О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр. София, 13.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 3371 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. С., Г. Х. С. и К. Х. С. и по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1388 от 29.06.2015г. по гр.д. № 4412/2014г. на Апелативен съд – С., с което е потвърдено решение от 04.07.2014г. по гр.д. № 2621/2014г. на Софийски градски съд. С последното [фирма] е осъдено да заплати на М. Б. С. сумата от 62 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Х. Г. С. – чл.226, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.05.2010г. до окончателното й изплащане като искът над уважения размер до претендирания от 100 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционният съд е осъдил [фирма] да заплати поотделно на Г. Х. С. и К. Х. С. сумата от по 42 000 лева обезщетение за неимуществени вреди следствие смъртта на баща им Х. Г. С. – чл.226,ал.1 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците считано от 02.05.2010г. до окончателното им изплащане като е отхвърлил исковете над уважените размери до претендираните такива от по 100 000 лева като неоснователни. Въззивното решение е обжалвано от М. Б. С., Г. Х. С. и К. Х. С. в частта, с която претенцията на М. Б. С. е отхвърлена за разликата между сумата от 62 000 лева и сумата от 90 000 лева, заедно с дължимата законна лихва върху тази разлика, считано от 02.05.2010г. до окончателното плащане, в частта, с която претенцията на Г. Х. С. е отхвърлена за разликата между сумата от 42 000 лева и сумата от 70 000 лева, заедно с дължимата законна лихва върху тази разлика, считано от 02.05.2010г. до окончателното плащане и в частта, с която претенцията на К. Х. С. е отхвърлена за разликата между сумата от 42 000 лева и сумата от 70 000 лева, заедно с дължимата законна лихва върху тази разлика, считано от 02.05.2010г. до окончателното плащане. Въззивното решение е обжалвано от Д. – Общо застраховане“ ЕАД в частта, с която съставът на Апелативен съд – С. е потвърдил решение от 04.07.2014г. по гр.д. № 2621/2014г. на Софийски градски съд в частта му, с която са присъдени обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на загиналия Х. С. както следва: на М. С. – за разликата над сумата от 43 400 лева до присъдената сума от 62 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.05.2010г. до окончателното плащане, на К. С. – за разликата над сумата от 29 400 лева до присъдената сума от 42 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.05.2010г. до окончателното плащане и на Г. С. – за разликата над сумата от 29 400 лева до присъдената сума от 42 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.05.2010г. до окончателното плащане.
В касационната жалба на М. Б. С., Г. Х. С. и К. Х. С. се сочи, че въззивното решение е неправилно в обжалваните му части, поради което се иска отмяната му и присъждане на всички направени пред въззивната съдебна инстанция разноски.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените пред ВКС разноски.
В касационната жалба на [фирма] се сочи, че въззивното решение в обжалваните му части е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се иска отмяната му и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
Ответниците по жалбата, М. Б. С., Г. Х. С. и К. Х. С., считат, че жалбата не отговаря на условията за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, тъй като водачът е признат за виновен с присъда за причиняване на произшествието, което означава, че са доказани противоправното поведение на деликвента и причинната връзка между него и смъртта на наследодателя на ищците. Според съда, е налице фактическият състав на непозволеното увреждане – настъпили вреди, които са в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Установено е също, че е бил сключен застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност” за отговорността на водача, управлявал автомобила, с който е причинено увреждането. Съдът е счел, че ищците са претърпели душевни болки и страдания с голям интензитет. Въззивният съд е изложил съображения, че ако виновният водач се е движел със съобразена с пътните знаци и конкретната обстановка скорост, то ПТП е нямало да настъпи. Според съда, не може да се приеме, че с поведение си пострадалият е допринесъл за настъпване на ПТП, а причина за същото е само поведението на водача, причинил увреждането. Аргументирано е, че е била налице извънредна ситуация, при която пострадалият е предприел адекватни действия за предотвратяване на следващ инцидент . Същият е бил част от екипа, осъществявал измиването на пътя и се е намирал там по силата на служебната си функция, като е носил светлоотразителната жилетка, която е служила като предупредителен знак за наближаващите автомобили. Допълнително е мотивирано, че друг участник в движението, разпитан като свидетел, е възприел намиращия се на пътното платно наследодател на ищците, и не е срещнал трудност да отбие автомобила встрани. Доколкото водачите, които са били предупредени от действията на пострадалото лице, без това да е довело до допълнителна опасност, не са възприели неговото поведение като проблем, а като помощ при възникналата ситуация, решаващият състав е приел, че с поведението си пострадалият не е допринесъл за настъпване на ПТП, а причина за същото е само поведението на водача, причинил увреждането. С оглед на изложеното, възражението за съпричиняване е прието за неоснователно.
В изложението към касационната жалба на М. Б. С., Г. Х. С. и К. Х. С. се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторите поставят следния правен въпрос: Приспада ли се от обезщетението по чл.45 ЗЗД получена от увредените лица застрахователна сума по лична застраховка за живот или злополука или застрахователна сума се дължи наред с обезщетението, с което се репарира настъпилия вредоносен резултат? – въпрос, решен в противоречие с ППВС № 4 от 25.05.1961г.
В изложението към касационната жалба на [фирма] се твърди, че са налице основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като касаторът поставят следните правни въпроси: /1/ „Отнася ли се разпоредбата на чл.124, ал.1, б. „а“ ЗДвП за лица, пътували в МПС, което е участвало в ПТП и оправомощено ли е от закона такова лице да предприема нерегламентирани мерки по обезопасяване на местопроизшествието, вменени от закона като задължение на съответния правоспособен водач на МПС?“, /2/ „Допустимо ли е да се определя като „извънредна ситуация“ изчакването на пътя на органите на КАТ и ако е такава оправдава ли тя предприемане на действия в нарушение на правилата за движение, така че те да се изключат от приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД?“ – въпрос, решен в противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968г. и решение № 80 от 03.06.2015г. по т.д. № 1465/2014г. на ВКС, решение № 548 от 06.12.2010г. по гр.д. № 1119/2009г. на ВКС, решение № 37 от 29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, /3/ „Предупредителен знак по смисъла на чл.97 ЗДвП ли е светлоотразителната жилетка – работно облекло на служител?“, /4/ „Адекватно ли е поведението на пътя в нарушение на чл.97 ЗДвП и допустимо от закона ли е такова поведение да бъде определено като действие по оказване на помощ и за предотвратяване на последващ инцидент, след като то очевидно е довело до ПТП с фатален край?“. Според касатора посочените въпроси са решени в противоречие със следната практика на ВКС: решение № 159 от 24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г., решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г., решение № 164 от 20.05.2014г. по гр.д. № 7672/2013г., постановление № 17 от 18.11.1963г. на П..
Поставеният от касаторите – ищци въпрос е напълно неотносим към спора, тъй като приспаднатите от застрахователните обезщетения заплатени на тях суми по чл.200 КТ, а не получени суми по лична застраховка за живот или злополука.
Формулираните от касатора – ответник по исковете въпроси също не могат да обусловят допускането на касационния контрол, доколкото не е поставен въпрос по действително обусловилият изхода на спора правен въпрос за наличието на причинна връзка между конкретното поведение на пострадалото лице и вредоностния резултат, каквато е отречена да е налице, предвид възможността лицето да бъде възприето на пътното платно, като действията му не са довели в конкретната ситуация до допълнителна опасност , а участниците в движението са имали възможността да го заобиколят. В многобройната задължителна практика на ВКС е застъпено, че независимо дали са нарушение правила за движение по пътищата, ако липсва причинна връзка между поведението на пострадалото лице и вредоностните последици, то не е налице съпричиняване, в съответствие с което е и даденото разрешение от въззивния съд.
С оглед изложеното, не може да бъде допуснато касационното обжалване по жалбите на всички касатори.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1388 от 29.06.2015г. по гр.д. № 4412/2014г. на Апелативен съд – С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.