3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
гр. София, 15.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 2688 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2155 от 21.05.2015г. по в.гр.д. № 933/2014г. на Окръжен съд – Благоевград, в частите, в които е отменено решение № 3516/30.08.2014г. по гр.д.№ 1225/2012г. на Районен съд – Разлог, в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], че дължи на [фирма], сумата над 10 884,96 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка на ишлеме и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявеният по реда на чл.422 ГПК от [фирма] против [фирма] установителен иск, съответно в частта, в която първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] против [фирма] насрещен иск за сумата до 10 449,42 лева и вместо това [фирма] е осъдено да заплати [фирма] сумата от 10 449,42 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от неточно количествено изпълнение по договор за изработка на ишлеме, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, поради което се иска отмяната му. Касаторът излага съображения относно липсата на каквито и да било доказателства за отправена рекламация от страна на ответното дружество, като при наличие на явни неизпълнения е следвало да бъдат направени всички възражения за неправилно изпълнение още при приемането му, в противен случай те се преклудират. Според касатора следва да се съобрази, че не се касае за еднократна престация на изработеното, а за множество последователни във времето престации. Счита, че е недопустимо да се установяват обстоятелства със свидетели, за доказването на които се изисква писмен документ. Претендира присъждане на сторените разноски в производството.
Ответникът по жалбата, [фирма], твърди недопустимост на жалбата и оставяне без разглеждане на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че се касае до валидно сключен търговски договор за изработка на ишлеме, а правното естество на предявения иск е положителен установителен – за установяване спрямо длъжника по заповедното производство на дължимостта на оспорената сума. Предмет на всеки един такъв установителен иск е наличието или не на оспореното от длъжника правоотношение, а доколкото в диспозитива по отношение на този иск има установително произнасяне и в окончателния доклад има дадена правна квалификация и разпределена доказателствена тежест именно за такъв вид спорно правоотношение съдът е счел, че не се касае до съществено процесуално правоотношение. Според съда, договорът има търговски характер поради факта, че страните са търговци, а предметът му съвпада с предмета на дейност на страните. Независимо от формата на твърдяното неизпълнение, възложителят не се освобождава от насрещното му и изискуемо задължение да заплати дължимата насрещна престация на изпълнителя, като неточното изпълнение, в зависимост от формата му, е относимо към вида на исковете за защита на възложителя при неточно изпълнение. Съдът е приел, че по отношение на предявения насрещен иск, се касае до възражение на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение по договора за изработка. Твърдението на възложителя по договор за изработка за неточно в количествено отношение изпълнение от изпълнителя по договора, не може да се квалифицира като право по чл.265 ЗЗД, поради което са неотносими и давностните срокове за тези възражения, тъй като правата по чл.265 ЗЗД касаят формата на неточно изпълнение в качествено, но не и в количествено отношение, поради което ще са относими общите разпоредби за неизпълнение по чл.79, ал.1, предл. второ ЗЗД. Въззивният съд счита, че неправилно са установени осъществените, респ. неосъществените за този иск факти и обстоятелства и въз основа на това и неправилно е приложен материалния закон. Съдът е приел, че с извършването на допълнителни разходи по закупуването на допълнителни материали за точно в количествено отношение изпълнение, за въззивника е настъпила имотна вреда, изразяваща се в намаляване на имуществото му и този обективен факт е в пряка връзка с неточното в количествено отношение изпълнение от въззиваемия, като изпълнител по договора за изработка, а отговорността по чл.82, предл. първо ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда в причинна връзка с неизпълнението. За съда се е наложил изводът, че по отношение на изпълнителя по договорите за изработка е налице недобросъвестност и при приложение на разпоредбата на чл.82 ЗЗД, изр. второ ЗЗД не е необходима предвидимост на вредите.
В изложението към касационната жалба се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са налице предпоставките, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място, жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, Върховният касационен съд не е задължен да извежда служебно правния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. В изложението към касационната жалба такъв въпрос не е формулиран. Наведените от касатора доводи представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които могат да бъдат разгледани в производството по чл. 290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване, но не са предпоставка за допускане на въззивното решение до касация в селективната фаза на касационното производство. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение касаторът не обосновава предпоставките по чл.280, ал.1, ГПК за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2155 от 21.05.2015г. по в.гр.д. № 933/2014г. на Окръжен съд – Благоевград в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.