О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 12.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1797 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. К. Г. чрез адвокат К. Н. срещу решение № 81/14.01.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, ІІ състав по гр.д. № 2514/2014 г., касателно отхвърляне предявения иск на касатора срещу ЗД [фирма] на основание чл.226 ал.1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП за разликата от 20000 лв. до 50000 лв. със законните последици.
Касаторът поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ЗД [фирма] не взима становище по същата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от В. К. Г. срещу ЗД [фирма] на основание чл.226 ал.1 КЗ за сумата от 50000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 04.01.2013 г. по вина на застрахован при ответника водач на МПС по риска „Гражданска отговорност“. Искът е уважен от СГС за 20000 лв., чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че ищецът е пострадал в ПТП, виновно причинено от застрахован при ответника водач на МПС, като при произшествието е получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош и корема, на по-късен етап е установено счупване на 3-та, 4-та и 5-та предпоходилни кости на дясното ходило. Проведено е болнично и домашно лечение, като според обсъдената от САС съдебно-медицинска експертиза от вещо лице, ищецът е търпял болки и страдания, по-интензивни в периода от 7-8 дни, намалели следващия период на продължилия болничен отпуск от 67 дни. Преценени са претърпените неудобства на ищеца по време на лечението, остатъчното явление от травмата – деформация на 4-та дясноходилна кост, което води до болки при ходене, възрастта на ищеца – активна трудоспособна възраст и дискомфорта в неговото ежедневие от травмата, с оглед на което е прието, че обезщетението в размер на 20000 лв., присъдено от първоинстанционния съд съответства на характера на вредата, претърпените от ищеца болки и страдания. Изложени са подробни съображения във връзка с изслушаното заключение на вещото лице относно увреждането и проведеното лечение, както и неудобствата изпитани от ищеца при възстановяването му, установени от показанията на разпитания свидетел.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата
В настоящия случай в касационната жалба се поддържа неправилно приложение на чл.52 ЗЗД и определяне на обезщетението в крайно занижен размер при несъобразяване на разясненията в ППВС № 4/1968 г., водещо до присъждане на различни размери на обезщетение в съдебната практика, с което се обосновава необходимост от уеднаквяване на тази практика, за да не се стига различните съдилища да достигат до различни изводи при определяне на претендирано обезщетение, определено по справедливост. Така поставените въпроси във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД са от значение за изхода на спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК. Обезщетението на пострадалия се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат, в какъвто смисъл са и указанията на ППВС № 4/1968 г. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно не може да има еднакви по размер обезщетения за различните случаи, нито е възможно уеднаквяване на присъждани обезщетения по различни случаи. Доколкото в настоящия случай САС е съобразил относимите обстоятелства и критерии за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при изложени подробни съображения за това, няма основание да се приеме наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както се поддържа в касационната жалба по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да е сторил разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81/14.01.2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, ІІ състав по гр.д. № 2514/2014 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.