични показания, че П. не се е нуждаела от допълнителни средства за издръжката си; че не са виждали роднините й да я посещават и да й помагат, а такава помощ е осъществявана от съседи, на приятелски начала; че не се доказва сумите от тези посочени в записа на заповед да са преминавали в патримониума на издателя на записи на заповед; че не е извършена пълна и обективна преценка на фактите, че по делото не са събрани доказателства за заемно правоотношения, са все оплаквания които изразяват несъгласието на касатора с крайния изход на делото по установителния иск по чл.422 ГПК за него и са доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато от съда процесуално нарушение на съдпроизводствените правила, касационни основания по чл.281, т.3 пр. второ и трето ГПК. Доколкото посочването на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато. С оглед на изложеното не се налага обсъждане на допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, визирани от касатора, както и представените с изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №265/13.06. 2013г., постановено по в.гр.д № 549/2013 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: