О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
София, 18.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2725 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат И. Д. срещу решение № 3420/15.05.2014 г. на Софийски градски съд /СГС/, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав по гр.д. № 3231/2013 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски районен съд /СРС/ по предявени искове на настоящия касатор срещу [фирма] по чл.415 ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца 17000 лв. по договор за наем, от които 5000 лв. наемна цена и 12000 лв. – продажна цена по чл.5 ал.2 от договора.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС е предявен иск по чл.415 ал.1 ГПК от [фирма] срещу [фирма] за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца 17000 лв. по договор за наем, от които 5000 лв. наемна цена и 12000 лв. – продажна цена по чл.5 ал.2 от договора. За да потвърди отхвърлителното решение на СРС, СГС е възприел мотивите на първоинстанционния съд и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК. Според СГС, сключеният между страните наемен договор с предмет четири контейнера, за срок от 12 месеца, с клауза за придобиване на собственост от наемателя /чл.5 ал.2/, съдържа и клауза в чл.9 раздел ІІІ, с която страните са приели, че „договорът се прекратява автоматично преди изтичане на срока по чл.5 ако наемателят забави плащането на дължима наемна цена повече от един месец”. Доколкото е безспорно установено неплащане на месечна наемна цена за м. юли 2010 г. и позоваването от страна на ответника наемател в отговора на исковата молба на разпоредбата на чл.9 от договора, СГС е приел, че наемният договор между страните е прекратен и наемната цена за следващите четири месеца, която е претендирана от ищеца е недължима, а тази за месеца на неплащането /м. юли 2010 г./ – погасена чрез изявлението за прихващане на дадения депозит в идентичен размер /чл.5 ал.1/. Продажно-покупателната цена на контейнерите в размер на 12000 лв. е недължима, поради несбъдване на регламентираното отлагателно условие – чл.5 ал.2 – изкупуване след изтичане на договорения срок за наем –12 месеца.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси, с твърдения за допълнителен критерий за селекция при разрешаването им по чл.280 ал.1 т.2 ГПК: 1.”Може ли наемателят да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, като неизправна страна по договор за наем, позовавайки се на автоматичното прекратяване на договора, поради неплащане на наема?” 2. „Приложима ли е клаузата за едностранно прекратяване на един двустранен договор за неизправната страна по договора” и отново „Може ли наемателят да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, като неизправна страна по договор за наем, позовавайки се на автоматичното прекратяване на договора, поради неплащане на наема?”, но вече с твърдения за допълнителен критерий за селекция при разрешаването му по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Така поставените въпроси не са обуславящи изхода на спора в този им вид, съобразно изложените от СГС мотиви в обжалваното решение, а съгласно т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросът следва да е от значение за формиране решаващата воля на съда по конкретното дело. В настоящия случай СГС не се е позовал на едностранно прекратяване на договора, на поведение на страна в наемния договор, нито е преценявал нейната изправност по договора, каквато е интерпретацията в поставените въпроси на касатора, а на визирана от ответната страна клауза в сключения между двете страни договор за прекратяването му при наличие на определени условия – забавяне плащането на дължима наемна цена повече от един месец, което е безспорно установено, в какъвто смисъл са доводите и възраженията на страните в исковата молба и в отговора на същата. От СГС не са изложени никакви съображения извън позоваването на тази клауза и дадената договорна свобода /чл.9 ЗЗД/, съгласно която страните имат правото да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона. Уговореното прекратяване на наемния договор, включено като клауза в наемния договор не противоречи на императивни норми от общата правна уредба на облигационните отношения, нито на специалните такива, уреждащи договора за наем и няма основание така приетата клауза в договора да не бъде приложена като последица от съда при позоваване от една от страните на нея – постигнатите между страните договорености са задължителни за тях – чл.20а ЗЗД. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за касационно обжалване и конкретно за неправилност на въззивните решения /чл.280 ал.1 и чл.281 т.3 ГПК/, различен е и редът за произнасяне по тях /чл.288 и чл.290 ГПК/. При така формулираните необуславящи изхода на спора въпроси, визиращи по същество неправилност, няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не следва да се разглеждат сочените допълнителни критерии за селекция – в случая чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, тъй като те представляват хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, която не е взела становище по жалбата.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3420/15.05.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав по гр.д. № 3231/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.